Решение № 13886 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2016 г.

Решение № 13886 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен централен район, гр. П., чрез пълномощника му - юрисконсулт К. Б., против решение № 697/11.04.2016 г. по адм. дело № 3198/2015 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците: Г. М. А., Ш. М. Ю., А. С. М. и Р. М. Ю., редовно призовани не се явяват. От пълномощника им - адв. В. Л., е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - П. е уважил иска на настоящите ответници по чл. 292 от АПК, като е признал за установено по отношение на касатора, че задължението на ищците за премахване на незаконен строеж, предмет на Заповед № ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, не подлежи на изпълнение, поради настъпили след издаване на изпълнителното основание факти, а именно влязъл в сила Акт за узаконяване /АУ/ № 10/26.11.2014 г. на главен специалист в отдел "ТРС" при община-Минерални бани, област - Х., упълномощен със заповед № 3-740/25.11.2014 г. на главния архитект на същата община. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо и до нарушение на материалния закон. Фактите въз основа на които ищеците са поддържали, че не дължат изпълнение на задължението по влязлата в сила заповед от 09.11.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР за премахване на незаконен строеж, е издаден Акт за узаконяване № 10/26.11.2014 г. за същия строеж, на основание § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, издаден от Б. И. - гл. специалист отдел "ТРС" при община-Минерални бани, при условията на заместване, съгласно Заповед № 3-740/25.11.2014 г. Съдът е приел, че тази заповед е издадена от главния архитект на община-Минерални бани, но този му извод не се потвърждава от данните по делото. В АУ няма данни за издателя на тази заповед за заместване, както и същата не е изискана от община-Минерални бани за проверка. Освен това не е изискана и пълната преписка по узаконяване на процесния строеж, по която е издаден представения АУ, с оглед проверка за валидността му, по реда на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК и евентуално за законосъобразността му по чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Липсват и данни за уведомяване на РДНСК - ЮЦР, с изпращане на копие от АУ и др. съпътстващи документи, в 7-дневен срок от издаването му за проверка, съгласно задължението на органа по § 127, ал. 10 от ПЗР на ЗИДЗУТ, вр. с чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. При отсъствие на доказателства за тези обстоятелства съдът не би могъл да се произнесе инцидентно по валидността и евентуално законосъобразността на представения АУ, което е бил длъжен да направи, както и доколко същия представлява нов факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание, който погасява задължението - предмет на изпълнение. От изложеното следва, че в нарушение на чл. 171, ал. 1 и 4 от АПК и чл. 172а, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 17, ал. 2 от ГПК, съдът не е събрал относими към спора доказателства, както и не е осъществил косвен съдебен контрол по валидността и евентуално законосъобразността на представения от ищците АУ на незаконен строеж, като изложи мотиви. Допуснатите нарушения са съществени, водещи до неправилност на обжалваното решение. Като неправилно същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-П., който да отстрани допуснатите от съда съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане съдът да съобрази, че узаконяването на незаконни строежи, по реда на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ / Дв. бр. 82/2012 г./ е приложимо след влизането й в сила -26.11.2012 г. по отношение на незаконни строежи по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 65/22.07.2003 г./, за които няма издадени и влезли в сила заповеди за премахване до тази дата - 26.11.2012 г. При този изход, по искането за разноски на страните, дължи произнасяне първоинстанционния съд на когото делото е върнато за ново разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение