Решение № 617 от 23.10.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002104387/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 2787/6.06.2024 г. по касационна жалба на Т. А. Г., чрез адв. Я. е допуснато касационно обжалване на решение № 734/1.06.2023 г. по в.гр.д. № 1630/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което като е отменено решение от 24.03.2022 г. по гр.д. № 12908/2020 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от касатора против „Алианц-Словашко застрахователно дружество“ АД, Братислава, Словакия, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З. А. Г., настъпила на 21.12.2019 г. в резултат на ПТП с участие на застрахован по „Гражданска отговорност“ водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № РК 851DJ, ведно със законната лихва от 12.09.2020 г. до окончателното изплащане. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. С молба от 02.04.2023 г. касаторът е изложил твърдения и е ангажирал доказателства, че към настоящия момент се води наказателно производство срещу застрахования при ответното дружество водач на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № РК 851DJ - Д.С.К. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК, което е в съдебна фаза - нохд № 592/2023 г. по описа на Окръжен съд София, като по делото е насрочено открито съдебно заседание за 19.04.2024 г. При тези данни, поддържа, че е налице основание за спиране на настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по наказателното производство, тъй като изходът от него е от значение за исковото производство по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК. Към молбата е представено съдебно удостоверение, издадено от Окръжен съд София, от което е видно, че е образувано нохд № 592/2023 г. с подсъдим Д.С.К. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК. Ответникът „Алианц-Словашко застрахователно дружество“ АД, Братислава, Словакия, представлява от адв. К., в отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователност на доводите за неправилност на въззивното решение. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на дружеството, с оглед основанието на което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поддържа становище, че последното не е недопустимо, въпреки че към настоящия момент се води наказателно производство, което в съдебна фаза срещу застрахования при ответното дружество водач на товарен автомобил, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ са свързани с липсата на установена по делото изключително близка емоционална връзка между ищеца и загиналото при ПТП лице, и едва на следващо място, че деянието на водача на автомобила не е противоправно и виновно. За да отмени решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 32 000 лв., въззивният съд е приел, че извършеното от застрахования при ответника водач на товарния автомобил деяние не е противоправно и виновно, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че не е доказано съществуването на особено близка духовна и емоционална връзка между ищеца и неговия брат, което изключва правото на ищеца да бъде обезщетен за неимуществените вреди от смъртта на неговия брат. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо с оглед ангажираните пред касационната инстанция доказателства за наличието на висящо наказателно дело - нохд № 592/2023 г. по описа на Окръжен съд София с подсъдим Д.С.К. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК- причиняване на смърт по непредпазливост на З. А. Г. поради нарушение на правилата за движение при управление на МПС- чл.58, ал.3 ЗДвП и чл.119, ал.3 ППЗДвП. Противно на доводите на ответната страна по касационната жалба, обжалваното въззивно решение е недопустимо. Преценката на съда налице ли е противоправно и виновно деяние от страна на водача на МПС предшестваща преценката му дали ищецът е материалноправно легитимиран по иска с правно основание чл.423, ал.1 КЗ, като роднина по съребрена линия – брат на починалото лице. Съгласно задължителните указания, дадени с т.8 от ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, касационната инстанция не може да постанови спиране на производството на основание чл.182, ал.1, б. „б“, „г“ и „д“ ГПК /отм./ - сега чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Съгласно ТР №1/9.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предвид аналогичните норми на чл.182, ал.1, б. „г“ ГПК /отм./ и чл.229, ал.1, т.4 ГПК, запазените основни характеристики на касационното производство и правомощията на ВКС в контролно-отменителната фаза по сега действащия ГПК и отменения ГПК, постановките на т.8 от ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК в разглежданата хипотеза, както и доразвитието им в т.9 от ТР № 2/2.07.2004 г. на ОСГТК, са запазили актуалността си. Наличието на обуславящо наказателно дело, макар и образувано след обусловеното дело, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждане на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение. Нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК изисква съобразяването на факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. Това може да стане само пред съд, чиято основна дейност е решаваща, а не проверяваща. В касационното производство, развиващо се по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, правомощията на ВКС по отношение на обжалвания съдебен акт са лимитирани в рамките на проверка за валидност, прооцесуална допустимост и правилност на обжалваното решение, при недопустимост да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти. Поради това, зачитането на съдебния акт по преюдициалния спор, като разпорежда правилото на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поначало не може да бъде сторено от ВКС в производството по чл.290 – чл.293 ГПК, доколкото това изисква касационният съд да предприеме спиране на обусловеното дело /изключение е фазата по чл.295 ГПК, когато ВКС действа като решаващ съд и може да съобразява нови фактически положения, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. Ето защо, следва да се приеме, че при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, възникнало пред касационната инстанция, въззивното решение ще е недопустимо и ще подлежи на обезсилване на основание чл.293, ал.4 ГПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия в зависимост от етапа, на който се намира обуславящото дело – евентуално за постановяване на спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, ако пречката за разглеждането му не е отпаднала междувременно, а ако е отпаднала, т.е. присъдата е влязла в законна сила, следва да пристъпи към разглеждане на спора при съобразяване на задължителната сила на присъдата относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,