Решение № 7984 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 988/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Н. Дамянова, чрез адвокат П. Пеневилова обжалва решение 3297/26.06.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 9466/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт Р-22221218001913-091-001/21.12.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в оспорената част потвърдена с решение 1062/20.06.2019г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания са за липса на мотиви в решението и неправилна преценка на гласните доказателства по делото и заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез гл.юрк. В. Зарева оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл.220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесулно допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, в частта, в която не е отменен при обжалването по административен ред за определения на Н. Дамянова от гр. София данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 година в размер на 6 226.20 лева и съответните лихви. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 7 ДОПК - несъответствие на разходите на ревизираното лице с имущественото му състояние. В ревизионния акт за 2015 г. е установено превишение на разходите над постъпленията на парични средства на лицето в размер на 122 261.96 лева. При обжалването на акта по административен ред, решаващият орган е признал дарение в размер на 60 000 лева от Л. Дамянова, с което е намалил размера на данъчната основа по чл. 122, ал.2 ДОПК на 62 261.96 лева и размера на данъка по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ на 6 621.20 лева и съответните лихви. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в установената писмена форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото е обосновал извод, че е установено несъответствие между декларираните и получените доходи на ревизираното лице и имущественото му състояние за 2015 г., представляващо основание по чл. 122, ал.1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи и определяне на данъчната основа съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК. Твърденията на Н. Дамянова за разполагаeми парични средства в по-голям размер, получени през 2015 г. като дарение на 66 500 лева от Л. Дамянова (свекърва) и като дарение на 20 000 лева от М. Тодорова (майка), са отхвърлени като недоказани. В тази връзка съдът е посочил, че тези твърдения са наведени за първи път в хода на съдебното производство от процесуалния представител на ревизираното лице. За сумата от 20 000 лева от М. Тодорова, описана на стр. 4 от решението на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София като получена в заем и върната в края на годината, се твърди, че е дарена на Н. Дамянова след връщането на заема. За сумата от 66 500 лева твърдението е, че представлява дарение на съпруга Х. Дамянов, който за 2015 г. няма установен недостиг на парични средства и следва да се прехвърли в паричния поток на съпругата. Съдът не е кредитирал показанията на св. Л. Дамянова и св. М. Тодорова, с аргументи, че лицата са близки родственици на жалбоподателката, твърденията за тези дарения са направени за първи път едва в съдебно заседание и показанията им са противоречиви и неправдоподобни. В мотивите си съдът е посочил, че според показанията на майката, тя е дарила сумата от 20 000 лева в края на годината. Преди това дала заем на дъщерята в размер на 20 000 лева, който тя върнала, но се оказало, че са й необходими пари за завършване на къщата за гости и този път дарила сумата. Св. Дамянова е посочила, че е предоставила дарение на сина си през 2015 г. в размер на 66 500 лева, а на снаха си дала 20 000 лева в началото на 2015 г. Впоследствие Н. поискала да направят договор за заем за 40 000 лева, които върнала през ноември, но се оказало, че не й достигат пари за къщата в [населено място] и през декември свидетелката ги подарила. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Решението съдържа мотиви - фактически установявания по релевантните за спора факти от имущественото състояние на ревизираното лице, обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, които позволяват на касационната инстанция да провери основанието за провеждане на ревизията при особени случаи, размера на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 и размера на данъка върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 г. Правилно и в съответствие с чл. 172 ГПК, съдът не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел, че не са доказани твърденията за получени допълнителни суми като дарения от Л. Дамянова и М. Тодорова. Доводите в касационната жалба, че е доказано дарение от Л. Дамянова (свекърва), са в противоречие с фактическите установявания по делото. Преди всичко сума в размер на 60 000 лева, получена като дарение от Л. Дамянова е призната от решаващия орган и с тази сума е намалена данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и размерът на установените с ревизионния акт задължения. Твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката в с.з. на 27.01.2020 г. е за дарение на сума в размер на 65 500 лева, която е предоставена на съпруга Х. Дамянов и не е призната в паричния му поток. От показанията на св. Л. Дамянова не се установява да са дарени други парични средства, освен признатото от решаващия орган дарение в размер на 60 000 лева. Предоставеният заем от 40 000 лева е върнат в рамките на ревизирания период на 2015 г. и е участвал в приходите и разходите на лицето. По аналогични съображения следва да се приемат за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд и по отношение на сумата от 20 000 лева. Показанията на св. Тодорова за предоставянето й под формата на дарение, са в противоречие с обстоятелствата, заявени от нея при извършената й насрещна проверка. В писмените й обяснения, надлежно събрани по реда на чл. 57 ДОПК е посочено, че е предоставила заем на Н. Дамянова в размер на 20 000лева, съгласно сключен договор между страните и са представени доказателства за връщане на сумата до края на 2015 г. При насрещната проверка Тодорова не е заявила, че след връщане на заема е дарила сумата в размер на 20 000 лева на дъщеря си. Едва с възражението срещу ревизионния доклад е представено обяснение от Тодорова , в което е декларирала, че след връщане на заема от 20 000 лева, през декември 2015 г. е дарила същата сума на Н. Дамянова на няколко пъти в брой, без сключен договор. Тези твърдения не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Липсват и доказателства, че Тодорова е теглила парични средства от ВСК на учителите. Правилно съдът е отхвърлил и възраженията за компенсиране недостига на парични средства на ревизираното лице с разполагаемите парични средства на съпруга. Видно от ревизионния доклад при ревизията е извършена такава компенсация със сумата от 63 616.96 лева, представляваща разполагаеми парични средства на Х. Дамянов за 2015 г., която е включена в постъпленията на Н. Дамянова за същия период. Останалите приходи и разходи на ревизираното лице за 2015 г., установени при ревизията не са спорни, поради което законосъобразно съдът е приел, че е установено обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 7 ДОПК - несъответствие на разходите с имущественото състояние на ревизираното лице за посочения период и е приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, според която в този случай доказателствената тежест за оборване фактическите констатации в ревизионния акт, е на жалбоподателя. От изложеното следва, че съдът е изяснил спора от фактическа страна и е приложил правилно материалния закон. Решението, с което е отхвърлена жалбата на ревизиранато лице не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 594.46 лева, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,