Решение № 4346 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 417/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Неаполис 1 ЕООД с адрес гр. Гоце Делчев, ул. Александър Стамболийски 19, подадена чрез адв. К.Стоилова, срещу решение 3054 от 08.10.2024г. постановено по адм. дело 490/2024г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 01/312/02496/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция от 30.11.2022г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са релевирани подробни съображения за неправилността на атакуваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Ц. Петкова, в представена писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна, като прави искане съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски направени пред две съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Обжалваното съдебно решение е постановено в хипотезата на чл. 226 АПК след отменително решение 4481/10.04.2024 г. по адм. дело 11061/2023 г. на ВАС, четвърто отделение. С него делото е върнато на друг състав на Административен съд - Благоевград с указания за преценка законосъобразност на оспореният административен акт на основание чл. 146 от АПК. Производството пред административния съд е било образувано по жалбата на Неаполис 1 ЕООД срещу решение 01/312/02496/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция от 30.11.2022г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". По делото пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано, неизпълнение на две от задълженията на касатора в качеството му на ползвател по сключения между него и ДФЗ договор 01/312/02496/25.07.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия", а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за две пълни финансови години /2016 г. и 2017 г./ в размер на 7.69 % и изпълнение на показателите за устойчива трудова заетост, застъпени в бизнес плана, изчислени средно аритметично за същите две години в размер на 89.75 %. При така установеното изпълнение по констатираното първо нарушение е приложена т. 30 от Приложение 1 към раздел I от Общи положения от Правилата и е опреден размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ от 100%, по второто нарушение е приложена т. 18 от Приложение 1 към раздел I от Общи положения от Правилата е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ от 5%, в случая е съобразено указаното в чл.3, ал.1 от Правилата и финансовата корекция е определена в размер на 261 664.50 лв. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договора от 25.07.2023г., клаузата на неговата т. 4. 12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект. Според т. 8. 1. от договора. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с помощта. По делото не се спори относно вложения в договора смисъл на понятието "одобрен проект. Безспорни са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи от подпомаганата дейност и за устойчива заетост за процесните три финансови години - 2016 г. и 2017 г. правилно отразени в мотивите на обжалваното решение. Поради това и доколкото по фактите липсва спор между страните /включително непостигането на заложените в бизнес плана показатели относно приходите и устойчивата заетост се признават и в касационната жалба/ и същите се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, те не следва да бъдат възпроизвеждани изцяло в настоящото решение. Във връзка с направеното възражение на оспорващия за недопустимост на финансовата корекция поради изтекла давност е прието за неоснователно. Административния съд е приел, че въз основа на безспорните доказателства, свързани с констатираните от органа нарушения, свързани с неспазване на показателите за устойчива заетост и недостигане на приходните показатели от бизнес плана за две пълни последователни финансови години 2016г. и 2017г., са извършени от ползвателя в мониторинговия период, както и че административния акт е издаден преди изтичане на давностния срок за налагане на мярка по Регламент 2988/95, тъй като по преписката липсват обективни доказателства, че продължаващото нарушение е прекратено на дата 01.01.2018г. За да достигне до този извод съдът се е позовал на мотивите на оспорения административен акт, в който е отбелязано, че от представени справки е установено неизпълнение на показателите за устойчива заетост и приходи и през 2018г., но поради факта, че към датата на изтичане на мониоринговия период, не е изтекла цялата финансова 2018г., този резултат не е взет предвид. При тази фактическа установеност административният съд приема, че актът за налагане на финансова корекция е законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на "Неаполис 1" ЕООД като неоснователна и осъжда дружеството да заплати на ДФЗ сумата от 400 лв., представляваща направени от фонда разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него, споделени от състава, мотиви. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Неоснователно е възражението на касатора за изтекла давност. Неизпълнението на поетите договорни задължения от Неаполис 1 ЕООД, дало повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, е форма на нередност по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. през мониторинговия период. Касае се за "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според чл. 3, § 1, ал. 3 от същия регламент срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В случая правилно административния съд е достигнал до извода, че по преписката липсват обективни доказателства, че продължаващото нарушение е прекратено към дата 01.01.2018г., в каквато насока са и доводите на кастора, подкрепени с подробно изложена съдебна практика на ВАС, която предвид фактическата установеност по делото е неотносима. В мотивите на оспореното решение за налагане на финансова корекция изрично е посочено, че и след 01.01.2018г. е установено неизпълнение на заложените приходи по бизнес план като тези установявания при извършената проверка не са отразени, тъй като към датата на изтичане на мониторинговия период не е изтекла цялата финансова 2018г. В този смисъл доводите на касатора, че към датата 01.01.2018г. продължаващата нередност е прекратена е неоснователни. Правилни са изводите на административния съд, че решението за налагане на финансова корекция е постановено в законово установения давностен срок. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила. Наведеният в касационната жалба доводи, че административния съд е отказал да уважи искането за задължаване на административния орган да представи Заключителния доклад за последваща оценка (ex-post) на ПРСР 2007-2013г. от март 2018, възложена на Министерство на земеделието, храните и гори следва да се приеме за неоснователен. Действително административния съд е оставил без уважение направеното доказателствено искане, мотивирайки се с това, че оспорващият не сочи какви обстоятелства ще установява с поискания доклад и каква е връзката им с предмета на делото. В случая ако жалбоподателя не е проявил процесуална активност, в това число да е обосновал наделжно направеното доказателствено искане писмено или в открито съдебно заседание, както е сторил в касационната жалба, което бездействие не следва да се вменява като нарушение на съдопроизводствените правила. От друга страна твърдението, че при повторното разглеждане на делото административния съд не е анализирал и обсъдил в частност представената извадка от публично достъпния заключителен доклад за последваща оценка е несъстоятелно, тъй като на 14.06.2023г. видно от протокол от проведено открито заседание по адм. дело. 322/2023г. , съдът не е приел като доказателство по делото, представената от жалбоподателя на 30.05.2023 г., извадка (стр. 137 стр. 145) от Последваща оценка (ex-post) на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. заключителен доклад, поради което административния съд не следва да анализира същото. Предвид просторните доводи на касатора по отношение на неизпълнението на показателите на бизнес плана, с които се цели доказване на нарушение на съдопроизводствените правила тук е мястото с цел прецизност и яснота да се подчертае, че е налице последователно застъпено в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, за справка решение 6244/12.06.2023 г. по адм. дело 3293/2023 г., решение 5602/30.05.2023 г., решения 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм. дело 9703/2018 г. и др. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от дружеството и се установяват от доказателствата по делото, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/2028 г. са изводите на за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. В тази връзка тезата, че е недопустимо настоящият съдебен състав да постанови различно решение от решение на друг съдебен състав на ВАС, твърдейки за идентичност между същите, следва да се приеме за несъстоятелна. Цитираното от касатора съдебно решение на Върховния административен съд е неотносимо, доколкото същото е постановено при различна фактическа обстановка от тази, установена в настоящия казус. По изложените съображения, съдебният състав счита, че обжалваното решение е правилно и при липсата на установени, сочени от касатора пороци и други касационни основания по чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора на ответника следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, поради което касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 100 лв. Претенцията на ответника за присъждане на разноски пред първата инстанция е неоснователна, тъй като ответната страна не е заявила своевременно претенцията си за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,