Решение № 232 от 11.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 851/2016 г.

Решение № 232 от 11.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 851/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 2 от НПК по постъпила касационна жалба от частния тъжител и граждански ищец С. К. Г. срещу въззивна нова присъда на Софийски градски съд, с която е отменена присъда на Софийски районен съд, и подсъдимият М. М. М. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1- во във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК, като се оспорва извода на градския съд относно липсата на съставомерност на деянията, извършени от подсъдимия при хипотезата на чл. 26 от НК. Новата присъда се обжалва и в частта относно отхвърления в размер на 5000,00 лв. граждански иск, предявен за претърпени неимуществени вреди от пострадалата. Поставя се акцент върху оценката на гласните доказателствени източници като се иска преоценка на същите с по-голяма степен на кредитиране на показанията на свидетелите В. и О. за сметка на тези на К. и Ч. - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Прави се искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание на касационната инстанция касационния жалбоподател и неговия повереник не се явяват.

Защитникът на подсъдимия намира касационната жалба за неоснователна и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Във възражение срещу касационната жалба се поддържа, че обвинението не е доказано по безспорен начин, както и че осъщественото от неговия подзащитен не покрива обективните и субективни признаци на престъпен състав. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред всички инстанции, като счита, че на осн. чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗАдв касаторът следва да бъде осъден да ги заплати, тъй като защитникът е оказвал безплатна правна помощ.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила като обоснована и законосъобразна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда от 03.11.2015 г. по н. ч. х. д. 3451/2013 г. Софийски районен съд е признал подсъдимия М. М. М. за виновен в това, че за времето от 16.28 ч. на 04.11.2012 г. до около 22.00 ч. на 07.12.2012 г. в [населено място], [жк], [жилищен адрес] при условията на продължавано престъпление, казал на С. К. Г. нещо унизително за честта и достойнството й, както следва:

1. На 04.11.2012 г. в 16.28 ч., на посочения адрес, казал на С. Г. нещо унизително за честта и достойнството й като написал електронно писмо и го изпратил от електронната си поща [електронна поща] на електронната поща на Г. [електронна поща], с което й заявил, че предлага секс срещу заплащане по публикувани в интернет обяви;

1. На 07.12. 2012 г. около 22.00ч., на посочения адрес, казал на С. Г., в проведен помежду им телефонен разговор, нещо унизително за честта и достойнството й като я нарекъл "проститутка", поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1-во във вр. с чл. 26 от НК и му наложил административно наказание "глоба" в размер на 1500, 00 лв.

Съдът е осъдил подсъдимия М. М. М. да заплати на частния тъжител С. К. Г. сумата в размер на 5000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от деянията, ведно със законната лихва от деня на уврежданията - 04.11.2012 г. и 07.12.2012 г., до окончателното им изплащане.

С присъда № 197 от 01.07.2016 г. по в. н. ч. х. д. № 2307/2016 г. на Софийски градски съд, първоинстанционната присъда е изцяло отменена, а подсъдимият е оправдан, съответно - отхвърлен е и приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частната тъжителка.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с процесуална легитимация, страна по чл. 349, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 253, т. 3 и т. 4 от НПК, в законоустановения от нормата на чл. 350, ал. 2 от НПК срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК

При възприемане на фактическите констатации на първоинстанционния съд, въззивният състав е направил различна преценка за приложението на материалния закон, като е дал противоположен отговор на въпроса за виновността на подсъдимия. При упражняване на правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК втората инстанция е приложила правилно материалния закон. Възприетата от инстанциите по същество фактическа обстановка е обоснована от показанията на свидетелите Т., К. и Ч., частично от показанията на свидетелите О. и В., от писмените доказателства по делото - писма и справки от мобилния оператор [фирма], справка от система за електронно разплащане на [фирма], справки от НБД "Население", справки за трансакции от "Р. б. " и писмо от ГД "БОП".

Въззивният състав правилно не е възприел доводът на подсъдимия за несъставомерност поради липса на непосредствена връзка между обидения и обиждащия. Известно е, че за осъществяване състава на чл. 146, ал. 1 от НК не е достатъчно обиденият физически да присъствува на мястото, където са казани обидните думи и изрази или са извършени обидните действия. Необходимо е също така те да бъдат възприети от него. Това ще стане, като ги чуе или види, като същите бъдат възприети. (р. № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., ВС, I н. о.). Следователно не е абсолютно необходимо между дееца и пострадалия да е налице пряк визуален контакт, за да бъде осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Достатъчно е обиденият да е възприел изрази, които засягат чувството му на лично достойнство като останалото е въпрос на разпространение на словесното обидно съдържание (устно - чрез непосредствено изявление на дееца пред пострадалия; опосредено- чрез трето лице, на което е заявено да предаде изразите, чрез телефон или чрез писмо, или пък в дигитален вид, с оглед на съвременните форми на интерактивна комуникация).

Безспорно установен факт по делото е, че частната тъжителка е възприела изпратено й от подсъдимия писмо по електронна поща, чието съдържание е интерпретирала като обидно и засягащо честта и достойнството й.

За ангажиране на наказателната отговорност на дееца за престъпление по Раздел VII, гл. II от НК " Обида и клевета" е необходимо да се констатира не само субективната оценка на пострадалия в контекста на засягането на честта, достойноството или доброто му име, но и обективното наличие на изрази, думи, жестове или твърдения, от чието съдържание недвусмислено се извличат обективните и субективните елементи на престъпленията по чл. 146 и чл. 147 от НК. В конкретния казус от съществено значение се явява въпросът дали съдържанието на инкриминираното електронно писмо съдържа изрази, засягащи честта и достойнството на тъжителката. В електронното си писмо подсъдимият е коментирал техните взаимоотношения, обръщайки се към нея с име на жена, предлагаща сексуални услуги, и, заявявайки, че тъжителката е тази жена. Извършеният от въззивния съд прочит на писмото се споделя от касационната инстанция- формално в него не се съдържат обидни думи и изрази спрямо частната тъжителка. Според настоящия съд процесното деяние не консумира състав на престъпление, а представлява неподходящо изразени думи и фрази, осъществена комуникация чрез неправилно подбран начин на изразяване. Всичко това може да се дължи освен на общото интимно минало, което са имали страните, също така и на спецификата на междуличностните им взаимоотношения. За да е налице състав на обидата по чл. 146 от НК, деецът трябва да е дал своя негативна оценка на личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел (Р. № 93 от 22.05.2013 г. по н. д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о.), а в настоящия случай обективно не е налице нито един от тези способи за изразяване на негативната оценка на дееца, поднесена на адреса и засегнала неговата чест и достойнство.

По отношение на субективната страна на деянието въззивният съд е изтъкнал подробни съображения, които се споделят от касационната инстанция. Престъплението "обида" от субективна страна се извършва умишлено и поради това следва да бъде доказано, че деецът е искал или допускал чрез думи или действия с унизително съдържание, да засегне честта и достойнството на Г.. От показанията на свидетелката К., които са били надлежно обсъдени от въззивната инстанция и които съдът не е възприел като опровергани, се установява, че подсъдимият е имал съмнения за идентичност между лицето в сочената от него обява и частната тъжителка и причината за изпращане на електронното писмо е и разсейване или потвърждаване на неговите съмнения, още повече, че времето на изпращането му е в период на поредно съдебно заседание по решаване на въпроса за упражняване на родителски права върху малолетното им дете от него или от неговата майка - конституираната като частна тъжителка и гражданска ищца. Именно поради тази причина въззивният съд правилно е стигнал до извода, че подсъдимият не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, не е предвиждал неговите общественоопасни последици и не е искал или допускал настъпването на тези последици. Тук е мястото да се направи констатацията, че по въпроса за умисъла мотивите за несъставомерност на деянието са ясни, достатъчни и логични (житейски правдиви).

Доводите за доказаност на второто деяние- за отправена към нея от страна на подсъдимия обида, изразяваща се в думата "проститутка" в проведен между двамата телефонен разговор на 07.12.2012 г. подлежат на обсъждане единствено в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото се оспорва процесуалната дейност на градския съд при оценката и анализа на съдържащите се по делото доказателствени материали. Контролираната инстанция е извършила анализ на относимите за това деяние показанията на свидетелите М. В., З. О., Г. К. и П. Ч., както и информацията съдържащата се в справки от мобилен телефонен оператор. В своите показания свидетелите О. и В. са заявили, че на 07.12.2012 г. около 22.00 часа частната тъжителка се е обадила от своя телефонен номер на мобилен телефонен номер, ползван от подсъдимия и посочен от свидетелката В., като разговорът е бил проведен в присъствието и на двете свидетелки и възприет от тях, тъй като Г. е активирала опция "високоговорител" на своя мобилен апарат. Именно в този разговор двете свидетелки, които са и приятелки на тъжителката, са чули отправената обида към Г. - "проститутка". В противовес на тези показания са изнесените твърдения от страна на свидетеля Ч. и свидетеля К., които са били в жилището на подсъдимия на процесната дата и в инкриминирания час и посочили, че по това време подсъдимият не е осъществявал разговори по мобилните си телефони. Така по основния въпрос - налице ли е деяние - по делото са били оформени две групи гласни доказателствени средства, съдържащи противоположни твърдения. Въззивният съд е съобразил това и е извършил дължимия анализ на показанията, отчитайки собствената им логичност, яснота, непротиворечивост, както и корелацията им с останалите доказателствени материали. Така е дал убедителен и аргументиран отговор защо е кредитирал едната група свидетелски показания и не е съобразил съдържащата се в другата група показания информация. Наведените в касационната жалба доводи не държат сметка за мотивите на решаващия съд относно оправдаването на подсъдимия. Те се изразяват не в оценката на думата "проститутка", а в приемането на недоказаност тя въобще да е била изказвана в телефонен разговор между подсъдимия и тъжителката, така както е било посочено в частната тъжба. Важен момент в процеса на доказване на този въпрос са били изисканите и приложените по делото справки от мобилни оператори, чието съдържание правилно е било отчетено като такова подкрепящо твърдението на св. Ч. и К., че в инкриминирания период от време от номера на частната тъжителка до номера на подсъдимия не са провеждани телефонни разговори.

В заключение, въззивната инстанция правилно е достигнала до законосъобразния извод, че подсъдимият не е осъществил престъпление по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26 от НК, поради което не са налице основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК за отменяне на присъдата на въззивния съд и същата, като правилна и законосъобразна, следва да бъде оставена в сила.

ВКС констатира, че при постановяване на новата присъда, градският съд не се е произнесъл по разноските за водене на делото. В настоящето производство ВКС не би могъл да се произнесе по искане за присъждане на разноски, направени в хода на производството пред трите инстанции. Предпоставка за удовлетворяване на претенции по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е "насрещната страна да е била осъдена за разноски", какво осъждане понастоящем не е налице. Ето защо настоящия съдебен състав счита, че следва да остави без разглеждане искането за присъждане на разноските, а същото следва да бъде отправено до първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с оглед осигуряване възможност за извършване на инстанционен контрол.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение,