Решение № 3483 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 91/2011 г.

Решение № 3483 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 91/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Салах Алаюби Саид Шехзен срещу решение № 13969 от 22.11.2010 г. по адм. дело № 15452 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение № 494 от 20.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците при МС не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 494 от 20.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на лицето, което е без гражданство е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 8 и чл. 9 , във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците, поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки. Административният орган е изложил съображения, че не са налице доказателства, които установяват наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност или политически убеждения, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Решаващият съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според него отказът е постановен, след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. В мотивите на акта му е посочено, че Салах Алаюби Саид Шехзен е изтъквал като мотив за искане на закрила политически причини, а именно, че е привърженик на Кюрдската демократична прогресивна партия, както и че много негови роднини и познати били членове на тази партия. От даденото интервю се установява, че те често му гостували в дома, но повече общували в магазина му, който се намирал на главната търговска улица в центъра. Поради това, че сирийските власти го заподозрели в провеждане на сбирки на членове на КДПП е бил многократно арестуван. Кандидатът е твърдял, че властите искали от него да има дава информация за партийните членове. На разпитите единствено го питали какво си говорят на срещите и му предлагали да им сътрудничи, но молителят отказвал и поради това бил малтретиран. Съдът е отчел, че други причини по повод напускане на Сирия кандидатът не е посочвал. При тази бежанска история съдът е преценил, че правилно е отказано на лицето предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът се аргументира със становище от 6.08.2009 г. изготвено от главен експерт в РПЦ - София в ДАБ при МС, с което е направено мотивирано предложение да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обсъдил е приложените по делото справки вх. № 153 от 19.01.2009 г.; № 586 от 24.02.2009 г. и № 2261 от 3.08.2009 г. относно обществено политическата обстановка в Сирия, като според тях може да се заключи, че властите проявяват толерантност дори към партии, които не влизат в общата организация на легалните партии в Сирия, ако не се занимават със "заплашваща сигурността на страната дейност". Към търпимите партии принадлежат и кюрдските организации, партии и групировки, които са строго наблюдавани. Арестите на кандидата са били с цел събиране на информация, той е бил третиран от властите единствено като свидетел. Според съда, ако той е бил заподозрян в провеждане на сбирки на членовете на партията е нелогично неговото многократно освобождаване след тях. Въз основа на изложеното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта, според съда правилно административният орган е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, понеже заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка е съобразено, че в бежанската история на чужденеца не се установяват факти за осъществено преследване по смисъла на определението за бежанец. Кандидатът не е бил заплашван по причина на раса, религия, националност или поради политическо мнение и/или убеждение. Съобразно изложеното, обосновано от събраните по делото доказателства, правилна е преценката на съда, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9 от ЗУБ, то решението на съда в тази част също е правилно. В конкретния спор не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на кандидата, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Той самият не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. По делото е установено, че няма пречки, както и грозящи заплахи за живота му, както и на членовете на семейството му, при завръщане в Сирия, където кандидатът е роден и има постоянно местоживеене. Също така няма данни да е бил принуден да напусне поради заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, което възниква от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно е направен обоснован извод относно правилното прилагане на материалния закон за предоставянето на хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. Първото касационно възражение е насочено към немотивираност на решението, поради излагане на формални съображения, възпроизведени от мотивите на обжалвания административен акт. Това възражение е неоснователно, понеже в мотивите си съдът е изложил бежанската история и конкретно тези факти относими към преценката за наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Второто възражение е относно несъобразяване с фактите, които се съдържат в бежанската история на касатора с обстановката на страната му по произход. Същото е неоснователно, като тя е преценявана спрямо събраните по делото доказателства, включително посочените справки, като тези факти относими към здравословното състояние на касатора с оглед на установеното в административното и първоинстанционното съдебно производство, не рефлектират върху преценката, че не са налице предпоставките за предоставяне на исканите статути. Лицето не е било чл. на КДПП, не е бил неин привърженик и не е бил преследван и малтретиран, а е бил третиран като свидетел, поради което е и разпитван. Третото възражение относно несъобразяване на личното му положение с опасения за преследване, с оглед настоящата ситуация в Сирия също е неоснователно. По делото конкретно е преценяван фактът на произхода на кандидата и положението в Сирия по отношение на тази категория лица, към които той принадлежи. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,