Решение № 141 от 10.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3191/2013 г.

Решение № 141 от 10.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3191/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 116, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба вх. № 815 от 08.05.2013 г., подадена от адвокат О. И. С. от В. адвокатска колегия срещу решение от 30.04.2013 на Избирателна комисия за избор на висши органи на българската адвокатура, с което жалбоподателят е заличен от списъка на избраните резервни членове на Висшия адвокатски съвет, обявен с решение на същата комисия от 04.03.2013 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно, явно тенденциозно и обидно непрофесионално, поради което моли да бъда отменено. Ответникът по молбата Висш адвокатски съвет, представляван от адвокат Ц. Ч., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание и в представена в определения от съда срок писмена защита. Заместникът на главния прокурор при ВКП Б. С. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 116, ал. 1 от Закона за адвокатурата от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, приема, че същата следва да бъде разгледана по същество, като бъдат обсъдени направените в нея доводи и съображения по законосъобразността на обжалваното решение. По съществото на жалбата настоящият състав на ВКС приема следното: С решение от 07.03.2013 г. Избирателната комисия за избор на висши органи на българската адвокатура е констатирала, че след постановяване на решение от 25.02.2013 г. на избирателната комисия за обявяване на членове на висшите органи на адвокатурата, избрани в резултат на проведения основен избор, и на решение от 04.03.2013 г. за обявяване на членове за попълване на органите на адвокатурата, избрани в резултат на проведения допълнителен избор, адвокат О. С. е избран в състава на два от висшите органи на адвокатурата - като резервен член на Висшия адвокатски съвет и като член на Висшия дисциплинарен съд, поради което му е указала в тридневен срок от съобщението да заяви пред избирателната комисия като член на кой от двата органа, за които е избран, желае да остане. Със становище вх. № 513 от 14.03.2013 г. адвокат О. С. е уведомил избирателната комисия, че счита нейното решение от 07.03.2013 г. за изцяло незаконосъобразно и неизпълнимо като е изложил съображения, че срещу решенията от 25.02.2013 г. и от 04.03.2013 г. има подадени жалби, които спират тяхното изпълнение и е образувано дело пред ВКС, както и че избирателната комисия не е избрана по посочения в Закона за адвокатурата ред и няма право въобще да провежда избори, което определя нейните действия като абсолютно незаконосъобразни и оттам неизпълними. С решение № 106 от 23.04.2013 г. по гр. д.№ 2203/13 г., Върховният касационен съд, I г. о., е потвърдил като законосъобразни решенията от 25.02.2013 г. и от 04.03.2013 г. на Избирателната комисия при Висшия адвокатски съвет за избор на висши органи на българската адвокатура, проведен на 23 и 24 февруари 2013 г., и наред с останалите съображения е прието, че избирателната комисия е надлежно конституиран избирателен орган, който разполага с правомощията да проведе новия избор, респ. че при предходното обжалване на избора на висши органи на адвокатурата, по което е постановено решение № 234 от 24.07.2012 г. по гр. д.№ 385/12 г. на ВКС III г. о., подобни доводи са преклудирани, доколкото с това решение е прието, че проведеният на 25.02.2012 г. избор на висши органи на адвокатурата е опорочен единствено поради това, че е бил проведен без участието на делегати от Софийската адвокатска колегия, както и поради допуснати грешки при броенето на бюлетините. С обжалваното в настоящото производство решение от 30.04.2013 г. на Избирателната комисия за избор на висши органи на българската адвокатура, жалбоподателят О. С. е заличен от списъка на избраните резервни членове на Висшия адвокатски съвет, обявен с решение на ИК от 04.03.2013 г., тъй като в указания му с решението от 07.03.2013 г. срок не е заявил като член на кой от двата органа желае да остане, нито е отправил такова изявление и след влизане в сила на решенията на избирателната комисия за проведените избори. Доколкото не е допустимо един адвокат да бъде едновременно член на два или повече висши органи на адвокатурата, избирателната комисия е приела, че в този случай следва да се приложи правилото рer maiora vota, и вземайки предвид, че адвокат О. С. е избран за резервен член на Висшия адвокатски съвет с 83 гласа, а за член на Висшия дисциплинарен съд с 91 гласа, го е заличила от списъка на резервните членове на Висшия адвокатски съвет, в резултат на което същият е останал само член на Висшия дисциплинарен съд. Жалбата е неоснователна. Доводите на жалбоподателя, че предвид подадените жалби срещу двете посочени по-горе решения на избирателната комисия пред ВКС, до произнасянето на съда относно законосъобразността на изборите, той не е имал законово основание да прави изявления във връзка с указаното му от комисията, не могат да бъдат споделени. Въпреки че не съществува нормативно изискване адвокатът, който е избран в повече от един от висшите органи на адвокатурата, да бъде поканен да заяви предпочитанията си, респ. не е предвиден срок за това действие, в случая избирателната комисия е указала на жалбоподателя правото му да заяви своето предпочитание в тридневен срок. Изявление в тази насока от негова страна не е направено, тъй като с изпратеното до избирателната комисия становище вх.№ 513 от 14.03.2013 г. не е направен такъв избор, какъвто е бил необходим, доколкото същият не е могъл да бъде едновременно член на два висши органа на адвокатурата - арг. от чл. 115, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав на ВКС намира, че независимо от наличието на обжалване на двете решения на избирателната комисия от 25.02.2013 г. и от 04.03.2013 г. и образуваното по тях производство пред ВКС, за жалбоподателя не е съществувала никаква пречка да направи своя избор под условие, че същите ще влязат в сила. Дори да се приеме, че до този момент такива изявления не е следвало да бъдат правени, след тяхното потвърждаване с окончателното решение на ВКС от 23.04.2013 г. по гр. д.№ 2203/13 г., по което жалбоподателят е бил страна, до постановяването на обжалваното решение на 30.04.2013 г. той е разполагал с достатъчно време за изразяване на предпочитанията си, което отново не е сторено. Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради това, че заличаването му като резервен член на Висшия адвокатски съвет представлява недопустимо вмешателство в активното му право на избор и че комисията се е позовала на непредвидено в Закона за адвокатурата правило, са също неоснователни. Във връзка с тях следва да се отбележи, че при липсата на изразени от него предпочитания относно на органа, на който да бъде член и доколкото новоизбраните органи на адвокатурата е следвало да встъпят в задълженията си в 7-дневен срок от окончателното решение на ВКС от 23.04.2013 г. (чл. 110 ЗА), е било наложително избирателната комисия да предприеме действия, които да заместят отсъстващата му воля. Тъй като в Закона за адвокатурата и в уреждащите подобни отношения други нормативни актове начинът на процедиране в такива случаи не е уреден изрично, правилно избирателната комисия е приложила посочения по-горе принцип на вишегласието /per maiora vota/ в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, давайки предимство на волята на мнозинството избиратели, а именно жалбоподателят да бъде член на Висшия дисциплинарен съд. Изложените в жалбата други оплаквания, а именно че обжалваното решение не е било връчено на жалбоподателя и че публикуваното в сайта на Висшия адвокатски съвет решение е без подписи, нямат отношение към неговата законосъобразност, тъй като оригиналът на решението е подписан от председателя и членовете на избирателната комисия и същото е валидно. С оглед изложеното, подадената от адвокат О. С. жалба е неоснователна и обжалваното решение от 30.04.2013 г. на Избирателната комисия за избор на висши органи на българската адвокатура следва да бъде потвърдено. В случая разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като при този негов изход жалбоподателят няма право на такива, а от ответника по жалбата разноски не се претендират, нито са налице данни да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.