Решение № 2826 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2014 г.

Решение № 2826 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2014 г., VI о.,докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Николина Георгиева Матеева от с. Обнова, обл. Плевен против решение № 429 от 23.09.2014 г. постановено по адм. дело № 630/2014 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 19 от 19.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 143-00-220-1 от 22.04.2014 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - Плевен, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Николина Георгиева Матеева срещу решение на директора на ТП на НОИ-Плевен с което се оставя без уважение жалбата й срещу разпореждане на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО. С него се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви, че заявителката няма осигуряване във фонд "Безработица" за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от фактическа страна е безспорно установено, че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение на длъжност работник-библиотека в НЧ "Светлоструй 1903" с. Обнова, прекратено със заповед № 001 от 18.01.2013 г., отменена с влязло в сила съдебно решение на 13.02.2014 г. по гр. д. № 3852/2013 на РС- Плевен. Впоследствие отново е било прекратено служебното правоотношение със заповед № 002 от 2014 г., поради съкращаване на щата, като искането й за обезщетение по чл. 54а КСО не е било уважено поради отсъствие на материалните предпоставки. Възраженията за незаконосъобразност на решението съдът е приел за неоснователни, тъй като законовите изисквания не са налице. Анализирани са разпоредбите на чл. 9, ал. 5 в приложимата им редакция във връзка с ал. 3 КСО и чл. 54а КСО. При така установеното от фактическа страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена. Решението е правилно. От фактическа страна е установено и не се спори между страните, че с влязло в сила на 13.02.2014 г. решение по гр. д. 3852/2013 г. на РС-Плевен е отменено наложеното на Матеева дисциплинарно наказание "уволнение" и лицето е възстановено на длъжността, заемана преди уволнението-работник библиотека в НЧ "Светлоструй 1903" с. Обнова, считано от 04.03.2014 г., Правото на обезщетение за безработица възниква за лица, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и при наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КСО. В настоящият случай е налице хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО, в която времето, през което лицето е останало без работа поради незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж и се внасят или са дължими осигурителни вноски в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване/чл. 9, ал. 5 КСО/. Няма задължение и не се осигуряват лицата останали без работа вследствие на незаконно уволнение за "Безработица", поради което жалбоподателката няма статут на осигурено лице за този осигурителен риск. В същия смисъл съдът е постановил обжалваното решение. Изискването на ал. 1 на чл. 54а от КСО не е било налице, тъй като лицето не е подлежало на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. Законодателят е поставил като изискване за наличие на правото на обезщетение принадлежността на правоимащите към категорията на лицата подлежащи на задължително осигуряване за всички социални рискове. След като Матеева не е от тази категория, то същата няма правото на обезщетение за безработица Неоснователно е наведеното оплакване, че за периода на незаконното уволнение е следвало да се внасят дължимите осигурителни вноски във фонд"Безработица", а това кой е бил задължен да ги внася е въпрос извън предмета на настоящия спор. По силата на изричната разпоредба на чл. 9, ал. 5 от КСО за периода на оставане без работа поради незаконно уволнение не се дължат осигурителни вноски за фонд "Безработица". Тази разпоредба е специална по отношение на общото правило по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, че работещите по трудов договор подлежат на осигуряване за всички осигурителни рискове, сред които и за безработица. Поради това, макар и периодът от незаконното уволнение до възстановяването на работа да се зачита за осигурителен стаж, този стаж не може да послужи на жалбоподателката за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като не са внесени, нито са били дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица". Последното е материалноправната предпоставка, при наличието на която възниква правото на парично обезщетение по чл. 54а, ал. 1 от КСО. В процесният случай това условие не е налице и обезщетението за безработица правилно не е отпуснато. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева за производството пред касационната инстанция е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение