Решение № 6083 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9169/2015 г.

Решение № 6083 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9169/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Габрово, против решение № 65 от 17.07.2015 г. по адм. дело № 110 по описа за 2015 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменено решение № 23 от 19.05.2015 г. на Директор на РУСО Габрово и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление вх. № МП-13/17/05.01.2015 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 4 и чл. 70, ал. 3 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Д. Г. Т. от гр. Габрово е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Габрово е решение № 23 от 19.05.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Габрово и потвърденото с него разпореждане № 5302042200 от 04.02.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на самоосигуряващото се лице Д. Г. Т. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, считано от 08.10.2014 г. Отказът за определяне на пенсията в действителния й размер е мотивиран с обстоятелството, че лицето не е внесло осигурителните вноски за периода от 01.01.2011 г. до 31.10.2014 г. С постановеното решение Административен съд - Габрово е уважил жалбата, след като законосъобразно е приел, че не е налице пречка за определяне на индивидуалния коефициент на лицето, като за периода след 31 декември 1996 г. се вземе предвид средномесечният осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски. При придобит от самоосигуряващото се лице осигурителен стаж с продължителност над 30 години размерът на пенсията следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи. На основание чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба съображения за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. С чл. 77 от КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6 до датата на пенсионирането. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. се установява от представените доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Периодът от 01.01.2011 г. до 08.10.2014 г., през който не са внасяни осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж. На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При непредставени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход след 01.01.2011 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст на ответника по касация следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в двумесечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Разпоредбата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходим за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени до 01.01.2011 г. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 01.01.1997 г. (В същия смисъл решение № 4190 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2015 г., VI о., решение № 4187 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2015 г., VI о., решение № 5401 от 09.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2015 г., VI о. и др.). Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които е отказано определяне в действителен размер на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания, Административен съд - Габрово е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,