Решение № 45 от 21.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 666/2014 г.

Решение № 45 от 21.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 666/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу Решение от 15.10.2013 г. на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители по преписка № 18/2013 г., с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу Частен съдебен изпълнител Г. С. Д., рег. № 781, с район на действие - Софийски градски съд, като неоснователно. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Иска се неговата отмяна и образуване на дисциплинарно производство по искането на Министъра на правосъдието. Искане за налагане на конкретни наказания жалбоподателят не е посочил в производството пред Комисията и в настоящата жалба. Ответникът по жалбата ЧСИ Г. С. Д. поддържа становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основания за уважаване на искането за образуване на дисциплинарно производство. Ответникът по жалбата -К. на частните съдебни изпълнители, чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и извърши проверка на данните по делото, намери за установено следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. До Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на РБ е подадено по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ искане на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Г. С. Д. поради констатирани при извършена по повод подадена от Д. И. Н. от [населено място] жалба проверка допуснати нарушения и неизпълнение на законови задължения по изпълнително дело № 529/2012 г. по описа на ЧСИ. Твърденията са за извършено от Д. нарушение - на 02.11.2012 г. е съставил протокол, с който е обявил публичната продан за нестанала в нарушение на чл. 492, чл. 493 и чл. 496 ГПК, както и на чл. 3 и чл. 10, ал. 2 от Етичния кодекс. Според жалбоподателя описаните действия на ЧСИ сочат на виновно неизпълнение на задълженията му по закона и Устава на К., по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и са основания за ангажирането на неговата дисциплинарна отговорност. За да отхвърли искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство, дисциплинарният състав е приел за установено от фактическа страна, че изпълнително дело № 20127810400529 е образувано по молба на [фирма] въз основа на изп. лист от 02.03.2012 г. на СРС, 118 състав, издаден по ч. гр. д. № 7618/2011 г., срещу И. Л. Д. от [населено място] за заплащане на сумата 140 000 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 17.02012 до окончателното й изплащане; 14 436,67 лв. лихви; 6 627.46 лв. съдебни разноски по изпълнителен лист, ведно с таксите и разноските по изпълнението; че във връзка с извършена цесия и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК с резолюция на ЧСИ от 22.02.2013 г., като взискател по делото е конституиран [фирма]; че изпълнението е насочено срещу недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя [фирма] недвижим имот - апартамент, собственост на длъжника И. Л. Д.; че за жилището, са насрочвани общо четири публични продани - първата продан е обявена за нестанала поради липса на наддавачи, втората продан (25.09.2012 г. до 25.10.2012 г.), също е обявена за нестанала с протокол от 02.11.2012г, съставен от помощник - ЧСИ Р. А., тъй като обявеният за купувач единствен наддавач А. Л. Д. (сестра на длъжника) е довнесла предложената от нея цена 76 000 лв. на 02.11.2012 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 492, ал. 3 във връзка с чл. 488, ал. 1 ГПК; че сумата от 68 500 лв. е върната на А. Д. на 09.11.2012 г., а задатъкът в размер на 7 500 лв. е задържан по делото, съгласно чл. 493, т. 1 ГПК; че е насрочена нова публична продан от 10.12.2012 г. до 10.01.2013 г., на която не са се явили наддавачи, а на последната продан от 28.02.2013 г. до 28.03.2013 г. при начална цена от 59 400 лв. постъпили общо пет наддавателни предложения, като за купувач е обявена А. Л. Д. за сумата от 97183 лв.; че същата не е внесла предложената цена, удържан е внесеният от нея задатък в размер на 5 940 лв. и по реда на чл. 493, т. 2 ГПК за купувач с протокол от 15.04.2013 г. е обявен [фирма] с предложена цена от 64 334 лв.; че тъй като същият е и взискател по делото и на основание чл. 461 ГПК е поискал прихващане на част от вземането си срещу цената на имота е изготвено разпределение от 29.04.2013 г., което е обжалвано от присъединен взискател и понастоящем се чака произнасянето на съда по жалбата; че действията на ЧСИ по повод на проданта от 25.10.2012 г. са оспорвани пред СГС с жалба вх. № 18919/15.11.2012 г. от А. Д., която е оставена без разглеждане от СГС и САС. При така приетата фактическа обстановка, дисциплинарният състав е приел от правна страна, че съгласно чл. 47 от Устава на КЧСИ, тежестта да се докаже дисциплинарното нарушение лежи върху органа, по чиято инициатива то е образувано, в случая министъра на правосъдието; че дисциплинарната отговорност като санкционна такава е лична и за да се носи дисциплинарна отговорност следва да са доказани следните обстоятелства: извършването на дисциплинарно нарушение, това нарушение да е извършено от съответния ЧСИ, срещу когото е образувано производството, и нарушението да е извършено виновно; че в случая ЧСИ Д. не е извършил действието, което се твърди от МП, че представлява дисциплинарно нарушение, т. е. не е налице най-важното изискване на чл. 67 ЗЧСИ - авторството на деянието, което съответно води и до липса на другото важно изискване на закона - виновното неизпълнение на задължения по посочените текстове от ГПК и ЕК; че ЧСИ носи солидарна отговорност за вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-ЧСИ (чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ), но законът има предвид гражданска, деликтна отговорност, а не и дисциплинарна такава; че би могло да се търси дисциплинарна отговорност на ЧСИ за действия на негов помощник или служител, но само за нарушение на чл. 6, т. 4 от Устава на КЧСИ, който гласи, че "всеки чл. на камарата е длъжен да упражнява контрол върху дейността на своите помощници и служители", а такова нарушение не е визирано в искането на МП. Д. съвет е приел и това, че дори въпросният протокол да е съставен от ЧСИ Д., това не би представлявало дисциплинарно нарушение. Счел е също, че дисциплинарното дело не е образувано по повод на жалба, както се твърди в искането на Министерство на правосъдието, а във връзка с молба за тълкуване на текстове от ГПК, като молбата е подадена от лице, което нито е страна по изпълнителното дело, нито е трето лице с правен интерес; че въпреки че в искането се твърди обратното, проверка по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗЧСИ не е извършвана, тъй като инспектор Л. К. не е посещавала кантората на ЧСИ Д., не се е запознавала с изпълнително дело № 529/12 г., респективно с негово копие, нито е почувала копия от документи по надлежния ред; че в искането за образуване на дисц. производство се твърди, че при проверката били констатирани нарушения по движението на изп. дело 529/12 г., а такива не само, че не са установени, а дори не са посочени в него; че цитираните в искането два текста от ЕК нямат отношение към случая, че в искането се заявява, че били установени нанесени вреди на А. Д., но вредите не се установяват от инспектората към Министерство на правосъдието, а от съда. В резултат на тези констатации и правни изводи е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Д. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закон и Устава на К. на ЧСИ. Дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители се урежда в Глава IV ЗЧСИ. Според тази уредба дисциплинарното производство е уредено като специално такова, което приключва евентуално с решение за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 71, ал. 7 ЗЧСИ дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, само при наличието на изчерпателно посочени три хипотези: 1. дисциплинарната отговорност е погасена по давност; 2. частният съдебен изпълнител е починал; 3. спрямо същия частен съдебен изпълнител за същото нарушение има незавършено дисциплинарно производство, влязло в сила решение по чл. 72, ал. 3 или влязло в сила определение за прекратяване на делото. В процесния случай Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители не е констатирала наличието на такива предпоставки, нито е изложила съображения в тази насока. Наличието на визираните в закона предпоставки, при които не се образува дисциплинарно дело, респективно се отказва образуването, не се констатира и от настоящия състав с оглед данните по делото. Напротив видно от мотивите на атакуваното решение решаващият орган е изложил единствено съображения по същество, относими и подлежащи на преценка в хода на разглеждане на вече образувано дисциплинарно производство. Предвид гореизложеното, при съобразяване и на обстоятелството, че в процесния случай липсва надлежно формирана решаваща воля, отразена в диспозитив, съответен на мотивите, настоящият състав намира, че не следва да обсъжда наличието или не на основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ Г. С. Д. Решението, с което е отказано образуване на дисциплинарно дело следва да се отмени и делото да се върне на компетентния орган за образуване на дисциплинарно производство и произнасяне по същество на искането на Министъра на правосъдието. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение