Решение № 13065 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7369/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Русе, чрез процесуален представител ст. юриск. В. Йорданов срещу решение 3467/08.05.2024 г., постановено по адм. дело 1566/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което по оспорване на ЕТ Халер В. Д., гр. Бургас е отменено решение с рег. 32-472797/12.07.2023 г., с което е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност на стоки автомобили по приети митнически декларации в периода 23.07.2020 г. 21.12.2022 г., определена е нова такава по декларации, приети в периода 23.07.2020 г. 30.09.2022 г. чрез увеличение и са установени за доплащане на мито в размер на 9 309,74 лв. и ДДС в размер на 19 379,63 лв., ведно с лихви за забава. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба подробно е описана фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че съдът неправилно е приел, че не е доказана основателността на съмненията в декларираната митническа стойност. В тази връзка излага съображения, че при проверката митническите органи са установили, че декларираните от дружеството разходи до въвеждане на стоките на територията на Съюза и до първо местоназначение на територията на страната не съответстват на разходите по представените от вносителя фактури за извършени транспортни разходи и в този смисъл законосъобразно и обосновано от страна на административния орган е определена нова митническа стойност. Изложени са подробни доводи относно приложението на чл. 70, респ. на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Митнически кодекс), както и съображения за липсата на нарушение на предвидената процедура в чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс (Регламент за изпълнение). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна като неправилно на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ Халер В. Д., гр. Бургас, чрез процесуалния си представител адв. Найденова оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: След подробно изложение на фактическите установявания в хода на административното производство и анализ на доказателствата по делото, включително и тези, представени в хода на съдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото и приетото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел, че решението на митническия орган, посочено по горе, е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и са посочени правните и фактическите основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата би могла да бъде коригирана при необходимост. В тази връзка се е позовал на решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19 на Съда на Европейския съюз (СЕС) и е приел, че коригирането по необходимост е намерило своето проявление в чл. 71 от Митническия кодекс, регламентиращ елементите на договорната стойност. Обсъдил е подробно разходите, които се прибавят към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки съгласно посочената норма и е счел, че в процесния случай новата митническа стойност на стоките е определена в несъответствие с посочените разпоредби. След анализ на процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение и тълкуването, дадено в решението по дело С-291/15 на СЕС, съдът е посочил, че митническите органи не са се справили с доказателствената тежест да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесените стоки. Митническата стойност на процесните автомобили е определена, като отново е приложен чл. 70 от Митническия кодекс, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката. Направените разходи на обща стойност 51 400 CHF (швейцарски франка), осчетоводени от дружеството по фактури с посочен предмет износ на автомобили от Швейцария за България, са включени при определяне на митническата стойност на стоките, на основание чл. 71, § 1, б. д във връзка с чл. 70 от Митническия кодекс, като същите са разпределени правопропорционално на броя автомобили, допуснати за свободно обращение за съответната календарна година. Съдът е приел, че подобен подход е допустим единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 § 2 и § 3 от Митническия кодекс, което в случая не е сторено. В контекста на изложеното и предвид позоваването от страна на митническите органи единствено на факта, че фактурите, представени от дружеството не съдържат данни във връзка с кои автомобили са направени вписаните в тях разходи, е обосновал извод, че е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност. Според съда митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага и в този смисъл се е позовал на решения на СЕС от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 44 и от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21. Административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоките, като се е позовал на произволно разпределени суми, без данни и доказателства за реално платена по-висока цена от декларираната за всеки конкретен автомобил. В обжалваното решение е прието, че напълно необосновано митническите органи са заменили посочената от декларатора договорна цена с произволно определена такава, като подобен подход не обосновава по никакъв начин заявената от административния орган нова митническа стойност на стоките. Прието е в обжалваното решение, че след като митническите органи са обосновали наличието на съмнения в декларираната стойност е следвало да положат необходимата грижа, за да установят действителната, респ. справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно да определят такава на базата на предположения. Въз основа на посочените мотиви съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стоки, автомобили, декларирани за режим допускане за свободно обращение от ЕТ Халер В. Д. в периода 23.07.2020 г. 30.09.2022 г. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е спазил поредността при определяне на митническа стойност, когато у него са възникнали съмнения за декларираната договорна стойност. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, параграф 1 и 2 от Митническия кодекс, то се прилага редът по чл. 74 от същия кодекс по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба на общностното право методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да се определи по договорната стойност, така както и в случая деклараторът е посочил при вноса на процесните стоки общата платена или подлежащата на плащане цена. Видно от митническото решение, във връзка с извършен последващ контрол по реда на чл. 48 от Митническия кодекс и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците, констатациите, от който са обективирани в доклад BG001000/1/2 от 07.04.2023 г. с peг. 32-135802 /07.04.2023 г. по описа на ТД Митница Русе, митническият орган е приел за установено обстоятелството, че разходи в размер на 51 400 CHF по 9 бр. фактури, издадени на ЕТ Халер В. Д. в периода 20.06.2020 г. 30.09.2022 г., с предмет износ на автомобили от Швейцария за България, не са включени в себестойността на декларирани през същия период за режим допускане за свободно обращение автомобили. На основание чл. 71, § 1, б. д във връзка с чл. 70 от Митническия кодекс и предвид обстоятелството, че от съдържанието на фактурите и счетоводната отчетност на дружеството не може да бъде установено във връзка с доставката за кои автомобили са направените разходи, същите са разпределени правопропорционално на броя автомобили, допуснати за свободно обращение за съответната календарна година. В случай, че основният метод на договорната стойност не може да се приложи при определянето на митническата стойност, т.е. когато не може да се установи по безспорен начин, че декларираната от лицето стойност е реално платената или подлежащата на плащане сума по съответното правоотношение, то административният орган следва да приложи залегналите в Митническия кодекс ред и начин за определяне на митническата стойност на стоки, въведени на митническата територията на Съюза, вторични методи. В тези случаи, както правилно е прието и в първоинстанционното решение, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки и е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, параграф 1 от Митническия кодекс В оспорения пред първоинстанционния съд акт не е извършена преценка досежно твърдението на дружеството, че установените разходи не се отнасят за доставки на конкретни автомобили, като липсват и мотиви относно обстоятелството, че процесните фактури касаят 64 бр. автомобили, видно от табл. 2 от решението, докато определената нова митническа стойност е по 79 бр. митнически декларации, отнасящи се за 79 бр. автомобили (табл. 4 от решението). Представляващият дружеството е твърдял в административното производство, че процесните разходи са за търсене, договаряне, проучване, както и за предоставяне на място за временен престой на оферирани автомобили, за търговско представителство. В оспореното решение липсват мотиви по отношение на това твърдение. В протокола от заключителното обсъждане за тази информация е прието, че обясненията не съответстват на описанието на извършените услуги във фактурите, а именно износ на автомобили от Швейцария за България. В контекста на изложеното и с оглед липсата на извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същите стоки или подобни такива със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, то обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесните стоки. Изложените твърдения в касационната жалба за законосъобразното определяне на митническата стойност на стоките по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс са неотносими към спора в настоящото производство, доколкото цитираният резервен метод не е приложен. В този смисъл, необосновано е и позоваването на практика на Върховния административен съд по адм. дело 4143/2024 г. и адм. дело 6032/2024 г. в представеното по делото писмено становище. Необосновано е и поддържаното от касатора становище, възприето и от представителя на Върховна прокуратура, че в случая са налице данни, предоставени по линия на международното сътрудничество с Швейцарска конфедерация и доказващи основателността на съмненията в декларираната митническа стойност, тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски въпреки заявената претенция. Разноски не се дължат и на ответника по касация, тъй като такива не са претендирани, а и няма данни да са направени за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение