Решение № 4064 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12834/2008 г.

Решение № 4064 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12834/2008 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Клото-Петър Терзиев" - гр. София срещу решение от 07.08.2008 г., постановено по адм. дело № 2367/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против РА № 1660/01.10.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София в частта, в която е потвърден с решение № 410/11.03.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София за доначислен ДДС в размер на 10 283,74 лв. за данъчни периоди месеците януари, февруари и март 2007 г. по т. 1 от ревизионния акт (сумата се обжалва частично от общия размер доначислен с акта данък - 18 025,64 лв.). Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора - юриск. Дичев, който е представил и писмени бележки с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез юриск. Кръстева я оспорва и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение, тъй като данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС е възникнало на датата на извършване на услугата - СМР от изпълнителя и е доказано с протоколи, обр. 19. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е приложил правилно чл. 25, ал. 2 и 4 ЗДДС, а съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните доначисления ДДС не води до двойно осчетоводяване на един и същи данък. Според прокурора по-късното префактуриране на извършените СМР, което е дори след 30-дневния срок по чл. 5 от договорите не обосновава извод, че данъчното събитие е възникнало на датите, на които то е направено, още повече, че издадените за това 3 бр. данъчни фактури отразяват СМР само по обща стойност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административен съд, София-град е бил сезиран с жалба от ЕТ "Клото-Петър Терзиев" - гр. София срещу РА № 1660/01.10.2007 г. за доначислен ДДС в размер на 10 283,74 лв. за данъчни периоди месеците януари, февруари и март 2007 г. по т. 1 от ревизионния акт (сумата се обжалва частично от общия размер доначислен с акта данък - 18 025,64 лв.) за извършени СМР по договори, сключени с "Ефектен унд финанц-София" АД и "Български проект" ООД за обект, находящ се в гр. София, ул. "Шипка" № 16. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че законосъобразно органа по приходите е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС (отм.), определяща, че когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, за такава се приема датата на фактическото предаване на стоката или на фактическото завършване на услугата. Приемайки тези констатации на органа на приходите, съдът е установил, че със съставянето на протоколите за извършени СМР се регистрира възникването на данъчното събитие. В мотивите на съдебното решение е прието, че приложим е този материален закон, който урежда данъчните задължения към момента на възникването им. В тази връзка съдът е счел, че законосъобразно органа по приходите е установил, че данъчното събитие е възникнало към датата на съставяне на протоколите за извършени СМР от изпълнителя "ПСГ" АД съответно на 6.12.2006 г. и 20.12.2006 г., както и на 06.01.2007 г. и 20.01.2007 г.; 09.02.2007 г. и 17.02.2007 г.; на 03.03.2007 г. и 09.03.2007 г. Обсъдени са клаузите на договорите за строителство, в които е прието, че при възлагане на СМР от изпълнителя на възложителите е прието в 30-дневен срок от приемане на етапите на строителство по чл. 4 от договорите със съставянето на протоколите за СМР да се начисли ДДС от доставчика. Съдът се е позовал и на назначената и изслушана от него съдебно-счетоводна експертиза, в която са описани протоколите за извършените СМР, които са били отчетени по вид, количество, единична цена и стойности, като те са били придружени от рекапитулация за извършените СМР и имат форма и съдържание на актове, обр. 19 и въз основа на тях са издадени процесните фактури. Съдът, кредитирайки тази експертиза и преценявайки събраните по делото доказателства е направил извод, че посочените протоколи са меродавни за определяне на датата на възникване на данъчното събитие. Относно възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 25, ал. 4 ЗДДС, изискващ при доставка с периодично изпълнение, поетапно или непрекъснато изпълнение всеки период или етап, за който е установено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Това възражение е прието от съда за неоснователно предвид обстоятелството, че под договор с периодично изпълнение се има предвид периодичност на доставката на стоки или услуги, а не на плащането. Според съда законосъобразно органа по приходите е приел, че при процесните доставки всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която този период или етап е изтекъл. Направен е извод от съда, че жалбоподателят нито в производството пред данъчния орган, нито при административното и съдебно обжалване на акта е ангажирал доказателства, че данъчното събитие е настъпило през