Решение № 14597 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 353/2013 г.

Решение № 14597 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 353/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по касационната жалба "Вега-96 " ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к."Левски-Г", бл. 28, вх. Б, ет. 3, ап. 42, представлявано от управителите Георги Пенчев Маринов и Валери Жельов Киров, заедно и по отделно, против решение № 1571 от 05.11.2012 г., постановено по адм. дело № 410/2012 г. на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлено оспорването на Решение № ПО-01-142/05.06.2012 г., поправено с решение № ПО-01-149/12.06.2012 г. и двете издадени от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район/ БД ЗБР/ гр. Благоевград, с което е отказано продължаването на срока на действие на разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 40057/23.06.2006 г. издадено от директора БД ЗБР гр. Благоевград . Според касатора, съдебното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда са необосновани и не съответстват на приетото за установено по делото. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Иска се отмяната на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или отмяна на оспореното решение и отмяна на административния акт и връщане на делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Ответната страна-директора на БД ЗБР гр. Благоевград, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Приема, че безспорно е доказано, че са били налице условията на чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ за постановяване на отказа на административния орган за продължаване срока на разрешителното за водоползване и ползване на воден обект. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 77, ал. 3 от ЗВ, административния съд е отхвърлил жалбата на "Вега-96 " ООД против решение № ПО-01-142/05.06.2012 г., поправено с решение № ПО-01-149/12.06.2012 год и двете на директора на БД ЗБР гр. Благоевград, с което на основание 68, т. 4 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ е отказано продължаване на крайния срок на действие на разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 400507 от 23.06.2006 г. на името на "Вега 96" ООД гр. София. За да постанови този резултат решаващия съд е приел за установено, че оспорването на административния акт е неоснователно, тъй като същия е издаден от орган в рамките на неговите компетенции по чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Прието е за установено, че в хода съдебния процес жалбоподателят не е оборил, фактическите констатации подържани от административния орган, въз основа на които е постановен и негативния за него административен акт. Счел е, че с инвестиционното намерение се нарушават нормативмни разпоредби, планови предвиждания и обществени интереси, поради което отказът на административния орган да продължи срока на действие на разрешителното за водоползване е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателя относно приложението на разпоредбата на чл. 6 от АПК-принципа на съразмерност. Предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и при спазване на принципа на служебното начало, настоящия съдебен състав, като извърши проверка на оспорения съдебен акт, намери същият за валиден, допустим и постановен в съответствие с материалния закон. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, съответният административен орган продължава срока на разрешително за водоползване, когато комулативно са изпълнени условията визирани в т. 1, 2 и 3 от същата законова разпоредба, а именно: молбата за продължаване на срока на действие на разрешителното да е подадена пред органа който го е издал издал, не по-късно от три месеца преди изтичането му; не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. В конкретната хипотеза първоинстанционният съд обосновано е преценил, че не е осъществена втората от изброените предпоставки, посочена в т. 2 на чл. 78, ал. 2 от ЗВ- да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. С влязло в сила решение № 03 от 05.06.2009 г. на директора на РИОСВ гр. Перник е прекратена започналата процедура по оценката на съвместимостта на инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ "Стоб", тъй като попада в границите на защитена зона за опазване не дивите птици "Кочериново", с код BG 0002099, приета с Решение № 122 от 02.03.2007 г. на Министерски съвет на Република България /ДВ бр. 21/2007/ и обявена със заповед № РД-770 от 28.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите /ДВ. бр. 102/2008 г./. С посоченото решение на директора на РИОСВ-Перник е прието, че инвестиционното предложение към датата на обнародване на заповедта на министъра на околната среда и водите не е съгласувано по реда на действащата нормативна уредба по околната среда-Наредба на ОС изискваща задължителна оценка за въздействието върху околната среда /ОВОС/, за което РИОСВ-София се е произнесла с решение № СО-64-ПР/2005 г. с което е решено да не се извършва оценка на въздействието на околната среда. При тази фактическа обстановка директора на РИОСВ гр. Перник е приел, че инвестиционното предложение се явява недопустимо поради това, че не отговаря на нормативното изискване на т. 5.5 от заповед № РД-770 от 28.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите. При тези данни по делото, съдът като е преценил отказът на директора на БД ЗБР гр. Благоевград да продължи срока на действие на разрешителното за водополване и ползване на воден обект за законосъобразен е постановил решението си в съответствие с материалния закон, като правилно е приел, че е налице пречка изразяваща се в нарушаване на нормативните разпоредби/Закона за водите, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове/. По изложените съображения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,