Решение № 2636 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2018 г.

Решение № 2636 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1245/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Върховния касационен съд против решение № 15234 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 7113/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение, на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на ответницата Тропчева. Ответникът - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез служител с юридическо образование Захариева, в отговор от 21.03.2018 г. и в съдебно заседание, моли решението да бъде оставено в сила. Ответницата - П. Тропчева, чрез процесуалния си представител адвокат Коцева, в отговор от 11.01.2018 г. и в съдебно заседание, също моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По съображения, изложени в протоколно определение от 22.03.2018 г. и в изпълнение на определение № 13960 от 14.11.2018 г., постановено по адм. д. № 7126/2018 г. по описа на Върховния административен съд, седемчленен състав, се приема че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С решение № 15234 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 7113/2017 г., тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Председателя на Върховния касационен съд и вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на П. Тропчева - съдия в Софийски градски съд, срещу решението по т. 4 от Протокол № 23 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 6.06.2017 г. Цитираният правен резултат е постановен след като съдът е приел, че вносителят на предложението се позовава на резултати от проверка, обективирани в Доклад ДЗ № 144/03.04.2017 г. за дейността на отдел "Защита на класифицираната информация" по Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за 2015 г. и 2016 г. на Софийски градски съд, изготвен от заместник-председатели на съда, които са констатирали данни за извършени нарушения. В предложението е обоснован извод, че съдия П. Тропчева е допуснала нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Съгласно чл. 34е, ал. 6 ЗСРС при наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства от орган по чл. 15 Националното бюро сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието. Правомощието на съответната колегия на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание, ако фактите и обстоятелствата, за които се твърди, че осъществяват състав на дисциплинарно нарушение не бъдат доказани или не се установи виновно поведение на магистрата, или се установи наличието на други обстоятелства изключващи дисциплинарната отговорност, не препятстват възможността за извършване на преценка по обосноваността на искането, с оглед наличието на предпоставки за образуване на дисциплинарно производство. Направен е извод, че оспореното решение на Съдийската колегия при ВСС се явява материално законосъобразно поради установената липса на законно основание за образуване на дисциплинарно производство, респ. предложение основано на проверка извършена от некомпетентен орган. В съдебния акт са изложени подробни съображения относно липсата на нарушения на административнопроизводствените правила и съответствие с целта на закона. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд, което е предмет на касационна проверка не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по следните съображения: По първоинстанционното дело е било установено, че Председателят на Върховния касационен съд сезирал Съдийската колегия на ВСС с предложение вх. № ВСС-6935 от 22.05.2017 г. за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на П. Тропчева - съдия в Софийски градски съд за извършени от нея нарушения на Закона за специалните разузнавателни средства, които според вносителя съставляват дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Налице е позоваване на доклад ДЗ № 144 от 03.04.2017 г. за дейността на отдел "Защита на класифицираната информация" по Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за 2015 г. и 2016 г. на Софийски градски съд, изготвен от заместник-председателите на същия съд. В предложението на Председателя на Върховния касационен съд липсва позоваване на констатации на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, поради което и с оглед правото на защита на дисциплинарноотговорното лице, пределите на предложението не могат да бъдат разширени впоследствие от вносителя. Първите спорни въпроси по първоинстанционното дело са били относно реда за реализиране на отговорността по специалния закон, а именно Закона за специалните разузнавателни средства и компетентността на органите, които могат да извършат констатации за нарушения по този закон и да сезират ВСС. В тази връзка трябва да бъде уточнено, че съгласно предложение вх. № ВСС-6935 от 22.05.2017 г. отговорността на Тропчева се инициира не за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, а за неправомерно разрешаване използването на специални разузнавателни средства. Казаното обуславя приложимостта на нормата на чл. 34е, ал. 6 ЗСРС, съгласно която при наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства от орган по чл. 15 Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието. В конкретния случай не е налице дължимото по закон уведомяване на ВСС от посочения компетентен орган. Резултатите от доклада на зам. -председателите на СГС не могат да заместят специфичната специализирана дейност, която извършва Националното бюро при визираната в чл. 34е, ал. 6 ЗСРС хипотеза. При липса на цитираните законови предпоставки не може да бъде споделена тезата на пълномощника на касатора, че при наличие на редовно от външна страна и от компетентен орган сезиране, то Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е трябва да образува дисциплинарно производство и да се произнесе по основателността на предложението. В чл. 310, ал. 5, т. 2 ЗСВ (изм. обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) са посочени последиците за сроковете по ал. 1, в случаите на обжалван отказ за образуване на дисциплинарно производство. В чл. 310, ал. 6 ЗСВ (нова обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) са уредени хипотези, при които не се образува дисциплинарно производство. В тази връзка следва да се отбележи, че и текста на чл. 310, ал. 1 ЗСВ не съдържа безусловно задължение за колегиите на ВСС да образуват дисциплинарно производство, както неправилно се поддържа в касационната жалба. Доколкото производството по Г. шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" ЗСВ е административно по своята правна природа и за неуредените случаи субсидиарно намира приложение Административнопроцесуалния кодекс, не може да бъде отречено правото и задължението на Съдийската колегия на ВСС да провери предпоставките за допустимостта на отправеното до нея искане за образуване на дисциплинарно производство. В случая поради липса на надлежно сезиране от компетентен по силата на специален закон орган, по същество е отказано образуване на дисциплинарно производство, който ефект е постигнат с обжалваното решение на кадровия орган на съдебната власт. Правилно съдът е приел, че образуване на дисциплинарно производство срещу магистрат при установена изначална необоснованост на внесеното предложение, би довело до накърняване на неговите законни права и интереси в степен много по-голяма от най-необходимото за целта на закона, което би противоречало на смисъла на възприетия общ принцип на правото на Европейския съюз, прогласен в чл. 6 от АПК - принцип за съразмерността, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение не следва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Образуването на дисциплинарно производство срещу дадено лице, независимо дали е магистрат или не, когато не са налице предпоставките за това, влияе негативно върху неговия статут и не може да бъде самоцелно. Правилно съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила, на материалния закон и в съответствие с целта му. По така изложените съображения се приема, че обжалваното съдебно решение, което е валидно и допустимо, е постановено при липса на касационни основания и следва да бъде оставено в сила. В този смисъл са решение № 6874 от 28.05.2018 г. по адм. д. № 2749/2018 г. и решение № 9589 от 12.07.2018 г. по адм. д. № 1597/2018 г., и двете на петчленни състави на ВАС, ІІ колегия. Предвид изхода по спора и развитието на процеса, вече присъдените по това производство разноски в размер на 600 лв. и възражението на касатора за прекомерност, в полза на ответницата Тропчева, следва да бъдат присъдени още 100 лв. разноски, представляващи възнаграждение за адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15234 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 7113/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение. ОСЪЖДА Върховния касационен съд със седалище в гр. С., бул. "В." ..№... да заплати на П. Тропчева допълнително сумата 100 лв. разноски, представляващи възнаграждение за адвокат. Решението не подлежи на обжалване.