Решение № 6856 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 867/2020 г.

Решение № 6856 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 867/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Т. 2012" ЕООД, гр. Ш., срещу заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 6 от Инструкция № Iз - 3025/2010 г. за условията и реда за определяне на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност и одобрен доклад на директора на дирекция "Сигурност" с рег. № 93 - 5510/11.09.2017 г., с която са утвърдени стратегически зони и съоръжения в тях за язовир "Т." (стратегически обект по ПМС № 181/2009 г. за определяне на стратегически обекти и дейности от значение за националната сигурност), предоставен със заповед № РД09 - 161/17.03.2011 г. на министъра на земеделието и храните за управление от "Напоителни системи" АД, съгласно приложението. Жалбоподателят поддържа в жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че обжалваната заповед е общ административен акт, който е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимото материално право, иска прогласяване на нищожността й или отмяната й, присъждане на разноски по делото. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител, иска оставяне без разглеждане на жалбата или отхвърляне на оспорването, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответника за просрочието й. Съгласно чл. 179 АПК общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14 дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административните органи. В случая заповедта не е съобщавана по реда на чл. 72, ал. 1 или 2 АПК от издателя й. Представената от ответника кореспонденция с дружеството - писмо от 03.10.2017 г., ( л. 101) е в отговор на искане на дружеството за предоставяне на ключ от метална врата, препятстваща достъпа до имота му и е цитиран номера на заповедта, без същото да представлява съобщение по реда на чл. 72 АПК и са му разяснени текстовете на Инструкция № Iз - 3025/2010 г. за условията и реда за определяне на стратегическите обекти и зоните. Второто представено писмо, за което се твърди, че е уведомяване, не е от издателя на акта, а от "Напоителни системи ЕАД - друг адресат на заповедта, от 04.10.2017 г. и в него не се съдържа текст, който да сочи, че жилищната сграда на жалбоподателя е включена в стратегическата зона по оспорената заповед, а са изброени ред други съоръжения. Представено е доказателство за връчване на това писмо на жалбоподателя на 04.10.2017 г. (л. 100). Второто писмо също няма характер на уведомление по чл. 72, ал. 2 АПК, тъй като не е от издателя на акта, а от друг адресат на акта, при описване на съоръженията по заповедта не е посочена сградата, която обосновава правния интерес на дружеството за оспорване на акта и при липса на съобщаване по реда на чл. 72, ал. 1 АПК жалбоподателят няма възможност да прецени, че собственият му недвижим имот е включен в стратегическата зона от съдържанието на писмото. Предвид липсата на надлежно съобщаване, оспорването с оплаквания за незаконосъобразност е в срок, а оспорването за нищожност не се ограничено със срок на основание чл. 184 АПК вр. чл. 149, ал. 5 АПК. Правният интерес на жалбоподателя произтича от правото му на собственост на 1/2 идеална част от недвижим имот - масивна жилищна сграда на два етажа в имот № 000014 в местността "Ат Йолу" в землището на В., община В. (л. ЗЗ), попадащ в стратегическата зона, видно от по - горе цитираното писмо от ответника от 03.10.2017 г. За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното: Язовир "Т." е комплексен и значим язовир, публична държавна собственост предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за водите и е включен под № 43 в списъка на комплексните и значими язовири по приложение 1 на Закона за водите. Язовирът е предоставен през 2011 г. за стопанисване на "Напоителни системи" ЕАД ( л. 87 - 88). Видно от писмо изх. № 147/06.03.2017 г. ( л. 17 -19) на Напоителни системи ЕАД, клон Ш. до изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД язовирът е с национално значение за питейно водоснабдяване. От него се подава вода за питейно - битови нужди за градовете Ш., В. П., Т. и няколко други по - малки населени места. Освен това язовирът осигурява вода за напояване на площи от НС "В.", както и вода за производство на ел. енергия чрез подязовирна ВЕЦ "Моста" и ВЕЦ "Т.", с. М., общ. В. П.. С