Решение № 8998 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10263/2011 г.

Решение № 8998 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10263/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД, гр. София, подадена чрез изпълнителния директор Георги Попниколов, срещу решение № 2674/2.06.2011 г. по адм. дело № 6132/2009 г. на Административен съд София - град, първо отделение, 11 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 8/16.03.2009 г. издадено от началника на Митница Кулата, потвърдено с Решение № Т-34/03.07.2009 г. на директора на РМД - София. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Началникът на Митница - Югозападна (Митница Кулата), не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Заинтересуваната страна - Директорът на Националната агенция по приходите, гр. София, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че основният спор по делото се свежда до надлежното връчване на жалбоподателя на Уведомление по чл. 206 от ЗМ изх. № 7100-0066/31.01.2007 г., с което дружеството е уведомено за размера на дължимите митни сборове общо в размер на 1628 лева - мито, ДДС и продуктова такса, заедно с лихвата върху посочената сума от 15.01.2006 г. до окончателното плащане на задължението по неприключилия митнически режим "транзит" по ЕАД № 5405/Т-3296/15.01.2006 г., с който на територията на страната е въведен лек автомобил марка "Ситроен". Дружеството е поканено да заплати доброволно задълженията си. Декларатор съгласно кл. 54 от ЕАД е Мариана Николова Величкова от град София, спрямо която е издадено ППСДВ № 29/25.04.2008 г. за същата сума от 1628 лева. Въз основа на писмо изх. № 6300-0019/14.01.2010 г. на началника на Митница Югозападна е установено, че така издаденото постановление е влязло в сила като необжалвано на 28.05.2008 г., изпратено е на АДВ за събиране, но не са постъпвали суми за погасяване на вземането. Последното обстоятелство е от значение с оглед солидарната отговорност на жалбоподателя за същото задължение. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за ненадлежно връчване на уведомление изх. № 7100-0066/31.01.2007 г., като е посочил, че в случая е неприложима нормата на чл. 211г, ал. 2 от ЗМ. Приложима е разпоредбата на чл. 211г, ал. 5 от ЗМ, съгласно която, когато постановлението, респективно уведомлението по чл. 206, ал. 1 от същия закон е изпратено по пощата с обратна разписка, то се смята за редовно връчено на датата, на която обратната разписка е подписана. За процесния казус е представена в оригинал обратна разписка /известие за доставяне/ от 7.02.2007 г., подписана от упълномощено лице "Спасова". От писмо изх. № 04-00-844/7.06.2010 г. на директора на Български пощи ЕАД е констатирано, че пощенската пратка № 0079 е доставена на фирма ТИР на 7.02.2007 г., като обратната разписка е оформена с подпис на дежурен служител на Градска служебна поща при СЦПС. По силата на изричната уговорка в чл. 3.8 от сключения между "ТИР" и Български пощи ЕАД договор № 786/06.12.2006 г. дружеството - жалбоподател е упълномощило изпълнителя по договора да оформя срещу подпис известията за доставяне. Тези доказателства са кредитирани от съда като неоспорени от страна на ТИР и въз основа на тях е обоснован извод, че процедурата по връчване на уведомление по чл. 206, ал. 1 от ЗМ е изпълнена. Съдът е приел за ирелевантни по отношение връчването на процесното уведомление, твърденията на жалбоподателя, че известието за доставяне не е подписано от лицата, посочени в чл. 3.2. от договор № 786/0.12.2006 г. - Илия Цанев и Стефан Петров упълномощени да получават и предават пощенски пратки или от друг служител на дружеството според приложеното поименно разписание на персонала му за 2007 г. Уведомяването на длъжника на 7.02.2007 г. е извършено в 3-годишния срок от възникване на задължението. Установено е, че в дадения срок за доброволно плащане митническите задължения не са погасени, поради което е прието наличието на предвидените от материалния закон предпоставки за издаване на ППСПДВ № 8/16.03.2009 г. Възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процедурата по чл. 259, ал. 1 от ППЗМ според съда също е неоснователно. За уведомяването на отговорното лице по митнически режим транзит в хипотезата на чл. 259, ал. 1 от ППЗМ не са приложими изискванията на чл. 211г от ЗМ. Прието е, че връчването на писмо от 7.03.2006 г. на Бойка Ливунлиева на 9.03.2006 г. срещу подпис е редовно, тъй като от събраните справки от ТД на НАП за подадените от жалбоподателя уведомления по чл. 62 от КТ за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. е видно, че това лице е служител на ТИР за периода от 1.10.2002 г. до 1.09.2007 г. Наред с това съдът е отбелязал, че жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е оттеглил направеното оспорване по чл. 193 от ГПК относно автентичността на подписа, положен от Бойка Ливунлиева за получател на цитираното писмо, поради което същото е кредитирано като годно писмено доказателство. Предвид изложено е обоснован извод, че процесното ППСПДВ е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазена процедура по чл. 206, ал. 1 от ЗМ и в съответствие с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. По делото не съществува спор от фактическа страна. Релевантните факти са правилно установени от първоинстанционния състав на съда, така както са отразени в мотивите на обжалваното решение. Установено е безспорно, че през Митница Кулата с ЕАД № 5405/Т-3296/15.01.2006 г. е поставен под режим "транзит" посочения лек автомобил, който е насочен за митническо оформяне в Митница София в срок до 20.01.2006 г., както и че до тази дата режимът не е приключен, като стоката, заедно със съответните документи не са представени пред получаващото митническо учреждение. Правилен е изводът на съда, че жалбоподателят, касатор в настоящото производство, е титуляр на режима транзит, посочен като отговорно лице по транзитната операция в кл. 50 на единния административен документ. След като стоката и необходимите документи не са били представени за митническо оформяне по надлежния ред, режимът "транзит" не е приключен съгласно чл. 98 ЗМ. Титулярът на режима "транзит" е длъжен да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. Затова, след като "ТИР" АД се е задължил като отговорно лице по представената митническа декларация, дружеството отговаря за неизпълнението на транзитната операция. В тази връзка съдът правилно е приел, че за внесената стока по процесния ЕАД не е приключен режимът "транзит", поради което е възникнало вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 и т. 6 вр. чл. 202 и чл. 203 ЗМ с отговорно лице - "ТИР" АД, гр. София. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 206 ЗМ. Изложените в тази връзка съображения от АС се споделят от настоящият касационен състав. Неправилно се поддържа в касационната жалба оплакване за нарушение на чл. 259 ППЗМ. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не е твърдял нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното, че режимът транзит е редовно приключен и че разполага с доказателства за това. Напротив, той е имал възможност да представи тези доказателства, ако такива са съществували, но не го е сторил, нито е поддържал твърдение, че разполага с такива доказателства. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на Решение № 5512/19.04.2011 г. на ВАС, I А отделение, постановено по адм. д. № 10824/2010 г., което касае случай различен от процесния. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,