месеците юни и юли 2007 г., а не в данъчните периоди по ревизионния акт. Относно възраженията на жалбоподателя, че при ревизията са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила съдът е приел, че те са неоснователни, излагайки подробни мотиви за това в решението си. Обжалваното решение е неправилно. Няма спор между страните по делото, че касаторът е сключил два договори с "Ефектен унд финанц-София" АД и "Български проект" ООД за обект, находящ се в гр. София, ул. "Шипка" № 16. Не се спори, че СМР, уговорени в тези договори са изпълнени от касатора чрез подизпълнители, а само относно това кога са изпълнени тези работи, като се има предвид, че в договорите за строителство е уговорено, че цената ще бъде плащана и ще се издават фактури въз основа на протоколи за приемане на отделните етапи на СМР, както следва: 1 част - "Демонтажни работи" и част "Конструкции"; подчаст "Архитектурно строителна" и подчаст "Архитектурно строителна", както и частите "Електро инсталация", "Отопление, вентилация, климатизация", "Водоснабдяване и канализация", проектиране РПИОС и ПСД. От така приетите клаузи в договорите се установява, че данъчното събитие за извършените СМР ще възниква при приключване на отделните етапи от строителството и извършване на съответното плащане. Неправилно съдът е приел, че датите на които е следвало да се издадат фактурите и съответно да се начисли ДДС са 6.12.2006 г. и 20.12.2006 г., както и на 6.01.2007 г. и 20.01.2007 г.; 9.02.2007 г. и 17.02.2007 г.; на 03.03.2007 г. и 09.03.2007 г. и е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Тези изводи на съда са незаконосъобразни, тъй като на посочените дати съответния подизпълнител е извършвал отделни строителни услуги, които обаче не представляват отделни етапи от строителството. Тези услуги са били фактурирани на касатора, но те обаче не представляват отделни етапи от строителството по смисъла, вложен в договорите за строителство - чл. 4, изискващи да се съставят протоколи за отделните етапи, посочени в договора, както и в съответствие с НСС-11 "Договори за строителство" за отчитане на тези етапи. Поради тези факти, за касатора не е съществувало задължение да префактурира на възложителите по договорите отделните строителни услуги, а само етапите от строителството, така както е уговорено между страните по договорите за строителство и в съответствие с цитирания НСС-11. Тези етапи от строителството не са осъществени през ревизирания период - от месец декември 2006 г. до месец март 2007 г., а през месеците май и юни 2007 г. По делото са представени приемателно-предавателни протоколи от 29.06.2007 г. за отделните етапи. Наистина в тези протоколи е отразено само, че е завършен съответния етап от строителството, но към тях са приложени рекапитулации, от които се установява какви строителни дейности са извършени и те съответстват на етапите на строителството, уговорени в договорите - "Демонтаж" и "Конструкции" и тези рекапитулации са изготвени през месеците май и юни 2007 г. и придружават приемателно-предавателните протоколи. От протоколите, които са съставени между касатора и подизпълнителите, макар както правилно съдът е приел да имат белезите на обр. 19, те не представляват протоколи за приключен отделен етап от строителството, а само отделни дейности по извършване на СМР. Съгласно клаузите на строителните договори задължението на касатора да префактурира извършените от подизпълнителя СМР е било в 30-дневен срок от приемане на отделните етапи от строителството и това е направено. Неправилно съдът се е позовал на съдебно-икономическата експертиза, която се е произнесла по технически въпроси, които не са от нейната компетентност и въз основа на това съдът е направил и незаконосъобразни изводи за датата на настъпване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Правилно касаторът се позовава на двойно начисляване на ДДС, тъй като един път той е начислен по фактурите, издадени от подизпълнителя за отделните видове работи и втори път СМР като цяло по отделните етапи както е договорено и в които отделните дейности по строителството са включени в обобщените етапи от строителството. В този смисъл неправилно вещото лице-счетоводител се е произнесло по отделните етапи на строителство, приемайки че те са извършени в периодите, които са били предмет на ревизията, поради което според него не е налице двойно начисляване на данъка, но както се изложи по-горе изводите на вещото лице не кореспондират с доказателствата по делото и клаузите по договорите за строителство. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените в касационната жалба основания и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение по съществото на спора, по силата на което РА № 1660/01.10.2007 г. в обжалваната му част бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора за разноски, такива му се дължат в общ размер от 1 085, 58 лв., от които разноски 430 лв. и 655, 58 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение