Решение № 2024 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6061/2011 г.

Решение № 2024 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6061/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Данкова - пълномощник на кмета на община Враца, против решение № 5 от 24.03.2011 г., постановено по адм. д. № 881 по описа за 2010 г. на Административен съд - Враца. С обжалваното решение съдът е обявил писмо с изх. № 9400-5784/7/ от 4.11.2010 г. на заместник-кмета на община Враца за нищожно. При условията на чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил делото като преписка на кмета на общината за ново произнасяне. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че според съдържанието на обжалваното писмо, с което се прави отказ от възстановяване на право на собственост върху имот, то представлява индивидуален административен акт. Като е било издадено от заместник-кмета на общината, който не притежава материалната компетентност за това, правилно съдът е обявил писмото за нищожно. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Административният съд-Враца е бил сезиран с жалба, подадена от Илия Борисов Чулев против писмо с изх. № 9400-5784/7/ от 4.11.2010 г. на заместник-кмета на община Враца. Със заявление с вх. № 9400-0-5784/6/ от 25.10.2010 г. Илия Чулев, като наследник на Борислав Димитров Чулев е поискал от отдел "ТСУ" на община Враца имот с кадастрален № 9480322 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ), с площ от 190 кв. м, записан като собствен на общината, да бъде записан на името на неговия наследодател. В отговор на това искане заместник-кметът е отговорил, че този имот представлява новопроектиран път, общинска публична собственост и не подлежи на възстановяване. Съдът е приел писмото за индивидуален административен акт, защото в него се съдържа отказ от възстановяване на право на собственост и е упражнил контрол за законосъобразност върху него. Съпоставил е искането с отговора и нормата на § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и е приел, че то е издадено от некомпетентен орган, поради което е обявил нищожността му. Върнал е делото като преписка на кмета на общината за ново произнасяне по искането на Илия Чулев при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че Илия Чулев е наследник на Борислав Чулев, на когото е било възстановено правото на собственост върху нива от 7.5 дка, която се намира в местността "Пожарковец", землище на гр. Враца. По делото не е приложено решението на общинската служба по земеделие и най-вероятно в него е посочено, че възстановяването на собствеността ще се извърши след влизане в сила на ПНИ, тъй като имотът попада в територия със земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Този имот е бил разделен на около седем самостоятелни имота, описани в предходните заявления до общината. За някои от тях в списъка към ПНИ като собственик е бил записан наследодателят на жалбоподателя, след влизане в сила на ПНИ, а за други се водят съдебни спорове. Тези изводи са вероятни, защото по делото липсват писмени доказателства. За имота с кад. № 9480322 от ПНИ Илия Чулев отново е направил искане за записването му като собствен на наследодателя му - Борислав Чулев, но е получил отговор, че имотът е публична общинска собственост и не подлежи на възстановяване. От оскъдните данни по делото е безспорно, че ПНИ е влязъл в сила през 2005 г. и не е бил оспорван и в тази му част, включително и за този имот, представляващ път, за който е приложена скица - лист 26 от делото. От отговор на началника на СГКК-Враца - лист 41 от делото се установява, че ПНИ за местността "Пожарковец" не е приложен и не е отразен в кадастралната карта. При така възприетата фактическа обстановка приложимото материално право е чл. 28а, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Въпросът, който се поставя е може ли лице или негов наследник, което не фигурира като собственик в регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ, да иска да бъде вписано за собственик, след влизане в сила на ПНИ. Ако това е възможно на какво основание следва да се извърши това вписване, което несъмнено е извършване на промяна на влезлия в сила ПНИ и едва след отразяването на промяната да се пристъпи към издаването на заповед на кмета на общината на основание чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, след изпълнение на изискването за заплатена цена на земята или сградата, според изречение първо на нормата. Разграничението е относно заплащането на земята от ползвателя, признат за собственик, която цена служи за обезщетяване на бившия собственик по земеделската реституция, респективно заплащането на сградата или на подобренията върху имота от бившия собственик на ползвателя, извършил подобренията, когато на последния правото на ползване не е трансформирано в право на собственост. С направеното искане до отдел "ТСУ" на община Враца е поискано записването на имота на името на наследодателя на Илия Чулев, защото този имот е бил записан като собствен на общината, а твърдението е било, че имотът е част от имота на наследодателя. В отговора на заместник-кмета освен, че се съдържа фактическото описание на имота е посочено, че той не подлежи на възстановяване. Обстоятелството, че в отговора се сочи, че имотът не подлежи на възстановяване неблагоприятно засяга претенцията на жалбоподателя за възстановяването на материалното право на собственост върху имота, а това е достатъчно основание по силата на чл. 21 АПК писмото да се приема като индивидуален административен акт. Безспорно е, че отказ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски имот, попадащ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, при влязъл в сила ПНИ може да направи само кметът на общината, на когото законодателят е предоставил материалната компетентност за това - по аргумент за противното от чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Писмото с отказа е издадено от заместник-кмета, поради което правилно съдът е приел, че отказът е нищожен. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на кмета на община Враца за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,