Решение № 917 от 26.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба подадена от П. Петков срещу решение 593 от 24.08.2022 год. постановено по адм. д. 204/2021 год. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Петков против решение Ц1029-26-2858-4/25.01.2021 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]/Ц2140-26-266/10.11.2020 год. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. Навеждат се оплаквания за нарушение на материалния закон-касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане съдът да отмени решението на първоинстанционния съд. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в 14 дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С процесното решение на директора на ТП на НОИ Хасково е отхвърлена жалбата на П. Петков против разпореждане [номер]/Ц2140-26-266/10.11.2020 год. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл.69б, ал.2 и чл. 68, ал. 1-3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови своя отказ административният орган е приел, че лицето е подало заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 10.07.2020 год. и към тази дата оспорващият има навършени [възраст] и осигурителен стаж 02 години 06 месеца и 19 дни от втора категория и 27 години 00 месеца и 17 дни от трета категория за периода 03.10.1977 год. до 05.02.2017 год. Общ осигурителен стаж превърнат съгласно чл.104 от КСО към трета категория 30 години 02 месеца и 26 дни. Сборът от осигурителния стаж и възраст е 92. В тази връзка е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-3 от КСО. В мотивите на решението е посочено, че административният орган се е съобразил с влязло в сила решение на ВАС, с което е оставено в сила решение постановено по адм.д. 295/2016 год. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Петков срещу разпореждане [номер]/2140-26-262/22.03.2016 год. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на лицето. Именно с това разпореждане първоначално е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на Петков като съгласно представените от него документи и извършената проверка от пенсионния орган за лицето е установен осигурителен стаж в размер на 02 години 06 месеца и 18 дни от втора категория труд и 27 години 00 месеца и 16 дни от трета категория труд или общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО превърнат към трета категория труд 30 години 02 месеца и 24 дни. При разглеждане на заявлението от 10.07.2020 год. административният орган е приел, че лицето не отговаря на изискванията на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като към датата на заявлението има навършена изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж от втора категория в размер на 15 години, а има 02 години 06 месеца и 19 дни. Оспорващият не отговаря и на условията на чл.68, ал.1-3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсия няма навършена възраст от 64 години и 03 месеца, а е на [възраст] и няма осигурителен стаж от 38 години и 10 месеца, а има [възраст] съответно няма навършени 66 години 06 месеца по чл.68, ал.3 от КСО, а е на [възраст]. Решението на директора на ТП на НОИ Хасково е обжалвано пред Административен съд Хасково, който с процесното решение е отхвърлил жалбата Петков като неоснователна. При постановяване на решението си съдът е приел, че правилно административният орган е отхвърлил жалбата на Петков срещу разпореждането, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не са налице условията по чл.68, ал.1-3 от КСО. Оспорващият няма навършени 64 години и 03 месеца, няма осигурителен стаж 38 години 10 месеца. Стажът му превърнат към трета категория труд е 30 години 02 месеца и 26 дни. По отношение на чл.68, ал.3 от КСО не се следва пенсия, тъй като Петков няма навършени 66 години 06 месеца. Основното възражение на П. Петков наведено пред първоинстанционния съд е, че органът неправилно му е зачел осигурителния стаж за периода 03.10.1977 год. до 12.10.2015 год. от трета категория труд, вместо твърдяната втора категория. Във връзка с това възражение съдът е установил, че по повод жалба на Петков в Административен съд Хасково е образувано адм.д. 295/2016 год., с решението по което е отхвърлена жалбата на Петков срещу решение 1012-26-120-44/29.06.2016 год. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е потвърдено разпореждане, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ на лицето. Именно в това производство подробно от съда са обсъдени възраженията на оспорващия относно осигурителния му стаж за периода 03.10.1977 год. до 12.10.2015 год., който е абсолютно същия като при сега подаденото заявление. Съдът е приел, че въпросът с продължителността на осигурителния стаж и категоризирането на труда на Петков са разрешени с влязъл в сила административен акт (решението на Административен съд Хасково е оставено в сила с решение 901/23.01.2018 год. постановено по адм.д. 7236/2017 год. по описа на ВАС), поради което не следва да се преразглеждат отново от съда. На преценка за законосъобразност съдът е приел единствено стажът положен от лицето след 12.10.2015 год., който видно от преписката е в размер на 5 дни и е зачетен като такъв от трета категория. По отношение на този стаж оспорващият не е навел конкретни възражения, поради което съдът приема, че същият е правилно категоризиран. Във връзка с гореизложеното административният съд е отхвърлил жалбата на Петков като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на Административен съд Хасково, поради което на основание чл. 222, ал.22, изр.второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. Правилно първоинстанционният съд е установил, че всички възражения на настоящия касатор досежно категоризацията на положения от него труд в периода 03.10.1977 год. до 12.10.2015 год. вече са били обект на изследване и по този спор е постановено окончателно съдебно решение. С цитираното решение 901/23.01.2018 год. постановено по адм.д. 7236/2017 год. по описа на ВАС е оставено в сила решението на административния съд, с което жалбата на Петков срещу решението на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е потвърдено разпореждането, с което му е отказано отпускане на ЛПОСВ е отхвърлена като неоснователна. В производството по адм.д. 295/2016 год. по описа на Административен съд Хасково подробно е изследван трудовия стаж на касатора и са обсъдени всичките му възражения, които са наведени и в настоящото производство пред първоинстанционния съд. Правилно решаващият състав на административният съд е приел, че спорът относно категорията труд на Петков вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Жалбоподателят не представя нови доказателства и не прави твърдения различни от вече наведените, поради което правилно съдът се е произнесъл по жалбата му съобразно събраните доказателства. По отношение на новопридобития стаж от 5 дни, който не е бил обект на разглеждане в производството по адм.д. 295/2016 год. правилно съдът е приел, че жалбата и в тази част е неоснователна, тъй като жалбоподателят не отговаря на условията на чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО. Наведените пред касационната инстанция възражения не се различават от вече обсъдените от първоинстанционния съд, чиито мотиви за тяхната неоснователност настоящата инстанция напълно споделя. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,