Решение № 9142 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2011 г.

Решение № 9142 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Надежда Кръстева Павлова от гр. Сандански, против решение № 84 от 27.01.2011 г., постановено по адм. д. № 1001 по по иска за 2010 г. на Административен съд Благоевград. релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалвания административен акт - заповед № ОА-АПО-889/22.11.2010 г. на областен управител на област Благоевград. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област Благоевград оспорва касационната жалба като неоснователна в писмено становище. Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбите на Надежда Кръстева Павлова и Йордан борисов Павлов - двамата от гр. Сандански и Иванка Борисова Хаджолян от гр. София против заповед № ОА-АПО-889/22.11.2010 г. на областен управител на област Благоевград, с която е отказано уважаване на претенцията им за заплащане на еднократно обезщетение по реда на чл. 1 от ЗПГРРЛ, в качеството им на наследници на Борис Димитров Павлов. Съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, същият е постановен от компетентен орган, действа в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, съобразно административнопроизводствените правила и нормата на чл. 6 от ЗПГРРЛ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. Установено е по делото, че касаторите са получили еднократно парично обезщетение в размер на 7420 лв., която сума е съобразена с това, че за всеки месец политическа репресия следва да се изплатят по 140 лв. съгласно ПМС № 38/1990 г, в сила към момента на обезщетяването или за 53 месеца - общо 7420 лв. В административното производство, започнало по искането на Надежда Кръстева Павлова, Иванка Хаджолян и Йордан Павлов от 14.9.2009 г. е поискано отново обезщетение по ЗПГРРЛ за същия период от време. Към искането са приложени и декларации по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредбата по прилагане на чл. 4 от ЗПГРРГ, в която касаторите са декларирали, че са получили обезщетение за изтърпяна репресия в размер на 7420 лв. общо за всичките наследници на репресираното лице. За правилното приложение на чл. 6 от ЗПГРРЛ е от значение дали има или няма получено обезщетение за целия срок на репресията, а не дали има или не изменение в размера на обезщетението. Въз основа на един и същ юридически факт - репресия в определен отрязък от времето, законодателят е предвидил настъпване на благоприятни правни последици, а именно - получаване на еднократно обезщетение. С получаване на паричното обезщетение правото по ЗПГРРЛ е погасено, поради което не може да бъде реализирано отново. Отказът на областния управител е съобразен със закона, а като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Водим от изложеното, Върховният административен съд