Решение № 266 от 3.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 220/2010 г.

Решение № 266 от 3.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 220/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на ХХХIII НПК. В срока по чл. 421, ал. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е постъпило искане от осъдения В. А. И. за възобновяване на неподлежащо на проверка по касационен ред и влязло в сила определение от 30.11.09 г. по НОХД № 99/09 г. по описа на Районен съд - гр. С.. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК - нарушение на материалния закон във връзка с правната квалификация на извършеното деяние, по приложението на чл. 68, ал. 1 НК и по чл. 59 НК, последните свързани с допуснато съществено процесуално нарушение - при приложението на чл. 25 НК - не са отчетени всичките осъждания на И. На осн. чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК се иска възобновяване на наказателното дело. Искането се поддържа в съдебно заседание, като се излагат допълнителни доводи от назначения служебен защитник. Прокурорът пледира за частична основателност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените основания и доводи и становището на представителя на ВКП, намира искането за частично ОСНОВАТЕЛНО. По реда на гл. ХХIХ НПК с цитираното определение е одобрено постигнато споразумение между прокуратурата и защитата на осъдения, с което И. се признава за виновен в това, че 16.10.2007 г. в гр. С. причинил на свид. Венелин П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване на фрагментите и изкривяване на носната пирамида, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на осн. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ОСЕМ месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затвор. На осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е наложено най-тежкото наказание в размер на ТРИ години лишаване от свобода измежду определените му наказания по атакуваното определение и с присъдите по НОХД № 80/03 г. и НОХД № 468/04 г. на РС - Сливница, към което на осн. чл. 23, ал. 2 и 3 НК са присъединени и наказанията глоба в размер на 1 000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години. Съдът на осн. чл. 68, ал. 1 НК е постановил така наложеното общо наказание да бъде изтърпяно, като е определил режим за изтърпяване, а на осн. чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по НОХД № 80/03 и изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № 468/04 г. Произнесъл се е по разноските и е прекратил производството по делото. Неоснователен е доводът относно правната квалификация на извършеното от И. престъпление. Съгласно приложената по делото на л. 27-28 д. п. съдебномедицинска експертиза пострадалият П. е получил счупване на носните костици с разместване на фрагментите и изкривяване на носната пирамида. Без извършване на оперативната интервенция, при която носните кости са репонирани, счупените и разместени носни кости биха зараснали неправилно и по този начин, обусловеното от тях затруднено носово дишане би останали постоянно, което по силата на чл. 129, ал. 2 НК представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. В този смисъл е и ППВС № 3/79 г. Във връзка с това възприетата правна квалификация на престъплението е законосъобразна. Определението относно определянето и налагането на общо наказание на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, приложението на чл. 68, ал. 1 и чл. 59 НК е незаконосъобразно. При постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 2, т. 2 НПК. На първо място се констатират липса на мотиви. При това настоящата инстанция не е в състояние да прецени защо е определено общо наказание при съвкупността от престъпления само в рамките на наказанията по НОХД № 80/03 г. и НОХД № 468/04 г. на РС - гр. С. с наказанието по атакуваното пред ВКС определение и коя условна присъда на осн. чл. 68, ал. 1 НК е приведена в изпълнение. Видно от справката му за съдимост, приложена на л. 103 - 106 от съдебното дело, която съдът е имал на разположение по делото, И. е осъждан с отделни присъди и споразумения седем пъти. Извън преценката на съда са останали осъжданията по: НОХД № 291/98 г. РС - гр. С. № 102/99 г. РС - гр. С. № 1815/06 г. на СГС и НОХД № 282/08 г. на РС - гр. С.. Престъплението по НОХД № 99/09 г. на РС - Сливница е извършено на 16.10.07 г., т. е. преди да са влезли в сила присъдите по НОХД № 1815/06 г. на СГС /15.04.08 г./ и по НОХД № 282/08 г. на РС - гр. С.. 03.09 г./. При това съдебно минало на осъдения съдът е бил длъжен да изпълни ТР № 14/87 г. на ОСНК и като съд, постановил последната присъда съответно определение по реда на чл. 384 НПК, да определи общо наказание при съвкупността от престъпления, независимо от това, че преди това други съдебни състави са се произнасяли по определянето на такова наказание по предходни осъждания на подсъдимия. Това е така, т. к. този съд има най-пълни данни за съдебното минало и личността на подсъдимия, а това му дава възможност не само да формира пълната съвкупност от извършени престъпления и наложените за тях наказания и най-благоприятното за подсъдимия съчетание, но и законосъобразното привеждане в изпълнение на условна присъда, зачитане на предварителното задържане и приспадане на изтърпяната част от наказанията, както и съответното приложение на чл. 24 НК. В тази насока следва да се подчертае, че съдебните актове, с които се определя общо наказание по чл. 25, вр. чл. 23 НК, нямат сила на присъдено нещо и затова въпросът за групиране на наказанията може и следва да бъде пререшаван винаги, когато на съда станат известни невключени в предходната съвкупност наказания или възникне нов юридически факт - нова присъда или споразумение със силата на присъда, както е в случая. По смисъла на ТР № 3/09 г. на ОСНК, когато съдът в хода на наказателното производство е събрал доказателства за всички предходни осъждания на едно лице по влезли в сила присъди до момента на неговото произнасяне, но е пропуснал в съдебния акт някое от тях или не го е обсъдил в мотивите или макар и да го е обсъдил, да не го е взел предвид в крайното решение, то съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 14 НПК, поради което при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение. Нарушени ще са и разпоредбите на чл. 23-25 НК, тъй като няма да е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на общо наказание за тях. Нарушението на материалния закон и/или на процесуалните норми за постановяването на съдебния акт винаги представлява порок на съдебния акт, който следва да бъде коригиран. Това процесуално нарушение неминуемо може да доведе и до нарушение на законосъобразното приложение на чл. 68 и чл. 59 НК, въпросите по които се решават след правилното групиране на съответната съвкупност. Като е пропуснал да се произнесе по групирането на всички осъждания на И., постановил е привеждането в изпълнение на неконкретизирана условна присъда по чл. 68, ал. 1 НК и е зачел предварителното задържане и приспадане на изтърпяната част само на част от наказанията, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил незаконосъобразен акт в посочената част, което следва да бъде коригирано с възобновяване на делото, отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за ново произнасяне в посочената част. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,