Решение № 295 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 61 от 25.01.2023г., постановено по адм.д. 635/2022г. от Административен съд-Хасково/АС-Хасково/, в частта, с която по жалба на В. Марин, в качеството на Едноличен търговец Тимагро-В. Марин е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г., с изх.02-260-2600/8555 от 30.03.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта на извършените намаления на субсидията по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП)-10025.72 лева, Схема за преразпределително плащане (СПП)- 58.26 лева, Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК)-135.64 лева, и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-Зелени директни плащания (ЗДП)-4432.57 лева, както и в частта на наложеното намаление поради достигане тавана на субсидията в размер на 1800.29 лева и на наложената санкция за бъдещ период в размер на 617.16 лева, като преписката е върната на Зам. ИД на ДФЗ-РА за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 26/210518/80680 на ЕТ Тимагро-В. Марин за кампания 2018г. в частта му на заявеното подпомагане по СЕПП, СПП, СПК, ЗДП. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - Едноличен търговец Тимагро-В. Марин , не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Хасково е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но акта не отговаря на необходимото съдържание по чл.59, ал.2, т.4, тъй както не съдържа всички задължителни реквизити. Съдът е счел, че от съдържанието на АА не става ясно кои са фактическите и правните основания за описаните в табличен вид намаления по съответните схеми, както и за наложеното намаление поради достигане тавана на субсидията в размер на 1800.29 лева, и за налагането на санкция за бъдещ период. Приел е, че от пояснението, дадено за съдържанието на колона 3- намаления , от таблица 1 в УП е невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на АО, посочени са няколко хипотези на намаляване на субсидиите по принцип, но не е изяснено коя от тях е относима в конкретния случай, и не е ясно дали приложение следва да намерят всички изброени. АС-Хасково е приел, че пояснението е общо и бланкетно и не дава ясна представа защо на практика е отказано подпомагане на заявителя. Според съда действително в случая може да се приеме, че е възможно УП да е мотивирано със съдържащите се в докладите за проверка на площи констатации(забележки), но тези забележки, които може да се тълкуват и като изводи, не са достатъчни да се установи какви са конкретните причини за определянето на площите за недопустими за подпомагане, и същите не са обект на разглеждане в оспореното УП, съответно не е налице както фактическо така и правно обосноваване на същите. Съдът е посочил, че едва в хода на съдебното производство с писмено становище по жалбата е направен опит за мотивиране на оспорения акт, което е недопустимо. Решението е неправилно. Противно на възприетото от първостепенния съд, в оспорения акт са посочени фактически основания за издаването му относно извършените намаления на исканите от ЗП суми по СЕПП, СПП, СПК, ЗДП, извършеното намаление по СЕПП поради достигане тавана на субсидията в размер на 1800.29 лева, включително относно налагането на санкции за бъдещ период по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент 640/2014г. на Комисията за кампания 2018г. Фактическите основания се съдържат както в самия акт- начина на изчисление на общата оторизирана сума- чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 ЗПЗП), като получените данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 ЗПЗП; Таблица 1 за оторизирани суми; пояснения на съдържанието на колона 1-колона 6 към Таблица 1; посочване на ставките за съответните заявени схеми/мерки за кампания 2018г.; Таблица 2 с посочени извършени плащания към ЗП в лева (колона 1-колона 6 към Таблица 2); пояснения на съдържанието на Таблица 2; посоченото основание за наложените санкции за бъдещ период, подлежащи на прихващане, съпоставено с останалото съдържание на АА. Фактически основания относно оспорената част от процесното УП се съдържат и в административната преписка-част от издаване на оспорения акт- Заявление за подпомагане УИН 26/210518/80680 от 04.05.2018г. със съответните приложения, включително Таблица за използваните парцели 2018; таблица на заявените площи по СМП 2018; таблица ЕНП; декларация за запознаване с определенията за нередност; резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018г. по УРН422982 с дата на последна обработка 26.03.2018г.; Заявление за подпомагане УИН 26/210518/80680 от 15.05.2018г. със съответните приложения, а именно: Таблица за използваните парцели 2018; таблица на заявените площи по СМП 2018; таблица ЕНП; декларация за запознаване с определенията за нередност; резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018г. по УРН422982 с дата на последна обработка 04.05.2018г.; Декларация за изясняване на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин от 20.09.2018г. за УРН422982; Заповед от 02.10.2017г. на директора на ОДЗ-Пловдив за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи; Опис на разпределените масиви за ползване и включените в тях имоти за стопанската 2017/2018г.; Уведомително писмо изх.02-260-2600/5063 от 14.08.2018г. до Едноличен търговец Тимагро-В. Марин за площи, декларирани от повече от един кандидат; Протокол 411 от 20.08.2018г.; Заповед 368655 от 02.10.2018г. за извършване проверка на място; Заповед 369717 от 23.10.2018г. за извършване проверка на място; Доклади за проверка на площи; Обяснения от В. Марин- управител на ЕТ Тимагро-В. Марин до директора на ОДЗ-Хасково; Уведомително писмо изх.-01-032-2600 от 31.10.2018г. от началник отдел РТИ ДФЗ до ЕТ Тимагро-В. Марин и др. Непосочването на конкретно правно основание по чл.59, ал.2 т.4 АПК не е нарушение от категорията на съществените, защото за разлика от фактическото основание не обвързва съда, като в процесния случай от разпоредителната част на УП се установява волята на АО и разпоредените с акта задължения. От съдържанието на процесното уведомително писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане (извършените намаления) в оспорената част от УП с данни получени след установявания чрез административни проверки, проверки на място и автоматизирани проверки, включително проверки за площи, заявени от повече от един кандидат на недопустими за подпомагане площи в заявлението, конкретно установени след извършените проверки на място на заявените от ЗП 32 парцела в землища на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], гр.Димитровград, [населено място], [населено място] и гр. Съединение. Относимите към спора факти са обективирани в документи, представляващи част от административната преписка по делото- заповеди да извършване проверка на място и доклади за проверка на площи с получен от ЗП контролен лист. Цитираните документи съдържат достатъчно данни за състоянието на обработваните парцели (конкретно индивидуализирани като номер, местоположение и площ), което състояние е в пряка връзка с условията, предвидени в приложимите правни норми за отпускане на финансово подпомагане по заявените схеми, и от техния прочит се установява кои изисквания на приложимите материалноправни норми според административния орган не са спазени . На следващо място относими към спора факти се съдържат в представените по делото документи относно проведена процедура по чл.41, ал.3 ЗПЗП. Не се споделя извода на съда за липса в оспорения АА на посочване на фактическите основания за налагането на санкции за бъдещ период. Въпросът е правен и е свързан с изследване по делото на определени факти, установяващи налице ли е в случая по заявена от ЗП схема СПК неизпълнение критериите за допустимост, съответно налице ли е неспазване по см. на чл.2, параграф 1, т.4 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, и съответно процесната площ установена площ ли е по см. на чл.2, параграф 1, т.23 от този Регламент, т.е. налице ли е в случая свръхдеклариране по см. на чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията, и предвид чл.19, параграф 2, изречение второ от Регламента задължително ли е налагането на допълнителна санкция на бенефициера. На изследване от съда подлежи и наложеното намаление по СЕПП поради достигане таван на субсидията, при което след обсъждане на относимите към намалението факти предвид съдържанието на УП и наложеното намаление по същата схема, може да се достигне до извод относно неговата законосъобразност вкл. мотивирано ли е съобразно фактите по делото. В процесния казус предвид достатъчния по обем и съдържание доказателствен материал по делото не се касае за допълване на мотивите от АО след приключване на процедурата и във фаза на съдебно оспорване, защото както се отбеляза по-горе УП и документите-част от административната преписка по издаването му, съдържат фактическите основания за издаване на акта в неговата оспорена част. В този смисъл извода първостепенния съд, че оспорения акт не съдържа всички задължителни реквизити, е несъответен на установените по делото факти и приложимата правна уредба, и е незаконосъобразен. Съображения на първостепенния съд в обжалвания съдебен акт относно спазване на административнопроизводствените правила от АО при издаване на оспорения акт, правилното приложение на материалния закон и съответствие с целта на закона липсват относно оспорената част на УП, включително и фактически установявания относно предмета на АА. В решението не са изложени мотиви за това установяват ли доказателствата по делото възприетото от органа основание за отказ от финансиране, съответно за намаляване заявения от ЗП размер на исканите суми по процесните Схеми, извършените намаления поради достигане на таван на субсидията, и наложените санкции за бъдещ период по СПК. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Мотивите на съда са повърхностни, елементарни, и не съответстват на изискването на чл.172а, ал.2 АПК. Липсва обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата в пълнота, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Съдебното решение на АС-Хасково трябва да се отмени в обжалваната част, и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти, включително чрез изискване на цялата административна преписка по издаване на оспорения акт при даване конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми и целта на закона, включително приложими ли са разпоредбите на 41 ЗПЗП, чл.43 ЗПЗП , Регламент (ЕС) 1306/2013г. и Регламент(ЕС) 1307/2013г. за извършените от АО намаления, правилно ли са определени ставките за процесните схеми/ мерки, законосъобразно ли са начислени на ЗП по схемите и мерките базирани на площ, санкции в посочените в УП размери. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение