Решение № 6836 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2012 г.

Решение № 6836 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Живко Сивенов Сивенов, жив. в гр. Сливен, срещу решение № 1311/25.01.2012 г. по адм. дело № 2035/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № К - 10045/3.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на МВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел, че с обжалваната пред него заповед законосъобразно е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, за това, че на 18.06.2010 г. около 19.40 ч. в град Сливен, управлявайки личен автомобил, след като е бил спрян за полицейска проверка, е отказал да се подложи на тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол, не е изпълнил указания на длъжностни лица - полицейски служители, демонстративно е напуснал района с автомобила си и се е укрил. Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, фактическите основания, посочени в нея се установяват от събраните по делото доказателства. Извършеното дисциплинарно нарушение е тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, за което органът по чл. 228, ал. 1 от ЗМВР при условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е правилно. Фактическите изводи на първоинстанционния съд се подкрепят от събраните в административното производство обяснения от касатора от 19.06.2010 г., справка за проведени разговори, фиксирани на цифров магнитофон от 18.06.2010 г., представляваща протокол на проведените разговори между гражданин и дежурен полицай, дежурните и патрулите по повод спирането и преследването на Сивенов из Сливен, сведения от полицейските служители Димитър Шопов, Пенко Георгиев, Красимир Денев, Христо Петров, Пламен Петков, Иван Иванов, Николай Янкулов, които кореспондират помежду си и с протоколите от разговорите между дежурния и патрулите. Събраните доказателствени средства - свидетелски показания в производството по обжалване на наказателното постановление не могат да бъдат ползвани в настоящето производство, нито противопоставяни на събраните по настоящето делото. По делото е установено, че Сивенов е преследван от 3 броя полицейски коли с включени звукови и светлинни сигнали след напускането му с автомобила на района на проверката, поради което е неоснователно възражението, че проверяващият го полицай му е позволил да си тръгне и той не е разбрал, че следва да бъде проверен. Разпитаните по време на съдебното производство свидетели Николай Узунов и Петър Петров, които са били на значително разстояние от мястото на събитието, правилно не са кредитирани, тъй като са наблюдавали само част от проверката от далеч, без да чуват разменените между проверяващите и Сивенов реплики. Твърденията в касационната жалба, че не е бил поканен да се подложи на тест с техническо средство, противоречат на събраните в административното производство доказателствени средства, включително и на собствените му обяснения. Правилен е изводът на съда, че са нарушени подробно изброените в заповедта етични правила на поведение на държавния служител на МВР и това е довело до "уронване престижа на службата", тъй като всички полицейски органи, които да били ангажирани с проверката и преследването на Сивенов са били уведомени, че се касае за колега и поведението му, несъвместимо с доброто име на институцията, поради което и правилно е приложен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На Министерство на вътрешните работи следва да се присъди 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, платимо от касатора на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия,