Решение № 4228 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2020 г.
ВАСVI отделение01.04.2021 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 670/16.06.2020 г. по адм. дело № 2890/2019 г. на Административен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на "Медик професионал - Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика" ЕООД, гр. Айтос срещу заповед за налагане на санкции № РД – 25 – 1641/04.11.2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас. ОСЪЖДА "Медик професионал - Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика" ЕООД, гр. Айтос да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Бургас сумата от 400, 00 (четиристотин) лева, разноски по делото за двете инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4228 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас против решение № 670/16.06.2020 г. по адм. дело № 2890/2019 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Медик професионал - Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика" ЕООД, гр. Айтос, чрез адв. Д. Р. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, но е формирал неправилни изводи и неточно е приложил материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 670/16.06.2020 г. по адм. дело № 2890/2019 г. Административен съд – Бургас е отменил по жалба на "Медик професионал - Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика" ЕООД, гр. Айтос заповед за налагане на санкции № РД – 25 – 1641/04.11.2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната му като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК. Посочил е, че е налице отчитане на неизвършена реално дейност от лечебното заведение, което съставлява нарушение на чл. 215 от НРД за МД – 2018 година, но доколкото извършеното нарушение не е при условията на повторност, представлява основание за частично прекратяване на индивидуалния договор, а не изцяло. Решението е неправилно. По делото е установено, че лечебното заведение е изпълнител на медицинска помощ по индивидуален договор № 020198/02.05.2017 г. и индивидуален договор № 020198/14.05.2018 г. с НЗОК в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2018 година. От събраните по делото доказателства е установено, че въз основа на заповед на директора на РЗОК - Бургас е била извършена тематична проверка на медицинското заведение от колективен проверяващ орган - контрольори на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол от 08.08.2019 година, в който проверяващият екип е отразил нарушения на изпълнителя, подробно описани при работата на медицинското заведение и по-конкретно неизвършена, но отчетена профилактична и диспансерна дейност и неизпълнение на сключения договор. Констатациите по чл. 74, ал. 3 ЗЗО са били оспорени при условията на чл. 74, ал. 4 ЗЗО в срок и на основание чл. 75, ал. 1 ЗЗО директорът на РЗОК – Бургас е изпратил възраженията на лечебното на Арбитражната комисия като за целта е сезирал председателя на Българския лекарски съюз с искане за определяне на членове за нея за разглеждане на възражението. По делото няма данни такава да е била сформирана Арбитражна комисия в срока по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, поради което административният орган е издал обжалваната заповед по реда на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО. Заповедта е била издадена след изтичане на срока за сформиране на арбитражна комисия и преди изтичане на едномесечния срок по чл. 76, ал. 2 ЗЗО. Съгласно чл. 76, ал. 4 ЗЗО в случай, че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите или на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 ЗЗО за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 ЗЗО да бъде разглеждано от такава комисия. Съобразявайки този административнопроизводствен ред на основание чл. 76, ал. 4 ЗЗО и чл. 409, ал. 3 и чл. 418, ал. 5 НРД за МД за 2018 година директорът на РЗОК е издал оспорения административен акт, с който за всяко от констатираните седем нарушения е наложена конкретна санкция. Същата е съобразена със събраните в хода на административното производство доказателства за извършени от ответника седем нарушения по чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО, изразяващи се в отчитане на неизвършена дейност, за които е предвидено - прекратяване на договора с изпълнител на медицинска помощ. Отчетените прегледи представляват нарушение на чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО, чл. 215, във вр. с чл. 136, ал. 1 и чл. 179, ал. 1, т. 5 от НРД за МД 2018 г. Незаконосъобразно административният съд е приел, че с допуснатите нарушения е налице засягане на един от пакетите медицинска помощ, оказвана от лечебното заведение, което не налага прекратяване изцяло на сключения с него индивидуален договор. При този извод административният съд не е отчел, че първичната извънболнична медицинска помощ осъществявана от общопрактикуващ лекар обхваща всички изброени дейности от пакета ПИМП по Наредба № 3 от 2018 г. и Приложение № 9а към НРД за МД - 2018 г.; дейностите по програма "Майчино здравеопазване", съгласно Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Приложение № 12 към НРД за МСД – 2018 г.; дейностите по програма "Детско здравеопазване", съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и Приложение № 12 към НРД за МД - 2018 г.; диспансерни прегледи на ЗОЛ по Наредба № 8 от 2016 г., Наредба № 3 от 2018 г., подлежащи на диспансеризация от общопрактикуващ лекар, за които НЗОК заплаща съгласно Приложение № 8 от НРД за МД – 2018 г.; профилактичните прегледи на ЗОЛ над 18 -годишна възраст съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и Приложение № 12 към НРД за МД – 2018 г.; задължителните имунизации и реимунизации съгласно Наредба № 15 от 2005 г. на ЗОЛ над 18 години; имунизациите и реимунизациите за профилактика на рак на маточната шийка, както и за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити по национални програми. Първичната извънболнична медицинска помощ е основен пакет и включва в себе си различни дейности, които общопрактикуващият лекар е длъжен да оказва на пациента. В случая липсва основание за частично прекратяване, защото това би означавало промяна (по вид редуциране) на дейността на общопрактикуващия лекар, който по смисъла на здравното законодателство следва да поеме всички гореизброени медицински дейности. Първичната извънболнична медицинска помощ няма как да бъде разделяна на пакети и да се прекратява частично само за определени дейности, още повече че ЗОЛ, имайки възможност да избират два пъти в годината ОПЛ имат правата да получат всички упоменати по-горе медицински дейности от един ОПЛ. Различно е конструиран обхвата на специализираната извънболнична медицинска помощ и болничната медицинска помощ, при които разпоредбата на чл. 407, ал. 1, б. "а" НРД за МД – 2018 г. намира приложение. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяна на първоинстанционното съдебно решение оспорването по жалба на "Медик професионал - Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика" ЕООД, гр. Айтос срещу заповед за налагане на санкции № РД – 25 – 1641/04.11.2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Оспореният индивидуален административен акт - заповед за налагане на санкции № РД 25 – 1641/04.11.2019 г. е издаден от компетентния орган по чл. 76, ал. 4 ЗЗО, а именно директора на РЗОК - Бургас. Административният акт е издаден в предвидената форма по чл. 59, ал. 2 АПК и е мотивиран подробно с фактическите и правни основания, препращайки към резултатите от съставения констативен протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО от извършената проверка по чл. 72, ал. 2 ЗЗО. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените. Не са налице нарушения на материалноправни разпоредби. Размерът на наложените санкции е съобразен с вида и тежестта на извършените нарушения, обективирани в констативния протокол. Установените нарушения на изпълнителя на медицинска помощ са подробно описани правно и фактически обосновани на база събраните медицински документи и преценката на проверяващия екип. Актът е издаден в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора в тежест на лечебното заведение следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на по 100, 00 лева за всяка инстанция, както и сумата от 200, 00 лева, платена ДТ по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение