Решение № 6833 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11514/2017 г.

Решение № 6833 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11514/2017 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 144, ал. 1 и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция-Бургас при Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител, против Решение № 1300/12.07.2017 г., постановено по адм. дело № 751 по описа на Административен съд –Бургас за 2017 г., с което по жалба на И. Г. Г., действаща като [фирма] е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 17767/18.11.2016 г., на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 192 от 27.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП Бургас, с който на адресата на акта са установени задължения за данък по ЗДДФЛ в размер на 8 141, 99 лв. и лихви в размер на 450, 25 лв. В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение. Поддържа се, че съдът не преценил фактите от хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО и неправилно приел, че жалбоподателката има право на преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г., при наличие на подлежащо на принудително изпълнение публично задължение за 66, 90 лв. към 31.12.2015 г. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против оспорения акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата – И. Г. Г. от [населено място], общ. [община], чрез адв. П. П., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Изтъква се, че независимо от налично задължение за 66, 90 лв. към 31.12.2015 г., жалбоподателката е имала надвнесен данък към същия момент в размер на 21 572 лв. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител, изразява мотивирано становище, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата и становищата на страните, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: За да издаде процесния административен акт, органът по приходите е приел, по повод на подадената Годишна данъчна декларация за 2015 г. от ответницата по касационната жалба, че деклараторката няма основание за преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г., поради наличие на подлежащо на принудително изпълнение публично задължение в размер на 66, 90 лв. към 31.12.2015 г. За да отмени акта на органите по приходите, първоинстанционният съд е приел, че не са налице фактите от хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, приложим за случая, във връзка с чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в редакцията му, в сила от 01.01.2014 г. /. Съдът е приел, че липсата на връчена покана по чл. 182, ал. 1 от ДОПК за доброволно изпълнение на посоченото задължение е пречка да се приеме, че задължението подлежи на принудително изпълнение. Съдебното решение е правилно като краен резултат. Съгласно непротиворечивата практика на Върховния адмиинстративен съд: решение № 1349/09.02.2016 г., по адм. д. № 14207/2014 г.; решение № 12021/09.11.2016 г., по адм. д. № 7508/2014 г. на VІІІ отделение; в решение № 11282/25.10.2016 г., по адм. д. № 12556/2015 г. на І отделение; решение № 7975/30.06.2016 г. по адм. д. № 6434/2015 г. на ІІ отделение и др., с акт по чл. 106, ал. 1 от ДОПК се осъществят служебни корекции само относно основата за данъчното облагане или размера на задължението въз основа на данни от самата декларация. При анализ на предпоставките за приложение на чл. 106, ал. 1 ДОПК е видно, че по този ред, с АУЗД, могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от задължено лице обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията. По този процесуален ред не могат да се разрешават правни спорове, въз основа на установени от приходните органи нови факти и обстоятелства, различни от декларираните. Такива констатации следва да бъдат обосновани в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, което е недопустимо по реда на чл. 106, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1 ДОПК. Алинея трета на чл. 106 ДОПК постановява, че независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. От тази разпоредба не следва, че във всеки случай, в който е допустимо извършването на ревизия, може да се издаде акт за установяване на задължение по декларация. Тълкуването на целия нормативен текст на чл. 106 ДОПК налага извод, че извършването на ревизия е допустимо, независимо от издаване на АУЗД, докато издаването на последния е само при наличие на несъответствия в самата декларация относно данъчната основа или размера на установения данък. След като в случая не става дума за несъответствие в данните на декларацията относно данъчната основа и размера на установения данък, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните задължения по ЗКПО и по специално за наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на декларатора към 31.12.2015 г. като основание за преотстъпване на корпоративен данък за периода, то е следвало да бъде възложено извършването на ревизия, като в ревизионното производство, при гарантиране на правото на защита на данъчно-задълженото лице, се извърши събиране на доказателствата, обосноват се фактически констатации, въз основа на тях и се установят публичните задължения за периода. Само като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на оспорения акт следва да се има предвид и безспорното обстоятелство на надвнесен корпоративен данък от страна на адресата на АУЗД към 31.12.2015 г. в размер на 21 572 лв. В случая органите по приходите са обосновавали несъответствие между подадената декларация и основанията за ползване на данъчно облекчение, като в резултат на това са определили задължения по ЗКПО, поради това доколкото преценката за наличието на изискванията на закона за преотстъпване на данък по чл. 167 ЗКПО засяга основанието на данъчното задължение, тази преценка подлежи на установяване в ревизионно производство. След като административните производства за издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и вида на административното производство. Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на акта, поради което и независимо от обсъждането на доводите по приложението на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за случая, първоинстанционният съд правилно като резултат е отменил акта като незаконосъобразен. Решението следва да остане в сила като на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят 800 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение