Решение № 4382 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5626/2016 г.

Решение № 4382 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5626/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрк. Чолаков, срещу Решение № 59/24.03.2016 г. по адм. д. № 476/2015 г. по описа на Административен съд Х., в частта в която е уважена исковата молба на К. Д. В. и е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца сумата от 800 лева и направените по делото разноски. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като не била доказана исковата претенция и настъпването на вредите. Моли да се отмени решението на Административен съд Х. и да се отхвърли изцяло предявения иск. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, чрез процесуалния се представител, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът – К. Д. В., чрез писмен отговор на процесуалния се представител, моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира разноските по делото, съобразно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, като счита, че определеното от съда обезщетение за претърпени от В. неимуществени вреди е неоснователно завишено. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото по-горе решение административният съд е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията " да заплати на К. Д. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 800 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 15.09.2015 г., до окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 09.10.2014 г. до 09.07.2015 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Затворническо общежитие "[наименование]" при Затвора в [населено място]. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на В. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за заплащане на неимуществени вреди за горницата до претендирания размер от 4000 лв., като е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Изложени са съображения, че предявеният иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди е частично основателен, тъй като макар и да е налице вреда, причинена вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията и причинна връзка между вредата и вредоносния резултат, претендирания размер на обезщетението е силно завишен. Съдът е посочил, че от показанията на изслушаните свидетели, както и от представените по делото писмени доказателства, безспорно е установено, че ищецът по време на престоя си в затворническото общежитие, е поставен в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложеното му наказание, които надвишават допустимото и неизбежно ниво, присъщо на наказанието "лишаване от свобода". Прието е, че това се отнася за осигурената жилищна площ в килията, която нямала изискуемата от 4 кв. м., както и липсвал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което налагало да се облекчават физиологичните нужди в кофа, пред очите на другите лишени от свобода. Останалите претенции са приети за неоснователни от страна на административния съд и не е присъдено обезщетение, като в отхвърлителната част не е постъпила касационна жалба. Предмет на касационна проверка е единствено решението в осъдителната му част. Така постановеното решение е правилно, но следва да се отмени в частта относно размера на присъденото обезщетение. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, като са направени верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен материален закон. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за причинена вреда от действия и бездействия на затворническата администрация, но както беше посочено, неправилно е определен размера на дължимото обезщетение. Действително, в килията в която пребивавал В., през по-голяма част от престоя си в ЗО "[наименование]", се падало по около 3 кв. м. жилищна площ на всеки един от лишените от свобода, което е под установения минимум от 4 кв. м. В същото време, административния съд не е отчел, че К. В. е бил назначен като помощник- готвач със Заповед № 1/12.01.2015 г. на началника на Затвора – [населено място]. Видно от показанията на изслушаните по делото свидетели и от представените графици за работното време, В. е имал 8-часов работен ден, 6 дни седмично. Освен това, всички работещи се къпели всеки ден, видно от показанията и на двамата свидетели. Очевидно е, с оглед изпълнение на трудовите си задължения, че през почти цялата светла част на денонощието В. се е намирал извън килията, където основно се е прибирал, за да преспи. При това положение, макар и да не му е било осигурено минимум 4 кв. м. жилищна площ, престоят му в килията е бил толкова малък, че не се е отразило в значителна степен на психическото състояние на лишения от свобода. По отношение на липсата на осигурена течаща вода и санитарен възел през цялата част от денонощието, касационната инстанция намира за обосновани изводите на административния съд, че облекчаването в кофа пред очите на останалите лишени от свобода, правилно е квалифицирано, като унизително отнасяне, уронващо достойнството на лицето и само по себе си способно да предизвика неприятни изживявания, но отново не е преценен интензитета на увреждането. Видно е, че лишените от свобода в ЗО "[наименование]" са имали достъп до питейна и течаща вода, както и до санитарен възел за периода от 06. 00 часа до 20. 00 часа, като такъв не са имали за периода от 20. 00 часа до 06. 00 часа, когато килиите се заключвали. Установено е, че ищецът не е имал свободен достъп до санитарен възел и течаща вода в тази част от денонощието, която е предназначена за сън. От това следва, че и изпитваното от ищеца неудобство от липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода през процесния период не е с такъв интезитет, какъвто би бил в случай, че този достъп е бил ограничен през активната част от денонощието. По делото не са налице данни за повишена нужда при ищеца от тези потребности, предвид специфики във физиологичното му състояние или заболяване, което пък да му е причинило значителни вреди. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страданията. В тази връзка, настоящата инстанция не споделя заключението на съда, че справедливия размер на обезщетението е 800 лв. Безспорно е, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поради това, настоящата инстанция счита, че решението в частта относно размера на присъденото обезщетение следва да се отмени като същото бъде намалено. При преценката на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира за справедливо, обезщетение в размер на 400 лв. за преживените от К. В. страдания, до който размер следва да се потвърди решението на административния съд, а за разликата до пълната присъдена сума решението се отмени като неправилно. По отношение на претенцията на касатора ГД "Изпълнение на наказанията" за заплащане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съгласно нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ за правото на разноски, респективно задължението им за заплащане са специални по отношение на общите правила по чл. 78 от ГПК. Ето защо ищецът не дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в случаите на частично уважаване на исковата претенция за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Основателно е обаче искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Видно е, че от страна на процесуалния му представител е представен писмен отговор на касационната жалба, както и договор за правна защита и съдействие, в който е посочена заплатена сума в брой в размер на 300 лв. Представен е и списък на разноските. В случая, е неоснователно възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото отговаря на размера посочен в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение