Решение № 10973 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2019 г.

Решение № 10973 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по подадена касационна жалба от ЕТ "Ренесанс - КПДТ - К. Жендов", представлявано от К. Жендов срещу решение № 840/13.02.2019 г. постановено по адм. дело № 9823/2018 г. на Административен съд – София-град. С него е отхвърлен предявеният от ЕТ иск за имуществени вреди, против Националната агенция за приходите - София за сумата от 24 915, 27 лв., и законната лихва от 17 587. 85 лв. към 14.09.2018 г., както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Вредите са във връзка с направени разходи за адвокатска защита по повод изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад № 1102443 от 19.09.2011 г. и за обжалване и защита по административен ред на РА № 081102443/14.11.2011 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно е приетото от съда, че вредите претърпени от изготвеното възражение срещу ревизионния доклад не могат да бъдат репарирани по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за едно производство осъществено пред административния орган срещу незаконосъобразните действия на ревизиращите органи, които ако не бяха извършени нямаше да се стигне до обжалване на изготвения ревизионен акт. Защитата може да се осъществи по силата на закона единствено чрез изготвяне на възражение за което дружеството е ползвало адвокатска правна помощ, и това е допустимо от закона. Твърди се още, че съдът не се е съобразил с Тълкувателно Решение № 1/15.03.2017 г., според което следва да се приемат за вреди разходите направени по повод обжалване на РА по административен ред, което прави и необосновани изводите на съда за липсата на пряка причинна връзка между вредите и направените от дружеството разходи. Неправилни са и изводите относно РД, тъй като той е част от ревизионното производство и единствения път за защита срещу него е изготвяне и представяне на възражение. Освен това неправилно съдът е определил и началната дата на на погасителната давност - от 9.07.2012 г. когато е постановено решението по КАХД № 10843/2012 г. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Иванова, която прави искане за отмяна на решението, представя писмени бележки и претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че при постановяването на съдебното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на събраните и подробно обсъдените по делото доказателства първоинстанционният съд е постановил решение, което съответства на приложимия материален закон. Счита се, че правилно съдът е преценил, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение. В случая не са доказани законовите предпоставки - настъпила имуществена вреда в правната сфера на ищеца, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в административното производство по оспорване и отмяна на административен акт и пряка и непосредствена причинна връзка с действия за обжалване на ревизионен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд – София - град е образувано по подадена искова молба от ЕТ "Ренесанс - КПДТ - К. Жендов" ЕИК 030169974 със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], общ. Крушари, област Добрич, против Националната агенция за приходите - София, с която е предявен иск за имуществени вреди произтичащи от направени разноски по обжалване на РА № 081102443 от 14.11.2011 г. и изготвяне на възражения срещу РД № 1102443 от 19.09.2011 г. изготвени от длъжностни лица при НАП. Първоинстанционният съд е установил, че ищецът в молбата поддържа следните искове: 1. Иск за имуществени вреди в размер на общо от 24 915, 27 лв., 2. изтекли законни лихви от 17 587. 85 лева към 14.09.2018 г. и законни лихви върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. От фактическа страна административният съд е установил, че на 15.03.2010 г., органи на ТД на НАП са започнали ревизия на ЕТ за установяване на задължения по ЗДДС за периода от 1.07.2007 г. до 31.10.2010 г. и отговорност за данък върху доходите на физическо лице за периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2008. Изготвен е ревизионен доклад № 1102443/19.09.2011 г. Срещу РД е подадено писмено възражение от търговеца на 2.11.2011 г. Не се спори по делото, че касаторът е сключил договор с Адвокатско дружество "Райчинова и съдружници" за правна помощ подробно описана по вид в договора от 5.10.2011 г. в която се включва процесуално представителство, обжалване, проучване, анализ и възражение срещу РД и и РА. Съгласно чл. 3.1.1 от договора е уговорено заплащане на сумата от 21 000 лева за проучване, анализ и възражение срещу РД и жалба срещу РА за обжалване по административен ред за което ЕТ следва да заплати сумата и е издадена фактура от ЕТ № 2248/10.10.2011 г. - за 25 200 лева от които 21 000 лв ведно с 4 200 лв ДДС. Изготвен е предавателен протокол от 28.10.2011 г. във връзка с предаването на възражението срещу РД. Въз основа на РД е издаден и РА № 081102443 от 14.11.2011 г. Няма спор по делото, че е осъществено обжалване по административен ред, като с решение № 953/16.02.2012 г. е отменен частично РА, а в останалата част относно задълженията по ДДС е потвърден. В отменената част е върната преписката за нова ревизия. Не се спори също така, че в потвърдената част е осъществено и съдебно обжалване, като са постановени решения № 1896/17.07.2012 г. по адм. д. № 968/2012 г. на АС - Варна, потвърдено с решение по адм. д. № 10843/2013 г. на ВАС. В частта относно, която е върната преписката за нова ревизия е издаден РД № 1302661/15.08.2013 г. и нов РА № 081302661 от 17.09.2013 г. Ревизионния акт е обжалван по административен ред и с решение № 739 от 6.12.2013 г. е потвърден. Осъществено е и съдебно обжалване, като с решение № 1149/16.05.2014 г. РА е обявен за нищожен от Административен съд - Варна. Проведено е отново съдебно и административно обжалване, като в крайна сметка с решение № 2217/19.02.2018 г. постановено по адм. д. № 531/2017 г. ВАС е потвърдил решението на Административен съд - Варна. Въз основа на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, административният съд е приел, че за защита срещу РД № 1102443/19.09.2011 г. и РА № 81102443/14.11.2011 г. ищецът претндира вреди за извършени разходи за ползване на правна помощ в размер на 24 915, 27 лв лева, съгласно сключения договор за обжалване, процесуално представителство и защита сключен на 5.10.2011 г. с Адвокатско дружество "Райчинова и съдружници ", като се претндира и дължимата лихва от 17 587, 85 лв от датата на изплащане на възнаграждението 11.10.2011 г. до 14.09.2018 г. и законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Съдът е приел че така предявените искови претенции са недоказани и неоснователни. Изложил е подробни мотиви, че по отношение на тях ищецът не е доказал наличието на трите изискуеми предпоставки, при наличието на които може да се ангажира отговорността на държавата и общините за вреди. Счел е, че така както са заявени от ищеца претендираните имуществени вреди, произтичащи от използваната правна помощ по сключения договор не са доказани. Настоящата касационна инстанция не споделя изцяло изложените мотиви на първоинстанционния съд относно недоказаността на вредите във връзка с направените разходи по изготвяне на възражение срещу РД обжалването на РА. Член 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и съдебната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но когато е ползвана правна защита и са направени разходи те подлежат на възмездяване. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая РД/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото РД и потърсената от ревизирането лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Не е спорно, че ревизионния доклад е констативен акт, с две основни функции в ревизионното производство сезираща и доказателствена и е част от дейността по издаването на РА. Ревизионния доклад е последица от извършената дейност на ревизиращите органи, която е административна по своя характер, още повече, че обжалването на издадения в последствие РА е законово регламентирано и е средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Многократно в своята практика Върховния административен съд е подчертавал, че според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Тази формулировка на закона не дава основание за ограничено тълкуване, чрез което приложното поле на нормата да се сведе само до индивидуалните административните актове и да се изключат останалите актове издадени в резултат на административна дейност. Това е така тъй като определящо за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната същност на акта, а основния характер на дейността на органа, който го е издал. Видно от договора възнаграждението е уговорено за проучване и анализ на РД, изготвяне на възражение срещу него както и жалба срещу издадения в последствие РА, което е и сторено. Такъв е и петитума на исковата молба и така е определен и предмета на спора по делото - вреди представляващи платен адвокатски хонорар във връзка с проучване, анализ, изготвяне на възражение срещу РД № 1102443 от 19.09.2011 г и обжалване по административен ред на РА № 081102443 от 14.11.2011 г. т. е претендират се вреди от разходи свързани с административното оспорване на издадения РА. Независимо от изложеното, съдебното решение е правилно с оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност. Няма спор по делото, че РА № 081102443/14.11.2011 г. с който ищецат основава претенцията си в исковото производство е отменен по административен ред с решение № 953/16.02.2012 г. т. е към датата на подаване на исковата молба 14.09.2018 г. 5 -годишния давностен срок по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите е изтекла. Това следва от обстоятелството на отмяната на ревизионния акт с решението на административния орган от 16.02.2012 г. от която дата е започва да тече давностния срок. Погасителната давност (давностния срок) е времеви период, след изтичането на който вземането се погасява по давност. При направено възражение в срок съдът правилно го е приел и обсъдил. Обосновано съдът се е позовал и на факта, че след като се претендират вреди направени в хода на административното обжалване то те са станали изискуеми след приключване на обжалването по административен ред. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделени