Решение № 96 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7749/2010 г.

Решение № 96 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7749/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Глобал Инвест" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Отец Паисий" № 8, ет. 7, ап. 19, представлявано от управителя Яни Стефанов Статев, чрез адв. К. Желев, против решение № 734 от 9.04.2010 г. на Варненския административен съд по адм. д. № 3055 по описа на 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/№ 030802338/3.02.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 200/11.06.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която е отказан данъчен кредит в размер на 9 907,03 лв. в данъчен период м. 05.2006 г. по фактура № 10...01/11.05.2006 г., издадена от ЕООД "Бул Тур 1" с предмет ПДЧ и плотове. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на доставка по процесната фактура. Представен е приемо-предавателен протокол, необосновано неприет от първоинстанционния съд, между всички страни по процесните сделки, предвид обстоятелство, че стоката е прехвърлена няколко пъти в рамките на един ден - първият продавач "Хосе 2" ЕООД е транспортирал стоката до обект на последния купувач "Клуб" ООД. Съдът не е коментирал уговорката в договорите, че транспортът се организира от продавача до място, посочено от купувача. Без основание съдът е счел, че са необходими доказателства за складиране, товарене и разтоварване на стоката. При ревизията не е проверяван капацитетът на "Хосе 2" ЕООД да извърши доставката. Неправилно в тежест на жалбоподателя е доказването на собствеността на стоката на първия продавач, при това, дали последният е собственик на стоките е ирелевантно. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: Спорът е бил за реалността на доставката по посочената фактура с предмет ПДЧ и плотове. Ревизираното лице е твърдяло, че между страните по сделката - прекият доставчик "Бул тур 1" ЕООД и него не са представени доказателства за транспорт и складиране, тъй като в един и същи ден стоката е била прехвърлена няколко пъти, като първият продавач "Хосе 2" ЕООД е транспортирал стоката до обект на последния купувач "Клуб" ООД /свързано лице с ревизираното/. Решението е обосновано на събраните доказателства, в съгласие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. При ревизията е установено начисляване на ДДС от страна на прекия доставчик "Бул тур 1" ЕООД и са представени договори от м. 04.2006 г. между Хосе 2" ЕООД и прекия доставчик, между прекия доставчик и ревизираното лице и между последното и "Клуб" ООД с предмет, идентичен на този на процесната фактура. На 11.04.2006 г. са сключени анекси към договорите, съгласно които е уговорено отлагане на действието на договорите с един месец от подписването на анекса; към издадената фактура от 18.04.2006 г. е издадено от прекия доставчик кредитно известие от 11.05.2006 г. В представения договор между прекия доставчик и ревизираното лице е уговорено предаване на стоката между тях, което противоречи на директното й предаване от първата на последната по веригата фирми. Изпълнението на уговорката в раздел IХ от договора, че транспортът до място, посочено от купувача се организира от продавача, подлежи на доказване, а доказателства за такъв транспорт не са представени. Едва в съдебното производство е представен приемо-предавателен протокол от 11.05.2006 г., подписан от представители на четирите дружества, който не удостоверява доставянето на стоката направо на "Клуб" ООД. Дори в този документ е записана уговорка, че стоката се предава от "Хосе 2" ЕООД на "Бул тур 1" ЕООД и "Глобал инвест" ООД, а не направо на "Клуб" ООД. Достоверността на подписите и датата на документа са изрично оспорени от насрещната страна в писмено становище. Съдът с основание е констатирал противоречията между твърденията на ревизираното лице в съдебната фаза на данъчния процес и при оспорването на ревизионния доклад и уговорките в посочените споразумения; съобразил е и че при наличието на представения едва в съдебното производство приемо-предавателен протокол няма причина той да не е бил представен в ревизионното производство на връченото искане за представяне на доказателства и така е преценена доказателствената му сила и с оглед направеното оспорване. Доказателства за транспортиране на стоката от "Хосе 2" ЕООД до обект на последния купувач "Клуб" ООД не са представени. При тези доказателства обосновано съдът е приел, че не е доказана реалността на доставката, като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит по фактурата. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,