Решение № 7431 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2015 г.

Решение № 7431 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. И. К. от [населено място], против решение № 154 от 14.05.2015 г., постановено по административно дело № 598 по описа за 2014 г. на Административен съд - В. В касационната жалба и в допълнителните към нея молби се релевират оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон. Счита, че при наличие на отменен административен акт (в случая мълчалив отказ на ОС ("Земеделие"), съдът е длъжен по силата на ЗОДОВ да присъди обезщетение, защото е достатъчно наличието на отменен акт. С неуважаване на претенцията му се нарушава правото на частна собственост. О. се искане за отмяната му и решаване на спора по същество, чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ или отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба - ОД "Земеделие" [населено място] в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура също представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, допустима е разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил иска на Г. И. К. против Областната дирекция "Земеделие" [населено място] с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата в размер на 1232 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди -пропуснати ползи и за лихва върху сумата, считано от 01.01.1998 г. до 14.10.2014 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено, че ищецът претендира имуществени вреди - пропуснати ползи от отменен мълчалив отказ на ОС "Земеделие", гр. Р. да възстанови правото на собственост върху имотите - земеделска земя с площ 27.8 дка, собственост на наследодателя - Г. Ц. В. Пропуснатите ползи представляват неполучена рента от жито за исковия период. Ищецът е конкретизирал имотите си, като е уточнил, че неговата част от наследствените имоти е общо 4.80 дк, поради което претендира пропуснати ползи за своята си част от имота. Съдът е приел, че в хода на процеса К. е установил само наличието на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - наличие на отменен административен акт. Развити са съображения, че при претенция за имуществени вреди - пропуснати ползи ищецът е длъжен да установи със сигурност, че би получил доходи под формата на рента от земеделските земи, предмет на предявения иск - чрез установяване на създадени взаимоотношения за отдаване на зимите за ползване на трети лица, каквито доказателства не са представили. При постановяване на решението си съдът се е позовал на ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГК на ВКС и е достигнал до извода, че не са налице материално правните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на предявената претенция Решението на съда е правилно, същото е съобразено с материалния закон - чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При постановяването му, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилно съдът е достигнал до извод, че вредите, които ищецът претендира по делото не са доказани. В изпълнение на задълженията си по чл. 171 от АПК, съдът е указал изрично на касатора с разпореждане от 20.11.2014 г., че доказателствената тежест за установяване на твърдените факти и обстоятелства в исковия процес е на ищеца. С оглед на установеното по делото, правилно е прието, че касаторът не е доказал по безпорен начина наличието на имуществени вреди - пропуснати ползи. Наличието на отменен административен акт сам по себе си не представлява абсолютно основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така както се твърди в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и ЮЛ могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен административен акт, действие и бездействие на орган или длъжностно лице на държавата извършено при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В настоящия случай не са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на ответника. Доказана се явява само първата предпоставка, а именно наличие на отменен мълчалив отказ. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав на разпоредбата на закона, не може да се реализира отговорността на държавата. Според установената съдебна практика пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, предположението за нейното настъпване винаги трябва се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и не може да се основава на логическо допускане на увеличаването. Този аргумент следва от цитираното от първоинстанционния съд ТР № 3/2012 г. на ОС на ВКС. По тези причини правилно съдът е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което обуславя неоснователността на исковата претенция. С оглед изложеното, решението на Административен съд - В. следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд