Решение № 4756 от 4.5.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение04.05.2023 г.докладчик Мирела Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 103 от 27.06.2022 г., постановено по адм. дело 132/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на И. Дамянов, [ЕГН], [населено място], община Дупница, [улица], сумата от 1000.00 /хиляда/ лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Райкова, против Решение 103 от 27.06.2022 г., постановено по адм. дело 132/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ - Кюстендил. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Оспорват се присъдените разноски за адвокатско възнаграждение като определени при явно несъответствие между размера им и усилията на защитата при упражняване на процесуални правила. Не претендира разноски. В о. с. з. касаторът се представлява от юриск. Райкова, която поддържа касационната жалба и моли касационната инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение, както и да потвърди оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адв. възнаграждение. Ответната страна И. Дамянов, чрез адв. Пенчев в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С Решение 103 от 27.06.2022 г., постановено по адм. дело 132/2022 г. по описа на АС - Кюстендил е отменена Заповед 8121К-7661/18.06.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал.1, т.2 и чл.108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във връзка с МЗ 8121К-7299/11.06.2021 г. за изменение на щат на дирекция Инспекторат- МВР, утвърден с МЗ 8121К-9303/25.09.2020 г. и отправено писмено предизвестие, е прекратено служебното правоотношение с И. Дамянов, заемащ длъжността Началник на отдел 03 Контрол на управленската дейност в главни дирекции, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси към дирекция Инспекторат при МВР, считано от 18.06.2021 г., поради съкращаване на длъжността. За да отмени обжалваната заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон, но при допуснато съществено процесуално нарушение. След подробно цитиране на относимите разпоредби в процесния случай, съдът е заключил, че е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, но е нарушена процедурата на чл.145, ал.2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. В съответствие със събраните по делото доказателства правилно АС - Кюстендил е приел, че в резултат на извършени структурни промени в дирекция Инспекторат- МВР съгласно Заповед 8121К-7299/11.06.2021 г. на Министъра на вътрешните работи са закрити трите отдела на дирекция Инспекторат отдел 01 Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България; отдел 02 Контрол на управленската дейност в структури на територията на Северна България; отдел 03 Контрол на управленската дейност в ГД, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси и са съкратени всички длъжности в тях, вкл. началник на отдел. Със същата заповед са създадени отдел 01 Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България с 14 щатни бройки, от които 1 щатна бройка началник на отдел, 12 щатни бройки държавен инспектор и 1 щатна бройка главен инспектор и отдел 02 Контрол на управленската дейност в дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП и структури на територията на Северна България с 13 щатни бройки, от които 1 щатна бройка началник на отдел и 12 щатни бройки държавен инспектор. Предвид извършените структурни промени и след направена съпоставка на длъжностите началник на отдел на закритите отдели 01, 02 и 03 на дирекция Инспекторат и на новите отдели 01 и 02 на дирекция Инспекторат, правилно първоинстанционния е достигнал до извод, че длъжността Началник на отдел, заемана от И. Дамянов, е продължила да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение от 3 щатни бройки на 2, поради което е налице хипотезата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба, че оспорената заповед е издадена в съответствие с предвидената в чл.145, ал.2 ЗМВР процедура. Редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 37 от ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 33, т. 7 от ЗМВР е обективиран в съответните заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.145, ал.2 от ЗМВР. Със Заповед 8121з-182/22.02.2018 г. на Министъра на вътрешните работи са предвидени следните изменения - Дирекция Човешки ресурси следва да изготви нови щатове и заповеди за промени на щатове въз основа на мотивирани предложения от съответните ръководители на структури по чл.37 от ЗМВР. От доказателствата по делото е видно, че Директорът на дирекция Инспекторат е изготвил докладна записка с рег. 4575р-1329/25.05.2021 г. за промяна на организационната структура, функционалните задължения и щата на дирекция Инспекторат, адресирано до Министъра на вътрешните работи, чрез И. Д. Директор на дирекция Човешки ресурси и същият е получил положителна резолюция Да от Министъра. Този ред обаче нарушава нормативно установения такъв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предложението за утвърждаване на новата структура и щатове следва да изхожда от Дирекция Човешки ресурси, а не от съответните ръководители на структури по чл.37 от ЗМВР, както е в настоящия случай. Обосновано съдът е констатирал, че направените структурни промени в дирекция "Инспекторат" не са били извършени по предвидения нормативен ред и в случая е бил нарушен принципът за законност от административния орган по смисъла на чл. 4 от АПК. Министърът на вътрешните работи е утвърдил новата структура и щат на дирекцията не по предвидения за това ред, в нарушение на разпоредите на ЗМВР и посочените по горе заповеди, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед на самостоятелно основание, както правилно е приел първоинстанционния съд. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер - 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение