Решение № 75 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5445/2007 г.

Решение № 75 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5445/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение от 4.06.2007 г. по гр. д. № 2815/06 г. Софийски градски съд е оставил в сила решение от 26.06.2006 г. по гр. д. № 7003/05 г. на Софийски районен съд, с което искът на В. Г. Д. срещу Е. С. М., за обявяване нищожността на договор, обективиран в нот. акт № 93 от 30.03.2001 г. на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, е отхвърлен. С. решението на въззивния съд е подадена жалба от В. Д. . Ответникът по касация Е. М. оспорва жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че искът е неоснователен, тъй като ищцата е дала съгласие за сключване на сделката. Усановено било с графологична експертиза че подписът на договора е положен от нея. Съдът е възприел заключението на втората трайна експертиза като достоверна, тъй като тя е работила с по-богат сравнителен материал. В касационната жалба се твърди че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Тъй като конкретни нарушения не са посочени, следва да се приеме, че касаторът оспорва изводите на въззивния съд за неоснователност на иска. Жалбата е неоснователна. С. чл. 8 ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица за да се създаде, уреди или унищожи правна връзка между тях. Тогава, когато няма съвпадение на насрещните волеизявления, има липса на съгласие. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договорите които имат невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. В исковата молба се твърди че договорът за продажба обективиран в нот. акт № 93 от 30.03.2001 г. е нищожен, тъй като ищцата не е дала съгласие за продажбата на процесния имот и подписът за продавач не бил положен от нея. Съдът е ограничен да се произнесе в рамките на заявеното от ищеца основание за нищожност на сделката и не може да обсъжда друго основание извън предмета на спора, дори да има доказателства за наличие на такова. Основателно въззивният съд е приел че твърденията на ищцата са недоказани. Видно е от данните по делото, че с цитирания нотариален акт В. Д. продала на Е. М. дворно място с площ 1185 кв. м., парцел **** от кв. 39 по плана на с. Г., за 3 250 лв. По делото е разпитан като свидетел адвокат Д, който е бил пълномощник на ответника при изповядане на сделката. Свидетелят твърди че присъствувал заедно със страните при нотариуса. Ищцата на място подписала на молбата за издаване на акта, попълнила декларациите, подписала нотариалния акт пред нотариуса и получила от свидетеля 1 500 долара. Показанията на свидетеля са достоверни, тъй като той сочи и неизгодни за ответника факти. Те обаче не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като иск по чл. 152 ЗЗД не е предявен. Твърденията на касатора изложени в исковата молба че не е подписала договора за продажба на имота се опровергават и от графологична експертиза. Неоснователни са твърденията, че изводите на графологичната експертиза не са категорични. Според единичната експертиза, подписът върху молбата до нотариуса, на декларациите и върху нотариалния акт за продавач е положен от ищцата. Действително, според първата тройна експертиза подписите не са положени от ищцата. Според повторна тройна експертиза обаче, която е ползувала и допълнителен сравнителен материал, подписите са положени от ищцата. Предвид на така събраните доказателства изводите на въззивния съд са законосъобразни. Касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представените доказателства, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), касаторът дължи заплащане на 250 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС