Решение № 466 от 16.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1631/2014 г.

Решение № 466 от 16.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1631/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Й. А. срещу решение № 135 от 07.07.2014 г. по внохд № 133/14 г. на Великотърновския апелативен съд с оплакване за допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. По същество се иска намаляване на наказанието и изменяване на режима на изтърпяването му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 19/22.04.2014 г. по нохд № 149/14 г. на Русенския окръжен съд, с която подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на 11.09.2013 г. при условията на опасен рецидив отнел от владението на В. А. златен синджир и златен медальон на стойност 485.80 лв., като употребил за това сила. На осн. чл. 199, ал. 1, т. 4 и чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, които да изтърпи при първоначален "строг" режим. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, мотивирано с общи съображения за неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на обвинението е неоснователно. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият изцяло е признал фактите по обвинението, съгласил се е да не се събират доказателства за тях и да се ползват събраните на досъдебното производство, поради което не може да оттегля направеното самопризнание и да оспорва фактическия състав на извършеното. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения за правилната индивидуализация на наказанието по чл. 58а от НК. В касационната жалба не се сочат данни, които да не са отчетени от съда, поради което оплакването е немотивирано. Касаторът е осъждан девет пъти за кражби и хулиганство, като само последната присъда обосновава квалификацията на настоящото деяние като извършено при условията на опасен рецидив. То е осъществено само двадесет дни след изтърпяване на наказанието по последната присъда. Поради това апелативният съд правилно е приел, че подсъдимият е с висока степен на обществена опасност и не са налице каквито и да било основания за допълнително намаляване на определеното наказание. Този решаващ извод изцяло се споделя и от касационната инстанция. Що се отнася до искането за промяна на режима за изтърпяването на наказанието, касационният състав само държи да отбележи, че този въпрос не е от неговата компетентност. Първоначалният режим се определя с присъдата, а неговата замяната с по-лек се прави от Комисията по изпълнение на наказанията към затвора, съобразно регламентацията в ЗИНЗС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение