Решение № 7812 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14150/2012 г.

Решение № 7812 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14150/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Гражданско дружество "Спорт палас", представено от адв. Петър Шидеров и на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - Бургас срещу решение № 1647/09.10.2012 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 577 по описа за 2011 г., с което отменен ревизионен акт № 02251000071/15.12.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас в частта, в която на Гражданско дружество "Спорт палас" е определено задължение по ЗКПО за 2009 г. в размер над 25 887 лева и лихва за просрочие в размер над 1 895,34 лева и е отхвърлена жалбата на гражданското дружество в останалата й част. Първият касатор оспорва решението в отхвърлителната част, а вторият в отменителната част. И двамата касационни жалбоподатели сочат общо основанията за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Гражданското дружество отрича верността на изводите на съда за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 от ДОПК, както и правилността на определяне на данъчната основа. Несъгласието на администрацията е с различната възприета от съда данъчна основа и размер на данъка. Никой от касаторите като ответник по касация не изразява становище по насрещната касационна жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата на гражданското дружество и основателност на тази на приходната администрация. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени в тежест на ГД "Спорт палас" задължение за корпоративен данък за данъчен период 2009 г. в размер на 46 037.80 лева и за закъснителна лихва върху него в размер на 3 370.64 лева. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК. Според приходната администрация отрицателната разлика между задълженията - 10 934 575.08 лева и вземанията - 1 851 209.75 лева, която е в размер на 438 463.52 лева, сочи на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. След обосноваване на обстоятелствата за провеждане на ревизията по особения ред и с използване на източник на специални знания е определена пазарна цена на извършеното от дружеството строителство след приключване на първи етап от хотелски комплекс "Спорт палас", ведно с трайно вградените съоръжения в размер на 9 235 880 лева, което превишава с 460 378 лева отчетната стойността при счетоводното завеждане - 8 775 502 лева. Към този положителен финансов резултат е отнесена данъчната ставка от 10 %. Първоинстанционният съд е възприел твърденията за фактите в мотивите на оспорения РА. Установяванията на съда са за сключен на 23.06.2003 г. договор за гражданско дружество между съдружниците "ММ9" ЕООД - гр. Сливен и Спортен клуб "Общински футболен клуб Сливен - 2000". Съдружниците обединяват дейността си под наименованието ГД "Спорт палас", а преследваната обща цел е участие в конкурс за определяне на концесионер за предоставяне на общинска концесия, представляваща особено право на ползване върху спортен комплекс "Хаджи Димитър" - публична общинска собственост и за осъществяване на търговска дейност на територията му. На 04.11.2004 г. е сключен договор за концесия, с който концедентът учредява и предоставя на концесионера особеното право на ползване върху спортен комплекс "Хаджи Димитър", включително и върху изградените и реконструирани от концесионера обекти, както и изключителното право за осъществяване на търговска дейност на неговата територия, включително и върху новоизградените и реконструирани обекти. В обекта, предмет на концесия е изграден хотелски комплекс с наименование "Спорт палас". Изграждането на спортния комплекс е извършено по стопански начин в периода 2008 г. - 2009 г., след което е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-61/18.12.2009 г. Съдът е споделил фактическите изводи на органите по приходите за размера и съотношението между задълженията и вземанията на жалбоподателя, а това съотношение е отнесено към обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. За да определи различен размер на данъчното задължение съдът е дал вяра на приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза. Мотивирал е кредитирането й с ползваните от нея информационни източници за определяне на пазарна цена на строителството - събраните в извънсъдебната и съдебната фази на производството доказателства и норма на печалбата 10 %. Така е изчислена разлика за преобразуване на финансовия резултат за 2009 г. 258 877 лева, корпоративен данък 25 887 лева и мораторна лихва 1 895.34 лева. Решението е правилно. Съдържанието на проверката на първоинстанционния съд за законосъобразността на оспорения пред него РА е извършена в пределите на чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Изследвана е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма, спазването на процесуалните правила по издаването му и правилността на установените с него задължения. При следващото от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК разпределение на доказателствената тежест, за администрацията е процесуалната обвързаност да установи не само предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за особения ред за определяне на данъчната основа по чл. 122-124 от ДОПК, но и относимите към определянето на основата обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Това е разумът на правилото на чл. 122, ал. 3 от ДОПК предвиждащ ревизионният доклад да се обосновава с обстоятелствата по ал. 1 и 2. При изборът на приходната администрация да обоснове обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е очертана корелацията с критериите за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Визираната предпоставка за провеждане на ревизията по особения ред предполага по хипотеза изследване на приходите/доходите, източниците на финансиране на стопанската дейност и на формиране на собствения капитал и на имущественото и финансовото състояние на данъчния субект. Спорът по делото е относно съответствието на източниците на финансиране на собствения капитал на гражданското дружество и неговото имуществено и финансово състояние. Оценката на имущественото и финансовото състояние предполага използване на специални знания. Определянето на пазарна цена на придобитото имущество е относимо както към предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, така и към определянето на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Така всъщност обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК следва от несъответствието между отчетната стойност на получените СМР и пазарната им цена, а не от голямата разлика между вземанията и задълженията, доколкото има яснота относно кредиторите и размера на задълженията и с това се обоснова източника на средствата за разходите за финансиране на дейността на дружеството и за формиране на собствения му капитал. Разликата в отчетната и пазарната цена на придобитото имущество е презюмирана печалба по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК и към нея се отнася данъчната ставка по чл. 20 от ЗКПО. Относно определянето на данъчната основа настоящият съдебен състав споделя изцяло съжденията на първостепенния съд. В оспореното решение оценката на повторната съдебно-техническа експертиза е мотивирано в съответствие с изискването на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът не е научен арбитър в областите на специални знания, необходими за решаване на спора, поради което единствено кръга на използваните от експертите методи и вътрешната логика на заключението могат да бъдат оценявани от него и то в контекста на другите доказателствени източници. След като оценката на заключението е извършена по правилата на чл. 202 от ГПК, установените с това доказателствено средство факти могат да стоят в основата и на правните изводи на касационната инстанция - чл. 220 от АПК във вр. с § 2 от ДОПК. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение