Решение № 11528 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5283/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. К., срещу Решение 480/14.02.2024г., постановено по адм. дело 388/2023г. по описа на Административен съд Благоевград. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за наличие на спор за материално право по отношение на обекти, предмет на исканото изменение на кадастралната карта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което бъде потвърдена Заповед 18 -13124/07.12.2022 година на Началника на СГКК Благоевград. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът Началника СГКК Благоевград не е депозирал становище по касационната жалба, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Ответниците - Б. Т. М. и З. Т. М., чрез адв. Михайлов, в съдебно заседание вземат становище за неоснователност на касационната жалба и петендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Ответниците Д. Б. Ч., Г. Б. Ч., М. С. Ч., Л. Д. Ч., С. Н. Ч., В. К. Т. и М. С. С. не са депозирали становище по касационната жалба, не се явяват в съдебно заседание и не се представляват. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Б. Т. М. и З. Т. М., срещу Заповед 18-13124/07.12.2022г. на Началника СГКК - Благоевград, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на гр. Петрич. Административното производство е започнало по заявление вх.01-412326-19.07.2022г. на М. С. С. за нанасяне на нови обекти в КККР на гр. Петрич като по преписката са приложени: Скица-проект 15- 951780/23.08.2022 г.; геодезическо заснемане и разработка на правоспособно лице по кадастър за нанасяне на нови обекти в КК и КР, състоящо се в допълване на сграда с идентификатор 56126.602.2630.5 с площ от 37 кв.м. и допълване на 2 /два/ броя самостоятелни обекта с идентификатори 56126.602.2630.5.1 и 56126.602.2630.5.2, находящи се в сграда с идентификатор 56126.602.2630.5, с предназначение - друг вид сграда за обитаване и липса на данни за собственост за трите обекта; схема на самостоятелен обект с идентификатор 56126.602.2630.5.1, с площ по документ 17 кв.м. и схема на самостоятелен обект с идентификатор 56126.602.2630.5.2, с площ по документ 20 кв.м.; удостоверение за търпимост 25/23.06.2016г. на Главния архитект на Община Петрич. Процесната заповед е издадена на основание чл.54, ал.4 във вр. с чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗККИР/. За да отмени заповедта, първоинстанционния съд приема, че същата е издадена от компетентен орган, но при неспазване на установеното форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми. Съдът счел, че административното производство се е развило по реда на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР изменение на КК и КР поради непълнота или грешка в тях. Установил, че сградите, които са предмет на заповедта за нанасянето, не съществуват в процесния имот към 2019г., каквото е заключението на приетата СТЕ и е видно от комбинираната скица между кадастралната карта ортофотокартата от 2016-2019г., както и не са съществували към 1987г., когато е одобрен кадастрално- регулационния план на града. Направил извод, че няма как да се одобрява изменение в КК и КР по реда на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, състоящо се в нанасянето на обекти поради допусната непълнота или грешка, когато тези обекти не съществуват в имота към момента на одобряване на КК и КР на гр.Петрич. Приел, че административният акт не съдържа мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. Констатирал, че в процесната заповед, са изброени приложенията към заявлението и като правно основание за издаването ѝ е посочена нормата на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, предвиждаща допускане на изменението на КК и КР при констатиране на непълноти и грешки, но в заповедта липсва посочване на фактически основания, обосноваващи приложението на тази норма, което е особено съществено формално и процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на засегнатите лица и препятства съдебния контрол за законосъобразност на процесния акт. На следващо място в заповедта липсвали мотиви, относно възраженията на оспорващите срещу исканото изменение, които, ако биха били обсъдени от административния орган, щяха да му укажат за наличието на спор за материално право, досежно процедираните имоти, съответно, че няма как да се нанесат исканите изменения в КККР преди решаването на този спор по съдебен ред. На следващо място е счел, че е налице индиция за наличието на спор за материално право, което е следвало да бъде съобразено от административния орган. При тези изводи отменил процесната заповед. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че се касае за производство за изменение на КК и КР, инициирано и развило се като такова по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Напротив, видно от Заявление вх.01-412326-19.07.2022г. на М. С. С., в същото изрично е посочено, че се иска нанасяне на нови обекти в КК и КР на гр. Петрич. Същото е отбелязано и в Скица-проект 15- 951780/23.08.2022г., обяснителната записка, геодезическото заснемане и разработката на правоспособно лице по кадастър приложени към административната преписка, както е видно и от всички уведомителни писма до заинтересованите страни. Всички доказателства, приобщени към делото, сочат на изменение, което е поискано изрично с правно основание по чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, което се подкрепя и от установяванията на СТЕ, че заявените за нанасяне сгради не са съществували преди 2019г. В обстоятелствената част на процесната заповед също изрично е посочено, че е за нанасяне на нови обекти. Цялата административна процедура се е развила според изискванията на чл. 51, ал.2, ал.3, ал.6 и ал.7 от ЗКИР и на НАРЕДБА РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/. Вярно е, че в процесната заповед, като правно основание за издаването ѝ, е посочена нормата на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, но това несъответствие, с оглед посоченото по-горе, не нарушава правото на защита на засегнатите лица, тъй като процедурата по която е поискано и се е движило изменението, категорично сочи на такова по чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР. Именно за процедура по този ред те са уведомявани в хода на административното производство, съответно няма как да са останали дезориентирани в организирането на защитата си. Погрешно посоченото правно основание не може да препятства съдебния контрол за законосъобразност на процесния акт в случаите, в които от фактическите основания за издаване на процесната заповед и от доказателствата по административната преписка, може да се изведе точното правно основание, какъвто е и настоящият случай. Правилно процедурата по процесното заявление за изменение на КК и КР е започнала с основание по чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР - за нанасяне на нови обекти, тъй като именно то е приложимо за нанасяне на обекти, които не са съществували към момента на одобряване на КК за съответното населено място. Безспорно по делото е установено от приетата СТЕ, че обектите, предмет на заявлението и заповедта сграда с проектен идентификатор 56126.602.2630.5 с площ от 37 кв.м. и два самостоятелни обекта с идентификатори 56126.602.2630.5.1 и 56126.602.2630.5.2, находящи се в сграда с идентификатор 56126.602.2630.5, не са съществували към приемането на кадастрално регулационния план на гр.Петрич, одобрен със Заповед РД-02-14/02.07.1987г. на КТСУ гр.София и към приемането на действащата КК и КР на гр.Петрич, одобрена със Заповед РД 18-70/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, не са отразени в тях, както и не са отразени на ортофотокартата на града изработена в периода 2016-2019г. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИР КК се поддържа в актуално състояние по реда определен в закона. Тя следва да се допълва с всеки нов обект възникнал след нейното приемане и да отразява актуалното състояние на имотите, материализираните им граници и построените в тях обособени строежи, като не държи сметка за това законни ли са или не. В този контекст, както в процесната заповед, така и в процесното съдебно решение, са неотносими установяванията и разсъжденията за наличието на удостоверение за търпимост на обектите, предмет на исканото изменение. В случая е без значение и изводът на съда, че по делото е налице индиция за спор за материално право. В процесната заповед изрично е посочено, че за обектите, чието отразяване се иска, не се установява собственост, т.е. в кадастралната карта те се нанасят, но в кадастралния регистър не се отразява и персонифицира собствеността върху тях. Евентуалното наличие на спор за материално право и разрешаването му от гражданския съд е предпоставка да се извърши последваща промяна в кадастралния регистър по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, чрез отразяване правата на установените собственици на процесните обекти. Спорът за материално право винаги възпрепятства само допускането на изменение в КК и КР по реда на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР по аргумент от чл.54, ал.2 от ЗКИР. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Предвид изхода на спора, разноски в полза на ответниците, които са поискали присъждане на такива, не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,