Решение № 3014 от 22.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Пружинский, гражданин на Украйна, подадена чрез процесуалния си представител адв. Г. Мишев от Адвокатска колегия - Враца, срещу решение 6887 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело 8139/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което на основание чл. 172 от АПК е отхвърлена жалбата на В. Пружински срещу отказ 5364р-17309/12.08.2022 год. на директора на дирекция Миграция за издавена на разрешение за продължително пребиваване е работа тип Синя карта на ЕС. Твърди се, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Оспорени са изцяло изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на оспореното решение на Административен съд София град. Ответникът директора на дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи - редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. В. Терзийска с пълномощно по делото, която в съдебно заседание заявява становище с което оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение с което да остави в сила обжалваното решение на първоинстанционният съд. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага процесното решение на КЗК да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Пружинский, гражданин на Украйна срещу отказ 5364р-17309/12.08.2022 год. на директора на дирекция Миграция за издавена на разрешение за продължително пребиваване е работа тип Синя карта на ЕС, издаден на основание чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 33к от Закона за чужденците в Република България. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, Административен съд София - град е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си, съдът е приел за установено, че в настоящия случай, на основание чл. 33к от Закона за чужденците в Република България, е подадено заявление от Луфтханза Техник София ООД в качеството на работодател на В. Пружинский с искане за предоставяне на право за продължително пребиване на чужденец в Република България. Във връзка с материалната законосъобразност на акта, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 17, ал.2, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, в относимата редакция към процесния период, за упражняване на висококвалифицирана заетост е необходимо брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на гражданин на трета държава, да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца, преди сключването на трудовия договор. Административният съд е счел, че за да постигне искания резултат издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип Синя карта на Европейския съюз, молителят е следвало да докаже, че лицето отговаря на условията на чл. 17, ал.2,т. 2 от ЗТМТМ, брутната работна заплата следва да е посочена в трудовия договор и по този начин да обоснове основанието от получаването на такова разрешение. Според съда, в случая жалбоподателят не е ангажирал относими доказателства, установяващи правото му за издаване на акта на основание чл. 33к, ал. 1 от ЗЧРБ, което е било от съществено значение с оглед установяване на материалното право и компетентния административен орган, който да издаде исканото разрешение. Поради това съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си задача по чл. 170, ал. 2 АПК да установи, че са налице предпоставките за издаване на исканото разрешение, респ. че отказът на директора на дирекция Миграция при МВР в тази хипотеза не противоречи на закона и на неговата цел. Обжалваното решение е правилно. Противно на твърденията в жалбата, първоинстанционният съд е установил фактите по делото, подробно е обсъдил представените по делото доказателства, подвел е установеното под относимите нормативни разпоредби, изложил е подробни мотиви, въз основа на които е стигнал до обоснован правен извод за законосъобразност на оспорения пред него отказ на директора на дирекция Миграция при МВР. Този извод изцяло се споделя от настоящата съдебна инстанция. По делото няма спор по фактите. Същите са подробно изложени и коментирани в първоинстанционното решение, поради което и не следва да се излагат повторно. Съдът точно е констатирал, че е сезиран с оспорване на постановен отказ на директора на дирекция Миграция при МВР да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип Синя карта на Европейския съюз. Първостепенният съд правилно е преценил, че в случая е не представен трудов договор съобразен с изискването на цитираната по-горе разпоредба, в който е уговорено трудово месечно възнаграждение в размер не по-малък от 2300 лева. В случаи като процесния, оспорващото лице носи тежестта да установи, че са били налице условията за извършване на исканото разрешение, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК. Неоснователно е релевираното с касационната жалба оплакване, че административният орган не се е съобразил с декларираното в представената по делото служебна бележка в която е упоменато трудовото възнаграждение на лицето В. Пружинский. От съществено значение е обстоятелството, че за наличието на основанията за издаване на разрешението е следвало да се представи брутната работна заплата следва да е посочена в трудовия договор доказващ трудово възнаграждение което да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България, защото само по този начин тази категория лица имат основание да получат разрешение за продължително пребиваване и работа тип Синя карта на Европейския съюз. След като жалбоподателят не е сторил това е било налице отсъствие на условията за издаване на позитивен акт, с който се удовлетворява искането. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател за разноски, следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай разноски се дължат на ответната страна. Същите са своевременно претендирани, поради което следва да се присъди в полза на дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение