Решение № 4095 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1356/2011 г.

Решение № 4095 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1356/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Минко Ангелов Минков против решение № 14358 от 25.11.2010 г. по адм. дело № 7038/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № К-3837 от 7.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Прави доводи противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава също заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание с оглед датата на откриване на нарушението. От материалите по преписката са установени и нарушенията на Етичния кодекс, които не са убедително опровергани от жалбоподателя. Извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина и се наказват с налагане на дисциплинарното наказание - уволнение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Минко Ангелов Минков против заповед № 3837 от 7.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ОД на МВР. В жалбата е изброил всички отменителни основания по чл. 146 от АПК. Възразил е, че заповедта няма мотиви, тъй като в нея само са изброени законови разпоредби, при това без да са конкретизирани мястото и времето на извършените нарушения. Възразил е, че при избора на вида наказание, дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ не се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение. Позовал се е и на допуснато нарушение на изискването по чл. 96 от ЗДС, тъй като не е взето предварително становище на дисциплинарния съвет в ОДП - Варна. Допълнително в писмената защита се твърди, неспазване на срока за налагане на наказанието по чл. 225, ал. 1 от закона, тъй като нарушенията са открити още в края на 2009 г., а заповедта е издадена през месец април. Сочи се, като нарушение липсата на обсъждане на дадените от служителя подробни писмени обяснения, които не са залегнали в писменото становище, изготвено от дисциплинарно разследващия орган /ДРО/. Отново се твърди, че жалбоподателят не е извършил вменените му в становището нарушения на закона и на правилата на Етичния кодекс. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че със заповед № К-1493 от 10.02.2010 г., министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР от главен инспектор Минко Ангелов Минков - началник на РУ - Провадия при ОД на МВР - Варна. Конкретизирано е и нарушението - използване на служебното положение за лична облага чрез ползване на служебен мобилен телефон, предоставен от община Провадия, която е заплащала стойността на повежданите по него разговори и ползване на автомобил, също предоставен от общината. Със заповедта е определен поименно четири членен дисциплинарно-разследващ орган. Заповедта е връчена на жалбоподателя. Видно от данните в изготвеното становище, дисциплинарното производство е образувано във връзка с изготвена докладна записка от дирекция "Инспекторат" - МВР /л. 344 от том. 2 по делото/ и писмена справка по повод подаден анонимен сигнал за корупция от 14.12.2009 г., получен чрез интернет сайта на същата дирекция. ДРО е провел изключително подробно и детайлно разследване със снемане обяснения на двадесет и три лица и проверка на голямо количество разходни документи за зареждане на автомобили с гориво, справки от използвани сим карти и фактури за начислена такса. На 8.03.2010 г. е изготвена обобщената справка по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, в която са обобщени 11 деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в системата на МВР, уронващи престижа на службата. Фактическата и правна обосновка за всяко едно от тях са изложени в рамките на осемнадесет печатни страници. Служителят е запознат с нея на следващия ден - 9.03.2010 г.. На 10.03. е представил подробно обосновано писмено възражение. На същия ден е изготвено становището на ДРО за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и то за седемте случая на констатирани нарушения, доколкото за всяко едно от тях се предвижда такъв вид дисциплинарно наказание. Министърът на вътрешните работи е възприел частично становището и с оспорената заповед е наложил дисциплинарното наказание "уволнение" само за това, че през периода от месец май до месец декември на 2009 г. е зареждал сим карти, предоставени му лично за добра комуникация и координация от община Провадия и община Дългопол общо със сумата 208.32 лева на свои близки, което е станало обществено достояние. При тези данни по преписката, съдът е обсъдил възраженията по жалбата. Приел е за неоснователно твърдението за неспазване на срока за налагане на наказанието, предвиден в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Позовал се е на нормата на чл. 223 от ППЗМВР. В своята първа алинея понятието "открито" е уточнено, като момент, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А в ал. 2 е пояснено, че нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. С оглед на нормативната уредба е съпоставил датите на изготвяне на становището от ДРО, постъпването му при министъра и датата на изготвяне на заповедта и е направил извод за спазване на максимално допустимите срокове по чл. 225, ал. 1 от закона. На следващо място е проверил спазването на императивните правила, разписани в ЗМВР и правилника за прилагането му за цялостното провеждане на дисциплинарното производство и е счел за неоснователни възраженията в жалбата и писмената защита за допуснати нарушения. Въз основа на цялата преписка е приел за установено извършването на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения от жалбоподателя и съответно за обоснованото им квалифициране, като нарушения, за които се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Обсъдил е и възражението за допуснато нарушение на изискването по чл. 96 от ЗДС и го е приел за неприложимо в производствата по реда на ЗМВР и правилника за прилагането му. Извършеният цялостен анализ е мотивирал извод за липса на посочените от жалбоподателя отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Оспорената заповед е счетена за законосъобразна и подадената срещу нея жалба е отхвърлена, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени в писмената защита пред първоинстанционния съд. Отново се твърди, че заповедта е издадена след изтичане на срока, предвиден в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Доводът е неоснователен, доколкото съдържа житейски, а не правни разсъждения за момента на откриване на нарушението и узнаването на този факт от страна на ДНО. Правилата на чл. 223, ал. 1 и ал. 2, определящи ясно и недвусмислено моментът, когато нарушението се счита за открито и моментът, когато то се счита за установено са ясни и след редакцията им обн. ДВ, бр. 94/2008 г. не пораждат проблеми в практиката по прилагането на закона. В конкретния случай материалите от дисциплинарното производство са постъпили при министъра на 10.03.2010 г. и от този момент нарушението се счита за установено, като се полага началото на течението на двумесечния срок за налагане на наказание по чл. 225, ал. 1 Издадената заповед на 7.04.2010 г. е в рамките на срока. На второ място се твърди, че в заповедта липсва каквито и да било посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Доводът също е неоснователен - заповедта има минималното съдържание по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Обстоятелствата, при които са извършени нарушенията са посочени в нея - касае се ползване за лична облага на сим карти - посочени са номерата, органите, които са му ги предоставили, целта на предоставянето и стойността на паричните средства. Неоснователно е третото възражение за непосочване на доказателствата, въз основа на които административният орган е приел за установено извършеното нарушени. Доказателствата са приложени по обемната преписка - част от тях са поясненията на разпитаните лица, в това число и кметовете на двете общини, а друга част са разпечатките от проведените разговори с двете карти и стойността на фактурираните суми. Твърди се още, че при проведеното дисциплинарно производство, държавният служител е бил лишен от право на защита, а освен това не е взета предвид формата на вината и цялостното му поведение по време на държавната служба. Възраженията се опровергават от данните по преписката. На жалбоподателя е обезпечено правото на участие в производството всестранно. На първо място е спазена забраната, въведена в разпоредбата на чл. 234, ал. 1 за образуване на дисциплинарно производство по анонимен сигнал. Наистина такъв е бил подаден на сайта на инспектората в интернет, но той е послужил само, като основание за проверка от страна на дирекцията и едва при изготвената от нея докладна записка е постановена заповедта за откриване на дисциплинарното производство. В хода на проведеното такова са спазени всички законови изисквания за запознаване на жалбоподателя със заповедта за откриване и с изготвената впоследствие обобщена справка. Още на 11.02. му е изпратен въпросник с ясно формулирани 6 въпроса във връзка с откриването на производството. По този повод той е дал обяснение на 12.02.2010 г. Втори път след връчване на обобщената справка е дал обстойно писмено възражение. На трето място при провеждане на производството са събирани всички относими към случая доказателства, в това число и тези, които са в съответствие с гледната точка на жалбоподателя - напр. неговият син също е дал писмени обяснения. ДРО е анализирал отделните групи противоречиви обяснения и на базата на всички данни по дисциплинарната преписка е счел за установено извършеното нарушение чрез използване на двете сим карти. Още повече, че то не само е станало обществено достояние, но е и било и повод за изключително влошаване на взаимодействията между органите на полицията в общината, ръководени от жалбоподателя и органите на местната власт. Административно наказващият орган след запознаване с преписката е приел за обосновано и доказано становището на ДРО и е издал законосъобразна заповед. Като е отхвърлил жалбата срещу нея, поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия