Решение № 2955 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13326/2017 г.

Решение № 2955 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13326/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 11985 от 10.10.2017 г., постановено по административно дело № 3019 по описа за 2016 г., Върховният административен съд, пето отделение, е отменил заповед № ЧР-16-74/22.02.2016 г., издадена от министъра на младежта и спорта, и е осъдил Министерството на младежта и спорта да заплати на М. П. К. сумата 500 лв. разноски. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от министъра на младежта и спорта, подадена от пълномощника му главен юрисконсулт М. М., като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Исканията са обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на М. П. К. срещу процесната заповед. Ответницата по касация М. П. К. от гр. С., действаща чрез процесуалния представител адвокат С. Н., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, като претендира и направените съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на оспорения с нея съдебен акт, за който предлага да бъде оставен в сила. Върховният административен съд (ВАС) в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касаторовия повереник не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл) пред тричленния съдебен състав на ВАС е оспорената от М. П. К. заповед № ЧР-16-74/22.02.2016 г., издадена от министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение от длъжност "Д. експерт" с ранг II младши, в Дирекция "Младежки политики", отдел "М. развитие" на Министерството на младежта и спорта, считано от датата на връчване на заповедта. За да уважи сезиралата го жалба решаващият тричленен състав от Върховния административен съд, пето отделение, е приел, че се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща най-ниска оценка при атестиране "неприемливо изпълнение", послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Върховния административен съд, пето отделение, с което жалбата до него е уважена, е правилно. Същото е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно приложен материален закон. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Оценяването на изпълнението на длъжността включва период от 1 януари до 31 декември на съответната година и се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно приложимата в случая нормативна уредба първоинстанционният съд е приел за установено, че са допуснати нарушения на всеки един от трите етапа по оценяването, регламентирани в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата). Нарушенията, допуснати на всички етапи от процедурата по оценка, са се отразили пряко върху достоверността на поставената годишна оценка "неприемливо изпълнение". Атестирането на К. е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на Наредбата. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, процедурата за атестация на държавния служител не е спазена, което обосновава незаконосъобразност на прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на процесната заповед. Констатирано е нарушение при оценяването, изразяващо се в използване на индивидуален работен план, който не е подписан от оценяващ ръководител, и за длъжност, чиято длъжностна характеристика е променена в оценявания период, а мотивирането на окончателната оценка с неконкретизирано неизпълнение на част от целите от този план също следва да бъде преценявано като нарушение при оценяването. Формулярът за оценка изпълнението на длъжността, съставляващ приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата, е за длъжност "държавен експерт" (последната заемана от К.) и период за оценяване 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., и с оглед датата на съставянето на работния план - 29.01.2015 г., не е възможно да съобразява длъжностната характеристика, връчена на служителката на 26.02.2015 г. Индивидуалният работен план на М. К. е от дата 29.01.2015 г., на която тя е все още е изпълнявала длъжност по длъжностна характеристика, връчена й на 27.01.2014 г. В този формуляр липсват данни, че е съобразено и обстоятелството, че в отделни периоди от 2015 г. М. К. е изпълнявала и служебните задължения на директор на дирекция "Младежки политики". По делото липсва законосъобразно съставен и съгласуван работен план за 2015 г., с което е допуснато нарушение на първия етап от оценяването на държавния служител. Това нарушение е особено съществено, защото оказва влияние върху всеки един от следващите етапи - междинна среща и годишно оценяване, които почиват именно на набелязаните цели и оценяват тяхното изпълнение. Следователно при проведената междинна среща на 02.07.2015 г. и определянето на годишната оценка на изпълнението на 25.01.2016 г. и на 08.02.2016 г. не е ясно на каква база е оценявана работата на служителката при липса на съгласуван и непроменен индивидуален работен план. Съществено е обаче да се отбележи, че по време на междинната среща не са посочени неточности в изпълнението или други проблеми в работата на служителя. На свой ред оценяващият ръководител не е спазил показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от Наредбата, първият от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. Мотивите на оценяващия ръководител не съдържат конкретно посочени обективни установими факти, които да подлежат на проверка, за да е възможен реален контрол на формираната въз основа на тях оценка. Не е спазена е и процедурата за произнасяне от контролиращия ръководител (който е определил на К. годишна оценка "неприемливо изпълнение") по направеното възражение: от приложения в делото формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността не се установява въобще не да е коментиран писмения отчет за 2015 г. на М. К., представляващ част от нейното обстойно възражение, като липсват и конкретни мотиви по самото възражение. Очевидно е и противоречието между поставената годишна оценка и коментара на оценяващия ръководител при междинното оценяване. Оценката следва да бъде определена на годишна база, а в случая при междинната среща не са посочени никакви забележки и слабости при изпълнението на дейността на служителя, който дори в отделни периоди от време е изпълнявал и задълженията на директор на дирекцията, поради което крайната оценка очевидно не кореспондира с действителното положение. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на съдебното решение и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Върховният административен съд, пето отделение, е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора трябва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция. Същите се равняват на сумата от 300 лв., заплатена от Кехайова за адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява пред ВАС адвокат, връщането на която сума в патримониума на ответницата следва да се възложи в тежест на касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,