Решение № 4747 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1340/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Н., чрез процесуален представител адв. И. Стойчев, против решение 11212/19 декември 2024 г., постановено по адм. д. 1305/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като с решение 7455/17 юни 2024 г., постановено по адм. д. 4390/2024 г. на ВАС е отменено решение 2163/06 март 2024 г., постановено по адм. д. 1555/2023 г. на Административен съд Пловдив и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата е била подадена от И. Д. Н., против мълчалив отказ на главния архитект на Община Карлово за издаване на удостоверение за търпимост на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за строеж Подпорна стена в ПИ с идентификатор 36498.501.123 по КККР на гр. Карлово. При второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и е осъдил И. Н. да заплати на Община Карлово разноски по делото в размер на 1620 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове решението си АС Пловдив е обсъдил и анализирал всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото и заключенията на СТЕ, с оглед необходимостта от специални знания и видно от данните по делото експертизите са били приети, без оспорване и кредитирани като обективни. Изхождайки от заключенията на експертизите, които не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК и от отговора на назначеното вещо лице в с. з. с оглед на конкретно поставени задачи по същността на спора, АС Пловдив обосновано е приел, че процесният строеж не попада в приложното поле на § 16 ДР ЗУТ, тъй като не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и не е бил деклариран от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Видно от изготвената по адм. д. 1555/2023 г. на АС Пловдив СТЕ на вещо лице Я. Р. е, че процесната подпорна стена е бетонова, с височина окол 3 м. В нито един от кадастралните планове, касаещи процесния имот през годините не е била отразена подпорна стена на мястото на процесната. В КК на гр. Карлово, одобрена през 2011 г. също нямало показана подпорна стена. На проведеното на 12 януари 2024 г. о. с. з. ВЛ е отговорило, че при извършения оглед на място няма следи от стара подпорна стена и, че бетона на процесната стена е твърде нов. От изготвената и приета по адм. д. 1305/2024 г. на АС Пловдив СТЕ на вещо лице Д. Й. се установява, че процесната подпорна стена е изградена след 2016 г. Същата е изпълнена от лята бетонова конструкция със стоманени елементи, хидроизолация, без признаци на стареене и с добре видими следи от кофражните платна. В о.с.з. по делото на 16 октомври 2024 г. ВЛ обяснява липсата на подпорната стена на фотокартата от 2016 г. и наличието й вече на следващата фотокарта от 2020 г., както и несъответствието на материалите и строителството на процесната бетонова стена със старите стени изцяло от камък, които са се изграждали на територията на гр. Карлово. Изрично посочва, че никъде на плановете не е показано да е имало стена на западната граница на имота, както и че след оглед на място е установила, че процесната стена е правена след 2016 г. Т. е. и двете изготвени и приети по делото експертизи установяват, че процесния строеж е изпълнен след 2016 г. и представлява нов строеж по смисъла на ЗУТ. С оглед изложеното административният съд е достигнал до верния извод, че строежът е изцяло нов, изпълнен след 2016 г., поради което същият не е търпим. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Карлово следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1620 лв., съгласно представени договор за правни услуги от 01 април 2025 г. и списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав