Решение № 4303 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2025 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. С. М., чрез адвокат Т. Радуцов - Адвокатска колегия - гр. Видин, против Решение 22181 от 04.11.2024 г. по адм.дело 5635/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1040-21-31 от 17.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане РВ-3-21-01424536 от 27.09.2023г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София-град по реда на чл. 114, ал. 3 КСО, с което е задължена да възстанови добросъвестното получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, за периода от 01.08.2017г. до 20.02.2020г., в размер на 17231.63 лв.(главница). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че в съдебното решение липсват мотиви и са изведени неправилни правни изводи. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- София- град, в писмени бележки чрез ст. юрисконсулт К. Първанов, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Съдебното решение е постановено от законен състав на административен съд, който е сезиран с допустима жалба, против подлежащ на оспорване административен акт. То е валидно и допустимо, но при постановяването са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното първоинстанционно решение е административният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не е налице нарушение на административнопроцесуалните правила, а процедурата по издаването му е съобразена с приложимата норма на чл. 117, ал. 3 КСО. Съдът е събрал доказателства в производството, но в мотивите на съдебни акт липсва конкретното им обсъждане, като същият се е задоволил да възпроизведе констатациите на административния орган, без да обърне по - прецизно внимание на обстоятелството дали индивидуалният административен акт е мотивиран, съобразно установените в административното производство факти, дали описаната фактическа обстановка съответства на разпоредителната част на акта и посоченото правно основание, като в случай на такава констатация, съдът е следвало да изложи мотиви относно правнорелевантните факти. В мотивите на съдебното решение липсва обсъждане на всички възражения на жалбоподателката, както и собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона (чл. 235, ал. 2 от ГПК). Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. На първо място настоящият състав отбелязва, че по делото не са изложени конкретни доводи защо съдът е приел, че показанията на двамата свидетели разпитани по делото са заинтересовани, пристрастни и необективни. Същият не е извършил съпоставка на тези показания с останалите доказателства по административната преписка, нито е посочил дали изцяло ги изключва при установяването на фактите по делото или не. На второ място следва да се акцентира върху това, че издадените от административния орган задължителни предписания на осигурителя за заличаване на данни не са противопоставими на осигуреното лице, защото то няма обезпечена от приложимата нормативна уредба възможност да ги оспори. Същественият въпрос, на който следва да отговори съда в случаи като процесния е дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което в последващ период би обусловило правото му да получава обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, ако разбира се, са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за целта. Поради това АССГ е трябвало да анализира събраните по административната преписка и делото доказателства и ако прецени, че са недостатъчни за установяване на валидните за правния спор факти, да укаже на жалбоподателката, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, съгласно чл.171 ал.5 от АПК. Като не го е сторил, съдът не е обезпечил правото на защита на жалбоподателката. На трето място, съдът е приповторил изводите на административния орган относно събраните по административната преписка доказателства за дейността на осигурителя Геодим-21 ЕООД, но не е направил въз основа на тях собствен анализ за относимия за делото факт, а именно дали жалбоподателката е упражнявала трудова дейност или не. Поради това, обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от съда процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват цялостната проверка относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания индивидуален административен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. Касационният съд като контролна инстанция е обвързан от фактическите констатации на предходната инстанция и не може да навлиза по същество в материалноправния спор. Той не е снабден с правомощията на първата инстанция за провеждане на състезателно производство, гарантиращо установяването на истината за материалния въпрос, може обаче да следи дали фактическите изводи на първоинстанционния съдия не нарушават законите на мисленето, дали са изложени последователни и логични съждения относно фактите по делото. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателката относно законосъобразността на акта, на всички основания по чл. 146 от АПК, както и да се съберат и анализират всички относими доказателства. Съдът следва да изпълни и служебното си задължение за разпределяне на доказателствената тежест в процеса с конкретни указания за изясняване на спора. Необсъждането на доводите на страните, доказателствата по делото и липсата на фактически установявания в съдебното решение за относими към спора факти представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на административния съд, че жалбата на П. С. М. срещу Решение 1040-21-31 от 17.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ София-град следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение