Решение № 4009 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2021 г.

Решение № 4009 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8322/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Тръст Агро" ЕООД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. Г. Амуджиев срещу решение № 2702/22.04.2021 г., постановено по адм. дело № 11107/2020 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р – 22221019001629 – 091 – 001/13.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение 1220/6.08.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно –осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) в общ размер от 9 284, 22 лв., от които 8 120, 24 лв. главница и 1 163, 99 лв. лихви за забава за данъчни периоди от 1.11.2018 г. до 31.01.2019 г. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, тъй като производството не е било образувано по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и данъчната администрация е длъжна да установи твърденията си. Твърди се, че представените доказателства по делото неправилно са интерпретирани от съда, поради което се е стигнало и до постановяване на порочно решение. Относно представените доказателства като договор от 2.04.2018 г. сключен с "V. OlAgro" GmbH за продажба на кориандър, приемателно – предавателни протоколи, 6 бр. кантарни бележки, сертификати за тегло на продукти за износ, експедиционна бележка, банково извлечение и декларация от "V. OlAgro" GmbH, касаторът твърди, че нито един от тях не е обсъден от съда. В светлината на установения по – късно факт, че стоките не са напускали територията на страната, а са били продадени на местни лица и впоследствие, изнесени за Шри Ланка, според касационния жалбоподател този факт има съществено значение, тъй като данъчната администрация не е изследвала тъкмо този факт. Сочи се, че жалбоподателят не е могъл да знае или да предполага, че стоката няма да бъде превозена до територията на Германия. Разрешението на съда касаторът счита, че се намира в противоречие с решението по дело С – 409/04 на Съда на Европейския съюз (СЕС). В касационната жалба се съдържа и оплакване, че органът по приходите е събирал неотносими към спора доказателства и най – вече такива, относими за оценката на твърденията на немския контрагент. В този смисъл в голяма част от оплакванията в касационната жалба не са такива по чл. 209, т. 3 АПК, а описание на фактите и обстоятелствата, установени в ревизионното и в първоинстанционното съдебно производство. Освен това се твърди от касационния жалбоподател, че съдът е допуснал и фактологически грешки, довели до неправилно изчисление на публичното задължение, а в резултат на допуснатите процесуални нарушения се е стигнало и до неправилно приложение и на материалния закон. В тази връзка подробно в касационната жалба е пояснено съдържанието на дефиницията и приложимостта на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Посочено е от касатора и че в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕО) № 904/2010 г. по повод изпратената от приходните органи молба за административно сътрудничество до Германия, е получен отговор, че "V. OlAgro" GmbH е посредник, който купува стоките (кориандър) от "Тръст Агро" ЕООД и след това ги продава на компаниите "Greenevo" и "Stamexin", като седалището на компаниите (продавач и купувач) е в България, а след това стоките са изнесени директно в Шри Ланка, поради което стоките не са достигали до Германия. В тази връзка е налице оплакване от касатора, че полученият отговор от Германия не посочва факти и обстоятелства, които могат да послужат като аргумент за извода, че българският доставчик не е извършил ВОД на стоки или, че не е изпълнил разпоредбите на българския ЗДДС и ППЗДДС. По отношение на условието доставчикът да докаже, че стоката е напуснала физически територията на държавата членка по мястото на доставката, касационният жалбоподателя е посочил, че когато правото да се разпорежда със стоката като собственик е прехвърлено на купувача на територията на държава - членка на доставката, купувачът трябва да изпрати или превози стоката извън тази държава - членка, доказателствата, които доставчикът може да представи на данъчните органи, зависят от доказателствата, които той е получил от купувача – т. 37 от решение по дело С – 430/09 на СЕС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директорът на дирекция "Обжалване и данъчно –осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. И. Кирова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила, тъй като съдът правилно в решението си е приложил материалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Тръст Агро" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за установени задължения за ДДС поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) в общ размер от 8 120, 24 лв. и лихви за забава – 1163, 99 лв. за данъчни периоди от 1.11.2018 г. до 31.01.2019 г., първоинстанционният съд е приел, че безспорно по делото е установено, че процесната стока (кориандър) не е напуснала територията на Република България, поради което не е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. За безспорни факти по делото съдът е приел, че "V. OlAgro" GmbH към датите на документиране на доставките е регистрирано лице по ДДС в Германия, както и че жалбоподателят "Тръст Агро" ЕООД е издал фактурите за доставката, в които е посочен идентификационен номер по ДДС на получателя. Спорът по делото е относно това налице ли са изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, като съдът е дал отрицателен отговор поради установеното по делото, че стоката не е напускала територията на България, а тя е продадена на немското дружество в България, като впоследствие немското дружество я е продал на две български дружества и след това е изнесена за Шри Ланка. Относно твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство за приложимост на чл. 163а ЗДДС, съдът е приел, че то е неоснователно, тъй като получателят по доставките не е регистрирано по ЗДДС лице. Освен това според съда разпоредбите на Глава деветнадесета "а" не е приложима, когато за доставка на стоки или услуги по приложение № 2 са налице условията по чл. 7, чл. 13, чл. 15, чл. 16 и чл. 28 ЗДДС. При така изложеното е прието в атакуваното решение, че Глава деветнадесета "а" ЗДДС не обхваща вътреобщностни доставки и придобивания, тристранни операции, внос и доставките на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз. Обжалваното решение е правилно постановено. Не се спори по делото, че по договор от 2.04.2018 г. "Тръст Агро" ЕООД е продал на "V. OlAgro" GmbH 156, 16 тона "кориандър" при условия на доставката EXW (франко завода) в склад на касационния жалбоподател в [населено място], Община Омуртаг. При така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната доставка е извършена на територията на България. Не са ангажирани, въпреки твърдението на "Тръст Агро" ЕООД доказателства за осъществен ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Представеното потвърждение от немското дружество за осъществен ВОП, вследствие изпратеното запитване до Германия от българските данъчни власти по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 904/2010 г. и полученият отговор оттам, че "V. OlAgro" GmbH е декларирал ВОП от България не води до други изводи, извън направените от приходните органи в ревизионния акт и от първостепенния съд в обжалваното решение. Установено е по делото, че след продажбата на посоченото количество кориандър от касационния жалбоподател на "V. OlAgro" GmbH, което е извършено на територията на България, немското дружество е продало кориандъра на други две български дружества "Грийн Ево" ЕООД и "Стамексим" ЕООД, след което процесната стока е изнесена за Шри Ланка. При така установеното липсват каквито и да било доказателства стоката да е достигнала до територията на Германия, за да се приеме, че е извършена ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Правилно съдът е установил, че приемателно – предавателните протоколи, подписани между "V. OlAgro" GmbH и дружества "Грийн Ево" ЕООД и "Стамексим" ЕООД са с дати 12.11.2018 г., 13.11.2018 г., 19.11.2018 г., 20.11.2018 г. и 26.11.2018 г. и те съвпадат с датите на приемателно – предавателните протоколи между "Тръст Агро" ЕООД и "V. OlAgro" GmbH. Въз основа на установените факти и обстоятелства по делото, които правилно са преценени от първоинстанционния съд безспорно е установено, че не се доказва ВОД от "Тръст Агро" ЕООД към"V. OlAgro" GmbH, а за осъществена доставка между двете дружества на територията на България, за която е приложим общият ред по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба е налице позоваване на решение от 27.09.2007 г. по дело С- 409/04, но в него терминът "изпратен" в разпоредбите за ВОД следва да се тълкува в смисъл, че такова е осъществено и освобождаването на ВОД става приложимо само когато правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя по доставките и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава – членка, като по този начин стоката физически е напуснала територията на държавата – членка на доставката. Както в чл. 7, ал. 1 ЗДДС, така и в чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО се предвижда, че освобождаването от облагане с ДДС на ВОД се прилага не само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката, а когато и доставчика докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване същата е напуснала физически територията на държава - членка на доставката, от която е изпратена. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС по дела С – 409/04, което се цитира и от касационния жалбоподател, както и по дела С – 285/09, С- 273/11, С – 492/13 и др., а също и практиката на ВАС по адм. дела № 9657/2020 г., № 11925/2020 г., № 2783/2021 г., № 3780/2021 г. и др. Законосъобразни са изводите на решаващия съдебен състав на първинстанционния съд за неприложимост на чл. 163а ЗДДС, макар касационният жалбоподател да не поддържа тази теза, а и в касационната жалба липсват такива твърдения, респ. оплаквания. Разпоредбата на чл. 163а ЗДДС е неприложима за процесния казус, тъй като немското дружество няма регистрация по ЗДДС в България, а законодателят в цитираната разпоредба в ал. 2 изрично е посочил, че за прилагането на тази правна норма, е необходимо получателят да е регистриран по ЗДДС, тъй като в тези случаи ДДС е изискуем от него на основание чл. 82, ал. 5 ЗДДС. След като по делото е установено, че предаването на стоката на немското дружество е станало на територията на страната и няма никакви данни същата стока да е напуснала физически нейната територия и да е пристигнала в Германия, то ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС не е осъществен. Законосъобразни са изводите на съда, че процесната доставка, като извършена на територията на България, за нея са приложими общите разпоредби на ЗДДС, според които доставчикът "Тръст Агро" ЕООД следва да начисли ДДС. Предвид, че няма спор между страните по делото, че немското дружество няма регистрация по ЗДДС, то не е приложима Глава деветнадесета "а" на ЗДДС, както правилно е прието в обжалвания съдебен акт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че правилно съдът е възприел за законосъобразни констатациите на приходните органи, които са начислили с ревизионния акт ДДС на "Тръст Агро" ЕООД поради установеното, че се касае за доставка на кориандър по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 17, ал. 1 ЗДДС, която е извършена на територията на България и за която ДДС е изискуем от доставчика, който правилно е обложен с ДДС от 20 % на основание чл. 86 ЗДДС. Относно оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал и фактологически грешки в решението си, довели до неправилно изчисление на публичните задължения, то не е конкретизирано, а и е неоснователно. Видно от установителната част на ревизионния акт, задълженията на ревизираното лице са главница в размер на 8 120, 23 лв. и лихви – 1 163, 99 лв. или обща сума от 9 284, 22 лв. и именно тези суми са възпроизведени в диспозитива на обжалваното решение. Сумата е резултат от нза периода ДДС поради непризнатите ВОД за Германия и данъчен кредит, който е упражнен от дружеството и не е коригиран от приходните органи, поради което сумата за внасяне е 8 120, 23 лв. и лихва в размер на 1163, 99 лв. или обща сума, посочена в установителната таблица на ревизионния акт в размер на 9 284, 22 лв. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По разноските, такива се дължат на Националната агенция за приходите под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 794, 21 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение