Решение № 13721 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2018 г.

ВАСПетчленен състав08.11.2018 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искане от М. М. с адрес в [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 14865 от 5.12.2017 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 1226/2017 г. ОСЪЖДА М. М. с адрес в [населено място] с [ЕГН] да заплати в полза на Агенция Митници разноски в размер на 200/двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13721 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от М. М. с адрес в [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 14865 от 5.12.2017 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 1226/2017 г. С него се отменя решение № 409 от 28.12.2016 г. на Административен съд Хасково и вместо него е постановено друго, по съществото на спора, с което се отхвърля жалбата на М. М. против заповед № 417 от 11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници". Поддържа се в искането, че са налице нови писмени доказателства и обстоятелства в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната поради невъзможен достъп, предвид прекратяване на служебното правоотношение. Представят се таблици за командироване на митнически служители с цел засилване на митническия контрол на МП Капитан Андреево, съгласно заповеди от 27.01.2016 г., от 28.01.2016 г. от 25.02.2016 г., от 26.03.2016 г., от 28.03.2016 г. и от 30.05.2016 г. Ответникът, директорът на Агенции Митници чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на искането по съображения, изложени и в писмен вид. Върховен административен съд в петчленен състав на втора колегия като взе предвид искането намира същото за процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК и разгледано по същество за неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е разрешен по същество спор за законосъобразност на заповед № 417 от 11.01.2016 г. на директора на Агенция Митници. С нея на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител, § 1, т. 1 от Постановление № 393 от 30.12.2015 г. на Министерския съвет, в сила от 11.01.2016 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция Митници и заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите е прекратено служебното правоотношение с М. М. на длъжност МИТНИЧЕСКИ ИНСПЕКТОР в Митница Свиленград, считано от 12.01.2016 г., поради съкращаване на длъжността. Съдът е разгледал по същество жалба срещу тази заповед, след отмяна на решението на Административен съд Хасково, като приел за установено, че са закрити всички звена на Митница свиленград и тя е престанала да съществува като отделна структура в състава на Агенция Митници. При закриване на Митница Свиленград дейността на звеното преминава предимно в Митница Бургас и Митница Пловдив, като е извършено увеличаване на числеността на персонала на тези две митници. Установено е, че след 12.01.2016 г. в състава на Митница Свиленград не е останала да съществува нито една длъжност и за тази митница не са утвърждавани нови длъжностно и поименно длъжностно разписания, а щатни бройки от Митница Свиленград са преминали в други звена на Агенция Митници. Установено е също, че е имало 20 незаети щатни бройки за митнически инспектор в агенцията, за които към 11.01.2016 г. има обявени конкурси. Съдът е извел изводи, че забраната по чл. 87а от ЗДСл да не се прекратява служебно правоотношението при преобразуване на администрацията при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация има отношение към чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСЛ, но не и към основанието по т. 2 какъвто е настоящият случай. Също така, че има за цел запазване на нормалното функциониране на администрацията по смисъла на чл. 36 от ЗА при промяна на организационната форма. Прието е също така в мотивите, че след като Митница Свиленград като структурно звено на агенцията е закрито, длъжността митнически инспектор в Митница Свиленград е премахната като нормативна позиция и като схема от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Увеличаване на щата на останалите митници и откритата конкурсна процедура за незаети бройки за длъжността митнически инспектори в други митници е без значение за правилното решаване на спора, тъй като директорът на Агенция Митници няма задължение при съкращаване на длъжността да предлага други свободни незаети длъжности от други структурни звена, нито е длъжен да прекратява вече открита конкурсна процедура с цел да преназначи служители от съкратените длъжности. Също така е прието, че длъжностите инспектори в запазените митници се различават от съкратената длъжност митнически инспектор в Митница Свиленград, поради различните функции на тези митници и техните звена, което се установява от представените доказателства по делото. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда като основание за отмяна наличието на нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая е от значение преценката дали тези нови обстоятелства и нови писмени доказателства - таблици за командироване на служители в МП Капитан Андреево са от съществено значение за делото. Съдът е посочил, че всички въпроси относими към други звена на Агенция Митници нямат отношение към предмета на делото, тъй като Митница Свиленград като структурно звено не съществува. В настоящето производство по отмяна твърденията, че към момента на прекратяването на служебното правоотношение е нарушен принципа по чл. 6 АПК и няма реално съкращаване на длъжността, при липса на структурното звено за осъществяване на тази длъжност са без връзка с представените сега доказателства и последните не само нямат съществено значение за делото, но нямат никакво отношение към спорния въпрос. Предвид изложеното не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 108, ал. 1