Решение № 11716 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници против решение 831 от 10.05.2023 г., постановено по адм. д. 59/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Хаджиев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отменя заповед 2082/24.11.2022 г. на директора на Агенция Митници, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл., за извършено нарушение на чл. 89, ал. 1, т. 2 ЗДСл., на Д. Хаджиев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но същата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Констатира, че в нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. в заповедта не е обсъдено тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 91 ЗДСл. Видно от оспорената заповед е, че в нея подробно е посочено нарушението и са описани нормативните правила, които са нарушени от държавния служител. В същата е констатирано, че нарушението е извършено виновно, без да се обоснове този извод и без да са налице доказателства по делото в тази насока. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението, формата на вината на държавния служител и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага извод, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Не е обсъдено и цялостното поведение на държавния служител, като от доказателства по делото е видно, че същият по време на изпълнение на служебните си задължения в Агенция Митници, от 2014 г. до датата на издаване на заповедта, не е наказван, а атестационните му оценки са - изпълнението на длъжността надвишава изискванията и напълно отговаря на изискванията. Липсата на мотиви в тази насока е основание за отмяна на издадената заповед. Законосъобразен е изводът на съда, че допуснатото нарушение е съществено като липсват фактически основания, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, с което е нарушен и принципа на съразмерност регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Следователно налице са съществени пороци във формата на административния акт, които са достатъчни основания за неговата отмяна. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Агенция Митници да заплати на Д. Хаджиев направените по делото разноски в размер на 1000 лв., представляващи уговорено, заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение, предвид направеното възражение за неговата прекомерност и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,