постановление на Министерски съвет (ПМС) № 85/14.04.2015 г. за допълнение на ПМС № 181/2009 г. за определяне на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, в приложение към чл. 1, ал. 1 е включен язовир "Т.". С решение № 86/26.01.2017 г. на Министерски съвет е предоставен за управление на Министерство на земеделието, храните и горите, поземлен имот в община В., с. С., местност "Ат Йолу", с идентификатор 70398.216.14 с площ 19 942 кв. м., начин на трайно ползване - "за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение" и 1/2 идеална част от жилищна сграда многофамилна със същата застроена площ и описание, като посочената в нотариалния акт на жалбоподателя ( акт за частна държавна собственост № 3191/09.12.2019 г. - л. 55 - 56). Видно и от скицата на л. 64, съпоставена с двата титула за собственост, така описаната в тях жилищна сграда е идентична и съсобствена между жалбоподателя и МЗХГ. В акта за частна държавна собственост е включена в графа забележка и друга сграда - масивна, с предназначение "промишлена сграда", състояща се от гаражи, склад, работилница и навес. С. заповед №РД 09 -118/21.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните ( л. 91) е наредено на "Напоителни системи" ЕАД да организира в срок от 2 месеца да организира изпълнението на дейностите по Инструкция № Iз - 3025/2010 г. за условията и реда за определяне на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност за язовир "Т." и още три язовира, посочени в заповедта. С цитираното по - горе писмо № 147/06.03.2017 г. ( л. 17 -19) на Напоителни системи, клон Ш. до изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД, в което се описват дейността, съоръженията на язовир "Т.", пропусквателния му режим, комуникации, финансиране (от бюджета на МЗХ чрез дирекция "Хидромелеорации"), задължението на ръководителя на стратегическия обект да определи стратегическа зона и на основание чл. 3, ал. 2 от Инструкция № Iз - 3025/2010 г. за условията и реда за определяне на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност, в която да са включени следните обекти и съоръжения, изброени в 15 точки, между които в т. 8: имот с разположени в него обслужваща сграда, авариен склад, други складови помещения и съоръжения. С искане от 24.03.2017 г. на управителя на "Напоителни системи" ЕАД, клон Ш. е поискано от директора на Областна дирекция на МВР - Ш. извършване на охранително обследване на язовир "Т." (л. 92). С протокол за извършено охранително обследване на 10.05.2017 г. (л. 23) на комисия в състав, определен със заповед на директора на Областна дирекция на МВР - Ш. в съответствие с чл. 30 ЗМВР са анализирани местоположението и предмета на дейност на стратегическия обект - язовир "Т.", определени са потенциалните заплахи, категорията на системите за физическа защита на обекта като цяло и на зони, сгради, системи и на други, разположени в различни части от територията му, персонал за физическа защита, сигнално - охранителни и известителни системи, телевизионна техника, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, система за пожарна безопасност и др., изготвени са предписания, свързани със сигурността. В писмо от 12.06.2017 ( л. 22) до управителя на "Напоителни системи" ЕАД, клон Ш., Териториална дирекция "Национална сигурност" - Ш. на основание чл. 5, ал. 1 от Инструкция № Iз - 3025/2010 г. за условията и реда за определяне на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност, в която да са включени обекти и съоръжения, е изразила становище за липса на възражения и съгласуване на срещу протокола от извършено охранително обследване на стратегически обект - язовир Т. и на списъка на длъжностите, които имат право на достъп до стратегически обект яз. Т.. С цитирания в оспорената заповед доклад на директора на дирекция "Сигурност" с рег. № 93 - 5510/11.09.2017 г. е посочено, че в изпълнение на чл. 6 от Инструкцията е необходимо да се утвърди стратегическа зона на стратегическия обект язовир "Т." и е предложен проект за заповед. Оспорената заповед има характер на общ административен акт, тъй като с нея еднократно се обявява стратегическа зона и има действие спрямо неограничен кръг субекти, чиято възможност да я посещават се ограничава по силата на чл. 43, ал. 1 и 3 ППЗДАНС. Така оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2, буква "а", предложение първо от Закона за водите (ЗВ), според която държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските съоръжения се осъществява от министъра на земеделието, храните и горите за хидромелиоративни системи и съоръжения, какъвто е язовир "Т." предвид използването му за напояване чрез стопанисващото го "Напоителни системи" ЕАД. Съгласно чл. 6 от Инструкция № Iз - 3025/2010 г. за условията и реда за определяне на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност, окончателното определяне на стратегическите зони и зоните, свързани с изпълнението на стратегическата дейност, се извършва със заповед на ръководителя на стратегическия обект, съответно на възлагащия стратегическата дейност. В този смисъл е и нормата на чл. 43, ал. 2 ППЗДАНС. В случая ръководител на стратегическия обект - язовир "Т." предвид горецитираната норма на ЗВ е министърът на земеделието, храните и горите. Видно от текста на заповедта, същата не отговаря на изискванията за реквизити по чл. 59 АПК. Разпоредителната част, а именно обхвата на стратегическата зона не е недвусмислено формулиран - препраща към приложението, като не става ясно кои от описаните по - горе части от административната преписка са приложение на заповедта, доколкото нито една от тях не е наименувана приложение, нито изхожда от издателя на акта. Дори и да се приеме, че писмото на Напоителни системи ЕАД, Ш. от 06.03.2017 г. с изброяване на съоръженията и двете извадки от кадастър са част от приложението, по никакъв начин от тях не са видни границите на стратегическата зона. Включването на жилищната сграда не е недвусмислено, доколкото е описана като обслужваща сграда. За тази сграда не са изложени и фактически и правни основания за включването й в обхвата на стратегическата зона, нито в заповедта, нито в приложението. В цитирания в заповедта доклад на директора на дирекция "Сигурност" също липсва каквато и да е било конкретика. Жилищната сграда е включена в стратегическата зона в нарушение на приложимото материално право - чл. 2 от Инструкция № Iз - 3025/2010 г. за условията и реда за определяне на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност, според който стратегически зони са обособени части от стратегическите обекти, в които нерегламентираното проникване или извеждането от експлоатация на съществуващите устройства и съоръжения в тях би застрашило или увредило нормалното им функциониране. Жилищната сграда не е представлява обособена част от стратегическия обект - язовир "Т.", нито нерегламентираното проникване в нея или изваждане от експлоатация на каквото и да е било устройство в нея, би застрашило или увредило нормалното функциониране на обекта. При издаването на оспорения общ административен акт са допуснати и съществени административно - процесуални нарушения. Спазени са процесуалните норми по инструкцията - чл. 3 - 5, но инструкцията е подзаконов нормативен акт, с по - нисък ранг от АПК и не би могла да дерогира изискванията за прилагане на административно - процесуалните норми на АПК, какъвто би бил случаят при специална процедура, уредена в равен по ранг на АПК нормативен акт. Не е спазен чл. 66, ал. 1 и 2 АПК за откриване на производството по издаване на заповедта чрез средствата за масово осведомяване, включващо и основните съображение за издаване на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Не са спазени разпоредбите за участие на заинтересовани лица - чл. 67, 68, 69, 71 АПК, нито пък чл. 72 АПК относно съобщаването на акта, както бе посочено по - горе. Административният акт не е съобразен и с целта на закона, която е да се гарантира сигурността на язовира и неговите съоръжения, а не да се препятства достъпа на собственик на жилищна сграда до нея и съответно упражняването на правото на собственост. Предвид изложеното са налице отменителните основания на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК вр. чл. 184 АПК. На основание чл. 143, ал. 1 АПК МЗХГ следва да бъде осъдено да заплати направените от жалбоподателя разноски в размер на 910 лева, от които 840 лева заплатено адвокатско възнаграждение заедно с дължимия ДДС, 50 лева държавна такса, 20 лева такса за обнародване в Д. вестник. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на ответника по размера му е неоснователно. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 184 АПК вр. чл. 172, ал. 2, предложение 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение