Решение № 5783 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2021 г.

Решение № 5783 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – П., чрез процесуални представители началник отдел ПОАСД и юрисконсулт Л., срещу Решение № 68/13.01.2021 г., постановено по адм. дело № 293/2020 г. по описа на Административен съд – П., с което е отменена Заповед за налагане на санкции № 163173-1142 от 04.09.2017 г. на Директора на РЗОК – П.. Наведените в жалбата пороци досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон, регламентиращ реда и условията за оказване на медицинска помощ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции, включително възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – УМБАЛ "Ерохоспитал" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от управителя д-р В. Д. д. м., не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № 163173-1142 от 04.09.2017 г. на Директора на РЗОК – П., с която на "УМБАЛ Ерохоспитал" ООД гр. П., като изпълнител по Договор № 163173/12.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки са наложени две санкции "финансова неустойка" от по 200 лева на основание чл. 403, ал. 3 от НРД 2017 г. за МД за две отделни нарушения по чл. 30, т. 1 от НРД 2017 г. за МД, чл. 280 от НРД 2017 г. за МД, във вр. с Приложение № 16 към НРД 2017 г. за МД – част II "Индикации за хоспитализация и лечение", т. 2 "Диагностично – лечебен алгоритъм" от КП № 181 "Хирургични интервенции на ануса и перианалното пространство", чл. 288, ал. 1, т. 6, б. "б" от НРД 2017 г. за МД, във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Основният въпрос, който се извежда като спорен между страните по делото, е дали осъществената оперативна интервенция по отношение на всеки от двамата пациенти по описаните в оспорената заповед ИЗ от 2017 г. съставлява надлежно изпълнение на ДЛА по КП 181. Според приложените направления за хоспитализация, оперативни протоколи и епикризи на пациентите, всеки от тях е бил приет за лечение по спешност в "УМБАЛ Еврохосхпитал" – гр. П. поради установено страдание, свързано с тромбозирал хемороидален възел. За изясняване на относимите към предмета на спора обстоятелства и по повод направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, в хода на първоинстанционното производството е назначена съдебно-медицинска експертиза. Първоинстанционният съд кредитира заключението на същата като обективно изготвено, от лице с необходимите професионални знания и опит в областта на експертното изследване. Съгласно изводите на експертизата, ДЛА по КП № 181 е спазен и по двете процесни ИЗ от 2017 г., като са съобразени изискванията, разписани в КП, както и тези според добрата хирургична практика – своевременно, компетентно и в пълен обем. Въз основа на заключението на вещото лице по медицинската експертиза първоинстанционният съд приема за установено, че по отношение на всеки от двамата пациенти е осъществена оперативна процедура, съставляваща по съществото си тромбектомия - само евакуация /отстраняване/ на тромба, без да се премахва самият възел, което се осъществява чрез инцизия - разрез. Вещото лице подробно е дало разяснения, както в самата експертиза, така и в съдебно заседание, относно това, че приложеният метод по съществото си съставлява най-безопасна и ефикасна операция за тромбозирали хемороидални възли, докато хемороидектомията, включена в посочените в КП оперативни методи Milligan-Morgann; Parks, Уайтхед, каквато в случая действително не е извършвана, съставлява значително по-сложна и по съществото си съдова операция. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че не може да се счете, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил и чл. 30, ал. 1, т. 1 от НРД 2017 г. за МД, като не е осигурил на всяко от двете ЗОЛ договорената медицинска помощ и не е изпълнил правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД, както е посочено в оспорваната заповед. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че твърдените от органа нарушения са недоказани. Въз основа на горното е формиран решаващ извод за неправилно приложение на материалния закон, поради което заповедта е отменена като незаконосъобразна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – П., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. В съответствие с чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещо лице – лекар, със специалист по Обща хирургия и Онкология. Вещото лице е дало заключението си след запознаване с историята на заболяванията и при подробно обсъждане на медицинската документация. Заключението е изготвено по поставените въпроси, като дадените отговори са обосновани и описани в констативно-съобразителната част. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател досежно наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, при оценка на заключението на вещото лице. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 19.10.2020 г., процесуалните представители на касационният жалбоподател оспорват бланкетно заключението на вещото лице, без да излагат конкретни съображения. От страна на административния орган не е направено искане за извършване нито на допълнителна, нито на повторна експертиза. Предвид изложеното, решаващият състав на първоинстанционния съд надлежно възприема заключението на вещото лице като компетентно и обосновано и изгражда въз основа на него своите изводи по правния спор. Фактическите констатации на административния орган са проверени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед за налагане на санкции, обхващаща преценка досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за нейното издаване. Анализът на релевантните към предмета на спора материалноправни норми налага извод в подкрепа на приетото от страна на първоинстанционния съд, че лечебното заведение не е допуснало визираните в оспорената заповед нарушения, за които са му наложени санкции "финансова неустойка". С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,