Решение № 2669 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2016 г.

Решение № 2669 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2755/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията по досиетата или "Комисията" срещу решение № 273 от 13.01.2016 г., постановено по адм. дело № 3443/2014 г. по описа на Административния съд – С. град, с което е отменено Решение № 2-316/24.02.2014 г. на Комисията в частта му, с която е установена и обявена принадлежност на Т. М. М. към органите на Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българската народна армия /БНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Т. М. М. от [населено място] срещу решение № 2-316/24.02.2014 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Т. М. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. Мутафчийска, която поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Т. М. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Бенатов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно – в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отменил по жалба на Т. М. М. решение № 2-316/24.02.2014 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, в частта му, в която е установена принадлежността на Т. М. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, но при издаването му съществено са нарушени административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон., което обуславя незаконосъобразността на същото. След подробно обсъждане на специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА, както и след обзор на установената съдебна практика по приложението на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, административният съд е заключил, че решението на Комисията е незаконосъобразно поради липса на основни реквизити в него, водещи и до липса на решаващи мотиви. Според АССГ в обжалваното решение не са изложени фактически и правни основания за издаването му. В него е установена принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона- секретен сътрудник, без обаче да е конкретизирано в какво качество на секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА същият е бил вербуван. Отделно от това според съда решението съдържа само диспозитивна част, без каквито и да било мотиви защо и на база какви точно доказателства административният орган е приел принадлежност на М. към органите на ДС. АССГ е приел, че специалният ЗДРДОПБГДСРСБНА изисква от Комисията при обявяване принадлежност на едно лице към органите по чл. 1, не само да се позове на документите по чл. 25, ал. 3 от Закона, но също така и да извърши анализ и оценка на наличните документи, т. е. да прецени тяхната истинност и достоверност още при представянето им, преди същите да бъдат оспорени в хода на съдебното производство. Доколкото според АССГ, предвид събраните във фазата на съдебното производство гласни доказателства, не се установява реално участие или дори съгласие от страна на Т. М. същият да бъде вербуван, а още по-малко реално да е сътрудничил на съответните държавни органи, съдът е приел, че атакуваното решение на Комисията е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон. По горните съображения АССГ е отменил обжалвания административен акт. Съдебното решение е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В резултат на допуснатите нарушения е останала неясна волята на съда относно доказателствената стойност на документите, въз основа на които е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона. Документите, въз основа на които е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от закона, вписани в решението на Комисията са: регистрационен дневник, картон обр. 6 и писмо вх. № 3252/1909. 1990 г. за заличаване на Я/К"Звездица". Още с жалбата си до съда жалбоподателят е оспорил истинността на доказателствата, на които се е позовала Комисията в оспореното решение. От друга страна, с молба от 28.10.14 г. (лист 58 от делото) жалбоподателят чрез своя процесуален представител е оспорил два от документите, въз основа на които комисията е издала своето решение. Недвусмислено е заявено в писмен вид, че се оспорва истинността и верността на картон обр. 6. Във връзка с оспорването в тази молба, съдът, вместо да приложи разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК и да разпредели доказателствената тежест във връзка с оспорването съобразно правилото в ал. 3 на посочения законов текст, след като се произнесе по характера на оспорения документ, не е открил производство по оспорване съобразно заявеното от жалбоподателя в т. 1 и 2 от молбата с мотива, че не се оспорва истинност на документ, а неговото съдържание ( определение от съдебно заседание, проведено на 29.10.2014 година). Мотивите на съда, за да откаже откриването на производство по проверка истинността на оспорените документи, съответстват на разбирането, че те са частни такива. От мотивите на обжалваното решение обаче е очевидно, че становището на съда относно характера им е, че те са официални документи. При това разбиране за характеристиките на оспорените документи, съдът е бил длъжен да открие производство за проверка на тяхната истинност. Оспорването на истинността на документ в случаите, когато той е официален диспозитивен документ, означава, че се оспорва неговата автентичност, т. е. че изявлението, материализирано в него, не е направено от посочения в него издател. В случаите на официален свидетелстващ документ, оспорването на истинността му означава да се заяви, че той е неавтентичен или да се заяви, че е неверен, което в последния случай означава, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Във връзка с направеното оспорване, съдът е следвало да съобрази и изрази становището си по делото относно характера на оспорените документи ( официални диспозитивни или официални свидетелстващи) и да открие производство по оспорването им. В случай, че на съда не е било ясно какво точно се оспорва и дали се оспорва и автентичността им, той е следвало да даде възможност на оспорващия да го формулира точно. Основателно е оплакването на касатора, че приетата по делото Инструкция № І-20 от 20.01.1978 г. не е обсъдена от съда. Именно въз основа на разпоредбите в нея, съдът е следвало да формира становището си относно характера на оспорените документи, като съобрази предвидения в нея ред за съставянето им. Като не е съобразил и обсъдил посочената инструкция, съдът е формулирал необоснован извод, че е останало неизяснено обстоятелството, от кой са съставени документите и дали е в кръга на службата на съставилото ги лице. Едва след като формира извод относно характера на документите, въз основа на които е издадено оспореното решение на комисията и след провеждане на производството по реда на чл. 193 и сл. ГПК във връзка с оспорването им от жалбоподателя, съдът следва да се произнесе относно тяхната доказателствена стойност. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в съответствие с приетото в решение № 4 от 26.03.2012 г. на КС по к. д. № 14/2011 г., съдът дължи проверка относно правилното приложение на материалния закон от административния орган и в тази връзка следва да се произнесе и по доказателствената стойност на документите, разкрити от комисията. По тези съображения, решението на административния съд като неправилно следва се отмени, а вместо това делото се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение