Решение № 1042 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2008 г.

Решение № 1042 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Трайчо Костадинов Траев и Ганчо Недялков Ганев против решение № 888 от 23.06.2008 година по адм. д. № 2196/2007 година на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Трайчо Костадинов Траев против отказ на кмета на община да издаде скица и удостоверение за имот от 3.180 декара в местността "Под квартала" (Стоян Куру), обективиран в писмо № РД 94-00-568-2 от 27.08.2007 година. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни също не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не било установено имотът да е на наследници на Парашкева Михова, нито имало доказателства за подадено заявление от тях за възстановяване. Не е допуснато нарушение и на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е отказал събиране на доказателства, които са неотносими към конкретния спор. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран със спор относно отказ да се издаде скица и удостоверение за земеделски имот по реда на чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Производството е образувано по жалба от Трайчо Костадинов Траев против мълчалив отказ на областния управител на Варненска област по жалба срещу отказ на кмета на община Бяла да издаде скица и удостоверение за имот от 3.180 декара в местността "Стоян Куру" в землището на град Бяла. Възразил е, че това е част от общ имот от 7.020 декара, за половината от който е отреден имот с решение № 1434Б т 11.05.1999 година на ПК - Бяла. От данните по делото е видно, че административното производство е образувано по искане от Трайчо Костадинов Траев вх. № РД 94-00-568 от 4.06.2007 година до кмета на общината за издаване на скица и удостоверение за имота, към което е приложена стара скица за същата местност и решение № 1434 от 18.03.1993 година на ПК, община Бяла. С него по заявление от Живко Панайотов Стефанов е признато и определено за възстановяване на наследници на Параскева Михова Стаматова правото на собственост с план за земеразделяне върху пет имота. Между тях е и нива с площ от 7.020 декара в местността "Под квартала". Заявлението е по преписка вх. № 1255 от 15.05.1992 година. Впоследствие с решение по протокол № 1434Б от 11.05.1999 година по същия номер преписка, но по писмени доказателства, представени от друг наследник - Живко Костадинов Димчев на наследници на Ганьо Неделчев Чобанов е признато и определено за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне върху нива от 3.320 декара в същата местност. В решението е отразено, че то е в изпълнение на решение по гр. д. № 3149/1996 година на Варненския районен съд. След влизане в сила на плана за земеразделяне за този имот е отреден парцел 99 от масив № 80, за който е издадена и скица № 11624 от 30.05.1999 година. При тези данни по делото, съдът правилно е приел, че след като областният управител не се е произнесъл по жалбата срещу отказа на кмета да издаде скица и удостоверение за процесния имот, то на съдебен контрол подлежи първоначалният административен акт. Неправилно обаче е определил кой е този акт. За изясняване на спора е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение дали от представения картен материал може да се идентифицира имота по заявлението от наследници на Ганьо Неделчев Чобанов и съответно може ли за него да се издадат скица и удостоверение. Вещото лице е установило само, че представената скица е от план за оземляване на бежанците от 1932 година. В същото време върху регулационните планове от 1958 година 1990 година имот на Параскева Михова не е нанесен. При тези данни по делото съдът на първо място е определил погрешно административния акт, върху който следва да упражни контрол за законосъобразност. Посочил е като такъв отказ на кмета на община Бяла, обективиран в писмо № РД 94-00-568-2 от 27.08.2008 година на л. 100 от делото. Това обаче е само едно уведомително писмо, подписано от главен експерт в дирекция "УТОС" при общината до молителя, че не може да бъдат издадени исканите документи. Той няма качеството на административен орган, и съдържанието на писмото в никакъв случай не материализира властническо волеизявление по образуваното административно производство. Такова е обективирано в писмо № РД 94-00-568- от 6.08.2007 година (л. 152) от делото, издадено и подписано от кмета на общината. В него е отказано издаване на скица и удостоверение, тъй като ксерокопието от скица на ПК Бяла не е заверено по законоустановения ред; приложените от заявителя копия от описаните решения и скица също не са заверени; не са представени актуални удостоверения за наследници. Това е административният акт, върху който е следвало да се упражни съдебен контрол, при условие, че е спазен срокът за обжалването му по административен ред пред областния управител. В тази насока не са събрани от съда данни за датата на връчване на отказа на заявителя, за да може да се провери течението на законово установените срокове. Вместо това, съдът игнорирайки напълно спора по фактите, с който е сезиран е коментирал необходимостта от провеждане на процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Не е съобразил, че за да се проведе такава е безусловно необходимо имотът да е идентифициран на място. А в случая точно това не би могло да се направи. При това положение съдът напълно е игнорирал възможността, уредена в чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за изготвяне на помощен план в случаите, когато в плана няма данни за границите на имотите. На последно място отново в разрез с данните по делото, съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал подадено от него заявление за реституционно производство, като наследник на Парашкева Михова. По тези съображения е счел, че не са установени от него условията за издаване на исканите документи и е отхвърлил подадената жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Жалбоподателят е наследник на Параскева Михова Стаматова, макар, че не е заявител по преписката вх. № 1255 от 15.05.1992 година. По силата на чл. 14, ал. 1 ППЗСПЗЗ, няма законова пречка той да поиска издаването на необходимите документи. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ урежда случаите на възстановяване правото на собственост върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ - когато имотите са нанесени в кадастралния план. Съответно по чл. 13а, ППЗСПЗЗ когато не са нанесени. Нормата е свързана пряко с тази по чл. 18ж, ал. 1 от същия правилник. ППЗСПЗЗ Или този ред за възстановяване право на собственост е приложим за бившите земеделски имоти, които са в съществуващи или възстановими стари реални граници. С представеното от жалбоподателя решение № 1434 от 18.03.1993 година на ПК, град Бяла е признато и определено за възстановяване на наследници на Параскева Михова Стаматова правото на собственост върху земеделски земи с с план за земеразделяне върху нива с площ от 7.020 декара в местността "Под квартала". Друго решение по отношение на този имот няма. Или правото на възстановяване не е признато в съществуващи стари реални граници. Неслучайно реституцията на частта от нивата от 3.320 кв. м. е завършена след влизане в сила на плана за земеразделяне и въз основа на отразяването в него. Проблемът е обаче, че това е станало по същия номер преписка, но на друг общ наследодател - Ганьо Неделчев Чобанов и с друг заявител - Александър Костадинов Димчев. За да се изясни той е необходимо прилагане на влязлото в сила решение от 1998 година по гр. д. № 3149/1996 година на Варненския районен съд, на което се е позовала поземлената комисия в община Бяла. Въобще във връзка с попълването на делото с доказателства следва да се отбележи, че съдът е събрал голямо количество писмени доказателства, нямащи каквото и да било отношение към правния спор във връзка с искането за издаване на скица и удостоверение. В същото време е нарушил задължението си по чл. 171, ал. 4, предложение второ от АПК и не е указал на жалбоподателя, че за основните обстоятелства от значение по делото не сочи доказателства. А такива са необходими във връзка с твърдението му, че едната половина от нивата се е намирала извън регулация, а процесната част от 3.180 кв. м. е била в застроената част на града. За изясняването му е необходимо да се установи коя част от местността "Стоян Куру" е заснета в плана за земеразделяне и коя е регулирана с влезлия в сила ПУП на 14.08.2006 година. За такъв има данни от представеното удостоверение от 10.03.2008 година на л. 203 по делото. Преценена от този аспект задачата, по която е работила съдебно-техническата експертиза е непълна и не способства за изясняване на правнорелевантните за спора факти. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с установяване на оспорения административен акт и изясняването на делото от фактическа страна са довели до постановяване на неправилно решение. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да има предвид и представените писмени доказателства в касационното производство: комбинирана скица между стар имот по плана от 1932 година и кадастралната карта на града от 2006 година, ведно с обяснителната записка към нея. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение