Решение № 969 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2013 г.

Решение № 969 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лиляна Атанасова Марина против заповед № ЧР-П 117/19.07.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушения на материалния закон. Ответникът - министърът на икономиката и енергетиката не е изразил становище по жалбата. Жалбата е подадена при условията и в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба на основание чл. 9 вр. чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) на 8.04.2013 г. на длъжност "главен експерт", отдел "Концесии", дирекция "Природни ресурси и концесии" в министерството на икономиката и енергетиката. С оспорената заповед, издадена на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката. Като фактически основания за издаване на оспорената заповед е посочено - прекратяване на служебното правоотношение в срока на изпитване без предизвестие. С оглед на така установено съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като административният акт съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба на 8.04.2013 г. и за същата е приложим срокът за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., поради което и прекратяването на служебното правоотношение на посоченото основание е извършено законосъобразно. Служителите, заели за първи път държавна служба, по силата на издадения административен акт от органа по назначаването, задължително преминават през едногодишен срок за изпитване, предвиден в полза на органа по назначаване, така че той да разполага с възможност за проверка на техните професионални и делови качества. Прекратяването на правоотношението в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. се извършва без предизвестие, по преценка на административния орган. Поради това, че законът не формулира конкретно правно основание, органът няма задължение да мотивира извършеното уволнение по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Релевираните в тази насока доводи в жалбата за незаконосъобразност на заповедта поради липса на мотиви за прекратяване на служебното правоотношение, са неоснователни. Преценката на органа по назначаване относно качествата на служителя да изпълнява функциите и задачите, присъщи за заеманата длъжност и съответно при отрицателна такава - да прекрати служебното правоотношение, е в кръга на неговата дискреционна власт и не подлежи на съдебен контрол. Следователно в случая е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. за издаване на оспорения административен акт, поради което същият е издаден в съответствие със закона. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,