Решение № 227 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2017 г.

Решение № 227 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10614/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. В. Търново, подадена чрез главен юрисконсулт Н. М. срещу решение № 254 от 17.07.2017 г. по адм. дело № 360/2017 г. на Административен съд В. Т. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът - А. С. Х. чрез пълномощника си адвокат Й. Г. с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд гр. В. Търново е отменил решение № 1012-04-16#1/28.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. В. Търново и потвърденото с него разпореждане № 28850#5/30.01.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-гр. В. Търново, с което на А. С. Х. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изпратил е преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. В. Търново за решаване на въпроса по същество при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел за незаконосъобразен изводът на административния орган, че към датата на инвалидизирането жалбоподателят не е изпълнил условието за наличие на осигурителен стаж от една година. Посочил е, че задължителната практика на Съда на Европейския съюз по повод сходни казуси е, че когато се преценява дали да предостави обезщетение при сумиране на осигурителни периоди, компетентната институция на държава членка не може да изисква осигурителен период, прослужен на нейна територия. По съображения в този смисъл е отменил оспорените административни актове, а преписката е върнал на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 28850/16.10.2014 г. А. Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В заявлението си лицето е посочило, че е осигурено в Чехия и към заявлението е приложено още експертно решение на ТЕЛК № 3533 от 08.10.2014 г., в което са определени 79% трайно намалена работоспособност, а като дата на инвалидността - 27.03.2013 г., и чешки формуляр Е104 от 25.07.2014 г. Установено е, че към 27.03.2013 г. Христов има осигурителен стаж по чешкото законодателство в размер на 1 г., 3 месеца и 17 дни. Мотивите на административните органи да откажат отпускане на лична пенсия за инвалидност, обективирани в процесното разпореждане, потвърдено с решение № 1012-04-16#1/28.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. В. Търново, е че лицето не отговаря на изискването на чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45 от Регламент 1408/71 сумиране на осигурителни периоди може да бъде извършено от българската компетентна институция само при наличието на български осигурителен стаж, какъвто Христов нямал към датата на инвалидизирането. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на спора - дали въпросният стаж в Чешката република следва да бъде зачетен в този случай, когато лицето няма придобит български осигурителен стаж съгласно българското законодателство. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането до 25-годишна възраст - една година. Правилно съдът е приел, че в настоящия казус приложими са Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, които от 01.05.2010 г. отменят предходните Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72). Фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. Върховният административен съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай административните органи са направили стеснително тълкуване на чл. 45 от Регламент 1408/71, послужило за основание да откажат лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. А. Х. е български гражданин и като такъв е гражданин на държава членка на ЕС, т. е., същият е и лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 2 от регламента), Приложимо в случая е българското законодателство по силата на чл. 11, § 3, б. "д" и чл. 46, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, и чл. 44, § 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Това обаче не игнорира прякото прилагане на останалите разпоредби на регламента. В разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е уреден принципът на сумиране на осигурителни периоди, а именно, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави членки, все едно че са периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. В този смисъл съдът правилно не е приел тълкуването на административните органи, че за да бъде отчетен придобитият от лицето осигурителен стаж в друга държава членка с цел сумиране, това изисква наличието и на такъв осигурителен период в държавата, компетентна да предостави обезщетението - в случая Р. Б.. Условията, на които се подчинява обособяването на периоди на заетост или осигуряване се определят изключително от законодателството на държавата членка, съгласно което разглежданите периоди са били завършени, но при определянето на посочените условия държавите членки са длъжни да спазват правото на Съюза, и по-специално целта, преследвана от регламента, както и принципите, на които той се основава.