Решение № 4161 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 573/2013 г.

Решение № 4161 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 573/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Петър Мирков Петров от гр. Батановци против решение № 172 от 29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 342/2012 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 529/2012 г. на началника на Първо Районно управление "Полиция" - Перник, потвърден с решение № 16928 от 2.10.2012 г. на директора на ОД на МВР - Перник, за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна. Ответникът началникът на Първо РУП при ОД на МВР - Перник не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на атакуваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Началникът на РУП - Перник е отказал издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на Петър Мирков Петров на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, тъй като не е доказана основателността на посочената от лицето причина - за самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове исканото разрешение. Не е спорно, че към заявлението са приложени изискуемите се по чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ документи. Извършена е надлежна проверка, за която е изготвена докладна записка. Не е установено, че лицето има криминални прояви. Заявителят е обосновал искането си с мотив за служебна необходимост. Посочил е, че работи като кантонер в НК "Железопътна инфраструктура", район "Искър" следва да осигури самоохраната. Едва пред съда е мотивирал искането си с многобройни ромски набези в района и потенциална опасност за живота и здравето му. Последното му разрешение е с изтекъл срок. Според показанията на разпитания пред решаващия съд свидетел, с носене на оръжието си жалбоподателят се чувствал по-защитен от непрекъснатите заплахи във връзка с изпълнение на задълженията му по служба. При тази установена фактическа обстановка правилно е прието в обжалваното решение, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е счел, че посочените от Петров обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана, респективно - не налагат необходимост за жалбоподателя да разполага с оръжие. Преценил е, че не е ангажирал доказателства, които да водят на извод за наличие на реална заплаха за живота, здравето и имуществото му и тези на негови близки или за съществуването на обосновано предположение за посегателство върху личността или имуществото на лицето и неговото семейство. Приел е за недоказани твърденията за необходимост от самозащита по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните оплаквания на жалбоподателя, наведени повторно в касационната му жалба. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против обжалваното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на административния акт. Обжалваното решение е обосновано и съответно на материалния закон. Правилен е изводът за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели от Петър Петров. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. Касаторът е обосновал причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели - защита на живота и здравето си при изпълнение на служебните си задължения в НК "Железопътна инфраструктура". Както в заявлението си до органа, така и в жалбата до съда, и в касационната жалба той твърди, че основанието му за направеното искане е свързано с изпълнение на задълженията му по служба. Това означава, че искането му е обусловено от изпълнението на служебните цели и задачи на извършваната от него трудова дейност, а не е породена от някакво лично негово качество или състояние. Поддържаните от Петър Петров съображения на искането си, ако действително са основателни, следва да бъдат взети предвид от юридическото лице, с което касаторът е в трудови правоотношения. Именно то може да прецени какви средства за охрана са необходими и достатъчни, ако при осъществяване на дейността си Петров е поставен в състояние, което изисква самоохрана. Законодателят е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е фактът, че на касатора са издавани разрешения за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената от Петър Мирков Петров жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд,