Решение № 2665 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 273/2012 г.

Решение № 2665 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 273/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Савка Борисова Кокалова от с. Давидково, обл. Смолян, чрез упълномощения адв. Румяна Исова, против решение № 322 от 15.11.2011 г., постановено по административно дело № 204 от 2011 г. на Административния съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 16 от 29.04.2011 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - Смолян и потвърденото с него разпореждане № 5004226090 от 19.01.2011 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при същото РУСО, обективиращо отказ за преизчисляване на отпуснатата пенсия като се зачете положения от касаторката стаж на длъжността "галванотехник" в периода от 01.03.1986 до 20.08.1992 г. в "Механичен завод - Баните" АД и в периода от 20.08.1992 г. - 07.02.1997 г. в "Бамос" ООД - с. Баните, като труд от втора категория. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3. предл. 1 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Смолян, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Смолянския административен съд в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Савка Борисова Кокалова от с. Давидково, обл. Смолян решение № 16 от 29.04.2011 г. на директора на РУСО - Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 5004226090 от 19.01.2011 г. на ръководителя на отдел "ПО" при същото РУСО. С последното, административният орган е отказал да преизчисли отпуснатата с разпореждане от 11.06.2010 г. и преизчислена с разпореждане от 20.09.2010 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на касаторката, като зачете положения от нея стаж на длъжността "галванотехник" в периода 01.03.1986 - 20.08.1992 г. в "Механичен завод - Баните" АД и от 20.08.1992 г. - 07.02.1997 г. в "Бамос" ООД - с. Баните, като труд от втора категория. Отказът е мотивиран с установеното при извършените проверки, че в "МЗ - Баните" АД и в "Бамос" ООД нямало обособен цех "галваничен", всички работници били отразени като основни и внасяните осигуровки след 01.03.1990 г. били за трета категория. Директорът на РУСО - гр. Смолян е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения - в посочените предприятия е нямало обособен цех "галваничен", Савка Кокалова не била вписана в платежно разплащателните ведомости като "галванотехник", а като основен работник и че след 01.03.1990 г. били внасяни осигурителни вноски за трета категория труд. С обжалваното решение Смолянският административен съд е приел, че изводите на пенсионните органи са законосъобразни, защото от събраните по делото доказателства - свидетелски показания и експертно заключение по съдебна експертиза - не се установявал положен от нея трудов стаж от втора категория за посочените периоди като "галванотехник", тъй като процесната разпоредба т. 23 от ПКТП (отм.) се отнасяла само до галванотехниците и термистите на хромови, оловни и цианови вани. Решението на Административния съд - Смолян, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Единственият спорен въпрос по делото е от коя категория е трудовият стаж, придобит от Савка Кокалова, за времето от 01.03.1986 до 20.08.1992 г. в "Механичен завод - Баните" АД и в периода от 20.08.1992 г. - 07.02.1997 г. в "Бамос" ООД - с. Баните на длъжността "галванотехник", зачетен от пенсионните органи по данни на осигурителя от трета категория. Осигуреното лице - касатор в настоящото производство, претендира, че трудът в посоченото предприятие и през посочения период бил от втора категория съгласно т. 23 ПКТП (отм.). От втора категория по т. 23 от отм. ПКТП се зачита трудът на галванотехниците и термистите на хромови, оловни и цианови вани. Също от втора категория, но по т. 66г от отм. ПКТП се зачита трудът на галванотехниците и термистите, които не са включени в обхвата на т. 23 от този правилник. Съгласно заключението на вещото лице, при направените от него справки в дирекция "Инспекция по труда", "В и К" ЕООД - гр. Смолян, РИОСВ - гр. Смолян, в ОД на МВР - гр. Смолян, не се установявали данни на територията на двете предприятия да са били използвани съоръжения и технологии, свързани с цианови, хромови и оловни вани. За установяване на факта на средата на труд за длъжността на Кокалова по искане на касаторката са били допуснати гласни доказателства. Решаващият състав обосновано се е позовал на изложеното от разпитаните свидетели - Димитър Панчугов - бивш директор на двете предприятия, Ивелина Солакова и Васил Делиев - работили през процесния период в същите предприятия и цех - което не е в полза на касаторката, а напротив, от тях се вижда още едно основание за непризнаване на осигурителния стаж от втора категория. Установява се, че касаторката е извършвала пресьорска работа, струго-фрезова, монтажна, ОТК и е обработвала галванически детайли - с цинков окис и сода каустик, като Димитър Панчугов изрично е посочил, че в предприятието не е имало обособен цех, а само отделно помещение за това; свидетелите Ивелина Солакова и Васил Делиев също са посочили, че работата на Кокалова като галванотехник е била свързана с различни химически съединения - натриева основа, солна киселина, азотна киселина, цинкови окиси. Самата касационна жалбоподателка е признала, че в "МЗ - Баните" не е работила с хромови, оловни и цианови вани. Въз основа на тези показания съдът е извел верен извод, че стажът през посочените периоди правилно е зачетен от пенсионния орган като труд от трета категория. Очевидно е, че трудовите й функции не са били идентични на трудовите функции на галванотехниците и термистите, поради което трудовият стаж на Кокалова на длъжността "основен работник" и "пресьор на студено" не е положен при условията на т. 23 ПКТП (отм.). Както беше посочено, от втора категория по т. 23 ПКТП (отм.) е категоризиран само трудът на работниците, назначени на длъжности "галванотехник" и "термист" на оловна, цианова и хромова вана във всички предприятия, в които се използват такива вани. Поддържащият тези съоръжения персонал не се обхваща от чл. 23 ПКТП (отм.) и на основание т. 66 от същия трудът им е от трета категория. В случая не може да се приложи т. 23 ПКТП (отм.), както е поискано от касаторката, тъй като в него са посочени изчерпателно работниците, назначени на работа на посочените типове вани с длъжности "галванотехник" и "термист". Това положение не дава основание за едно по-широко тълкуване като се обхванат и други работници, които не са назначени на длъжности "галванотехник" и "термист", като напр. основен работник (каквато е била и касаторката). За приложението на цитираната разпоредба същественият - релевантен факт, е дали при изпълнението на трудовата функция по тази длъжност Кокалова е работила на хромови, оловни и цианови вани. По делото не е установено, че касаторката е била назначена на длъжността "основен работник", а фактически е изпълнявала работа на галванотехник, поради което в случая е неприложима т. 67 ПКТП (отм.). С оглед на това твърдението на касационната жалбоподателка, че е изпълнявала друга длъжност - на галванотехник, не може да се приеме за доказано. При пенсиониране лицето ползва категорията труд на длъжността, на която е назначен и се води по първично-отчетната документация. След като Кокалова е била основен работник, тя не може да ползва правата по т. 23 ПКТП (отм.). По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 2, чл. 40 от същата наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че категорията на труд, полаган от касаторката, в настоящото касационно производство следва да бъде установен с официални документи. В кръга на компетентност на работодателя е да впише този факт в издаваните от него документи в тази връзка. След като в казуса с Кокалова не е отбелязано в трудовата книжка, нито в издадените образци за трудов стаж за пенсиониране, то означава, че този стаж не е бил от втора категория. В случая е безспорно установено, че по платежно разплащателни ведомости за процесните периоди в двете предприятия въобще не е отразявана длъжността "галванотехник", а са посочени основни и спомагателни работници, установено е, че по рекапитулации за заплати за Кокалова са внасяни осигуровки за трета категория труд и че не е имало обособен цех "Галваничен". От всичко изложено, от приетата експертиза, неоспорена от страните и от свидетелските показания в съвкупност с релевантните писмени доказателства по пенсионната преписка, се налага извода за обоснованост на приетото от съда, че процесният стаж на Кокалова на длъжността "галванотехник" в периода от 01.03.1986 г. до 20.08.1992 г. в "Механичен завод - Баните" АД и в периода от 20.08.1992 г. до 07.02.1997 г. в "Бамос" ООД - с. Баните, не следва да се зачита от втора категория труд. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, Смолянският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,