Решение № 10187 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2010 г.

Решение № 10187 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Снежана Станчева Апостолова, действаща в качеството си на директор на дирекция "Социално подпомагане", гр. Стара Загора, против решение № 29 от 18.02.2010 г., постановено по администртивно дело № 530/2009 г. на Старозагорския административен съд, с което е отменено задължително предписание изх. № 3Д-94ММ/008 от 25.09.2009 г. на касатора, относно детето Яна Милкова Марчева с ЕГН 9402287570. С поддържаните в касационната жалба доводи се навеждат оплаквания за необоснованост на съдебния акт и неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни по касационната жалба - Мирослава Георгиева Атанасова от гр. Стара Загора не ангажира становище, а адвокат Марияна Костова Кисьовска в качеството си на особен представител на Яна Милкова Марчева от гр. Стара Загора в писмено възражение е оспорила жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, спрямо която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Старозагорския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) е оспореното от Мирослава Георгиева Атанасова Задължително предписание изх. № 3Д-94ММ/008 от 25.09.2009 г., издадено от ВрИД директор на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора, с което е разпоредено на Мирослава Георгиева Атанасова като лице, което носи родителска отговорност: 1/ да осъществява срещи с дъщеря си само в присъствието на социален работник по време на престоя в Кризисния център; 2/ да вземе решение относно продължаване съжителството си с Тихомир Николов Симеонов, като съобщи за резултата в ОДЗ Стара Загора в срок от 10 дни; 3/ да не позволява съжителство на дъщеря си с пълнолетни лица до навършване на пълнолетие и 4/ да осигури нужната грижа и контрол върху поведението на дъщеря си, ако бъде върната в семейството. Със сега обжалваното решение Старозагорският административен съд е отменил като незаконосъобразно оспореното Задължително предписание изх. № 3Д-94ММ/008 от 25.09.2009 г., издадено от ВрИД директор на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора на основание чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не е била налице предвидената в чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД материалноправна предпоставка за издаване на задължителното предписание по реда на тази правна норма, съгласно която директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание когато родителят отказва да сътрудничи. Прието е, че не е установен отказ на майката на непълнолетното дете Яна да съдейства за разрешаване на съществуващия проблем, довел до прилагането на мярката за закрила. Направен е извод, че Яна Марчева не е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б."б" и "в" от ДР на ЗЗД, което да налага предприемането на незабавни мерки за защита на интересите му в съответствие с чл. 11, ал. 2 от ЗЗД. Решението е мотивирано единствено с обстоятелството, че в съдебното заседание на 21.01.2010 г. непълнолетната Яна Марчева при изслушването й отрича за преди твърдяното сексуално посегателство върху нея от страна на съжителя на майка й. Върховният административен съд, в тричленния си състав намира, че обжалваното решение на Старозагорския административен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. За да издаде задължителното предписание компетентният административен орган е установил, че съществува риск за нормалното физическо, психическо, интелектуално, нравствено и социално развитие на детето Яна, поради това че е станало обект на сексуално посегателство от страна на 43-годишния Тихомир Николов Симеонов, живеещ на съпружески начала с жалбоподателката в дома й на ул. "Лагера" № 5 в гр. Стара Загора. Във връзка с предписаната необходимост за прекратяване на контактите между детето и съжителя на жалбоподателката е предписано: да вземе решение относно продължаване съжителството си с Тихомир Николов Симеонов, като съобщи за резултата в ОДЗ Стара Загора в срок от 10 дни. От доказателствата по делото е видно, че в определения й срок и след него Мирослава Георгиева Атанасова не е изпълнила даденото й предписание, което представлява отказ от сътрудничество по смисъла на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД. Видно от протоколите от проведените срещи на социалния работник с Мирослава Георгиева, от разговора на 05.10.2009 г. става ясно, "че Тихомир още не се е изнесъл от дома й, но в момента търси квартира и ще се изнесе". На срещата, проведена на 13.10.2009 г., майката споделя, че "не е нужно Тихомир да си тръгва, защото не иска да остава сама". С жалбата си от 08.10.2009 г. до Административен съд - Стара Загора на стр. 2 оспорващата твърди следното: "след като разбрах за оплакването на дъщеря ми, разговарях с Тихомир и той напусна жилището ни, за да бъде сигурно, че няма вероятност от осъществяване на контакт между него и Яна". При наличие на тези неясни и противоречиви показания, съдът е следвало да събере доказателства, включително да изслуша в качеството му на свидетел показанията на Тихомир, за да се установи по безспорен начин дали в дома си, където детето желае да живее и се чувства най-добре, не съществува реална заплаха от сексуално насилие от страна на мъжа, с който майката е във фактическо съжителство. Още повече, че по делото има достатъчно убедителни данни за въздействието на алкохола върху сексуалното поведение на Тихомир, потвърждаващи истинността на разказа на детето за случилото се на 21.09.2009 г.. Развитието на това събитие е описано от социалния работник на лист 16 от делото, където се сочи следното: "майката потвърди, че след като Яна я извикала и тя се прибрала в къщи намерила Тихомир често гол в хола (пиян)". Първоинстанционният съд необосновано е приел, че Яна Марчева не е дете в риск по смисъла на § 11, т."б" и т."в" от ДР на ЗЗД. При произнасянето си съдът не е отчел и спецификата на материята, уредена със ЗЗД, принципите и характера на закрилата на детето, и необходимостта от оперативност при предприемане на конкретните мерки за това, уредени с разпоредбата на чл. 4 от закона. Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са "...първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 11, ал. 2 и 3 от ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, както и срещу сексуално насилие. Посредством предприетата мярка по чл. 20, ал.4, т.2 от ППЗЗД се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В случая изденото от адмистративния орган при условията на обвързана компетентност задължително предписание е с цел защита на детето от заплахата за сексуално насилие. Ето защо в контекста на спецификата на обществените отношения, уредена с този закон, административният съд е следвало да прецени законосъобразността на обжалвания пред него акт, въз основа на изложените от органа при произнасянето му фактически и правни основания и на базата на приложените към преписката доказателства, както и новоприетите такива. Предвид на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Административен съд - Стара Загора за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение