Решение № 4621 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 703/2015 г.

Решение № 4621 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 703/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димка Колева Нейкова, от гр. Стара Загора против решение № 196/14.11.2014 г. по адм. дело № 182/2014 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Стара Загора не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че анализът на относимата нормативна уредба - чл. 40, ал. 1 вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1-5 и чл. 46, ал. 3 КСО във връзка с правото на парично обезщетение за временна неработоспособност изисква наличието на кумулативни предпоставки за стаж и качество на осигурено лице, както и липса на правоизключващи факти и обстоятелства, които точно са съобразени от административния съд. В съответствие с правилата на доказаване и дадената процесуална възможност, жалбоподателката не е оборила констатациите за липса на качество "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО вр. с чл. 4, чл. 4а, чл. 9 и чл. 10 КСО. Аргументирано е отклонена претенцията за признаване времето на отстраняване от работа по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл за осигурителен стаж. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Стара Загора е решение № 44/22.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Димка Колева Нейкова, от гр. Стара Загора срещу разпореждане № О-23-999-25-00053768/17.03.2014 г. на ръководителя за изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане и изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 5021593, серия А-2012, вх. № 23-232-06-00022466 от 10.03.2014 г. за периода 17.02.2014 г. - 18.03.2014 г. С решение № 196/14.11.2014 г. по адм. дело № 182/2014 г. Административен съд - гр. Стара Загора е отхвърлил оспорването по жалба на Димка Колева Нейкова срещу актовете на органите на НОИ и е оставил без разглеждане исканията: 1. да бъде задължен директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора да изпълни задълженията си по отношение на действията на осигурителя - Община Мъглиж за внасяне на дължимите здравни осигурителни вноски по ЗЗО и осигурителни вноски по КСО; 2. да бъде задължен кметът на Община Мъглиж, задължено лице по смисъла на КСО, като осигурител да изпълни задълженията си на такъв за периода след 28.03.2012 г.; 3. да бъде постановено съдебно решение, с което жалбоподателката да бъде допусната до работното си място и 4. да бъде задължен директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора да представи подробни данни за статута й като осигурено лице. За да постанови този резултат, съдът е приел, че към 3.02.2014 г. - датата на настъпване на увреждането (счупена лъчева кост) и 17.02.2014 г. началната датата на временната неработоспособност, между жалбоподателката и Община Мъглиж е съществувало служебно правоотношение, по силата на което тя е заемала длъжността "секретар" на общината. Считано от 4.09.2012 г. обаче Димка Нейкова не е упражнявала трудова дейност по заеманата от нея длъжност поради отстраняването й от работа по силата на заповед № РД-09-576/3.09.2012 г. на кмета на Община Мъглиж, издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е получавала трудово възнаграждение, като съответно не са й били начислявани и внасяни осигурителни вноски. Въз основа на тези фактически и правни изводи административният съд е приел, че към датата на настъпване на увреждането жалбоподателката не е била осигурено лице по смисъла на закона и няма право на обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО. По отношение на субсидиарно заявените искания съдът е приел, че същите са недопустими, като неосноваващи на налично правото на жалба във връзка с оспорения административен акт и липсата на предмет. Решението е правилно. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че с решение № 234 от 22.11.2012 г. по адм. дело № 383/2012 г. Административен съд - гр. Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димка Нейкова срещу заповед № РД-09-576/3.09.2012 г. на кмета на Община Мъглиж, с която е била временно отстранена от работа на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението на административния съд е оставено в сила с решение № 13912 от 24.10.2013 г. по адм. дело № 153/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение и като влезли в сила посочените съдебни актове са задължителни за съдилищата при преценка на фактите по спора които касаят. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Нейкова няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 17.02.2014 г. - 18.03.2014 г., тъй като при настъпването й същата не е била осигурено лице за риска "общо заболяване и майчинство" поради временното й отстраняване от работа, което обстоятелство е прекъснало трудовата й дейност, съответно е прекъснало и осигуряването. Предвид причините за неосъществяване на трудова дейност следва да се приеме, че не се касае за период от време, който по силата на специален закон се зачита за осигурителен стаж, каквито периоди от време са регламентирани в чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Временното отстраняване от работа, разпоредено със заповед № РДЧ09Ч576/3.09.2012г на кмета на Община Мъглиж, обуславя прекъсване на трудовата дейност, от тук и прекъсване на осигуряването, включително към началната дата на неработоспособността поради увреждането. Обстоятелството, че за Нейкова не са били внесени, нито са били дължими осигурителни вноски за риска общо заболяване към датата 17.02.2014 г. води до извода, че тя няма право на парично обезщетение от фондовете на Държавното обществено осигуряване за времето на неработоспособността поради настъпилото за процесния период увреждане. Законосъобразно административният съд е приел, че прекратяването на трудовата дейност на жалбоподателката не формира бездействие на нейния осигурител за внасяне на осигурителни вноски или зачитане на определени периоди за осигурителен стаж. Органите на НОИ са дали задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, които не са оспорени и са породили целените с тях правни последици. Правилни са изводите на съда и досежно недопустимостта на заявеното искане за допускане на жалбоподателката на работното й място. Същото е извън правораздавателния обхват на съда, регламентиран в чл. 128 АПК, още повече, че във връзка с него е налице реализирана защита в производството по оспорване на заповедта за отстраняване от работа. Законосъобразно съпътстващите жалбата искания не са квалифицирани по чл. 256 и чл. 257 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение